Да излетиш към Космоса без помощта на NASA

Luke Geissbuhler успява да прати камера в стратосферата, да направи уникални видеокадри, и после да свали камерата на земята!

Camera in space

На историята попаднах през Twitter, и я споделих също там, но понякога за някои неща не са достатъчни 140 знака…

Камерата беше издигната в стратосферата с малък балон за метеорологични наблюдения, и спусната на земята с още по-малък парашут:

Camera in space

Люк разказва:

“През август 2010, решихме да изпратим HD видеокамера в космоса. Идеята беше да я прикачим към метеорологичен балон и да я изпратим да заснеме чернотата на космоса в горните слоеве на стратосферата.

След като се издигне достатъчно високо, балонът в един момент ще започне да се разширява поради липса на достатъчно външно налягане в атмосферата, и накрая ще експлодира. След това ще започне неговото падане. Трябваше да помислим над това, как балонът и камерата да може да издържат температури от -60 градуса по Целзий, риска от водно приземяване и скорости от над 200 километра в час.

Спускането на камерата трябваше да се осъществи с малък парашут, и като слезе достатъчно ниско, би трябвало да можем да я намерим чрез GPS.

Направихме експеримента ни в (Newburgh, New York).”

Това е Люк със сина си при пускането на балона — кадрите са вече от самата камера, закачена под балона.

Camera in space

А ето го и самият балон с устройството, в момента на излитане — май размерът няма голямо значение за такива високи полети! ;)

Camera in space

Пускат балона. Скоростта на вертикално издигане е около 25 фута в секунда (около 7.5 метра в секунда). Само след две минути, балонът вече е на височина 3000 фута (почти един километър) и изчезва в облаците. Следващите 10 минути от издигането той остава в облаците.

Camera in space

12 минути по-късно, балонът е вече на височина 20’000 фута (6 километра) и продължава да се издига. Облачната пелена остава под него:

Camera in space

След 24 минути, височината e 30’000 фута (9 километра). Тук е “царството на самолетите”:

Camera in space

След 40 минути, на височина 60’000 фута (18 километра), балонът започва да се върти и преобръща във всички посоки — вятърът е със скорост над 150 километра в час! Тук няма самолети на гражданската авиация (толкова високо може да летят само военните свръхвукови самолети):

Camera in space

Височина 90’000 фута, балонът продължава да се издига, почти няма вятър. Вижда се границата между плътните слоеве на атмосферата и чернотата на космоса. Тук няма самолети — височина от 27 километра е невъзможна дори за повечето военни свръхзвукови изтребители:

Camera in space

Височината от 100’000 фута (30 километра!) е достигната само след 70 минути вертикален полет. След малко балонът ще експлодира от под-налягането вътре в него, и ще започне неговото свободно падане.

Camera in space

Бум! Балонът експлодира и започва неговото пътешествие обратно към Земята!

Camera in space

Скоростта на падане бързо достига 150 мили в час (над 240 km/h), въпреки парашута!

Camera in space

Доста по-надолу, скоростта пада до само 15 мили в час (24 km/h), и GPS-ът предава първите координати на балона:

Camera in space

Пътешествието в Космоса, отбелязано на картата (приземяването ще е на само 30 мили северно от мястото на пускане):

Camera in space

След 100 минути непрекъснато снимане, батериите на видеокамерата най-накрая се изтощават и видеото прекъсва само две минути преди балонът да кацне обратно на Земята. Това е последният кадър от въздуха:

Camera in space

Свалят камерата и балона от дърво, късно през нощта:

Camera in space

Camera in space

Подготовката на успешния експеримент отне 8 месеца. Необходимите неща за експеримента: GPS (вграден в iPhone, доколкото разбрах?), малък метеорологичен балон, HD видеокамера (добре опакована, за да издържи на студа), мини-парашут, планиране, малко късмет и ужасно много ентусиазъм!

Удивително, нали? Гледайте самото видео — струва си!

(А какво ли ни готви бъдещето?…)

UPDATE @ 14:42: Намерих още един подобен проект – ICARUS (ето и малко снимки от последното излитане на ICARUS III). Хм. Май NASA вече не са монополисти за полетите до близкия космос и обратно… ;)

Централна гара, София

Пейо наскоро писа за знаците, старите улични реклами и емблеми в София. Такива са оцелели все още немалко на брой точно под покрива на Централна гара.

Ето няколко от любимите ми:

Слонче [2 септември 2010]

Вие виждате ли слончето, което с хобота си държи един голям билет, а задните му крака са леко свити? :-) (Забележете и че надписът “билети” е на френски, не на английски.)

Вагончета

Тези вагончета се целуват, ако се вгледате внимателно…

Made in Italy

А пък това е изоставено, рушащо се мини информационно табло на един от пероните (но поне часовникът над него работи и точен). Вижда се, че е направено в Италия — вероятно преди няколко десетилетия…

Всъщност, на Централна гара се руши почти всичко — старите ескалатори към пероните са пропаднали, дори на каменните стълби започва да им личи неподдържането. Окачените тавани са ръждясали и също се разпадат. Мръсно е. На места тъмно. (За сметка на това, е пълно с магазинчета и капанчета, където се продава почти всичко — от имитации на запалки Zippo до въздушни пушки, пилета на грил и банички…)

Статуята на Централна гара

Старата статуя пред гарата все още там, но е заобиколена от тотално ненужни бели шатри, под които има също толкова ненужни празни (и вече рушащи се) магазини…

Обичам гарите и влаковете — локомотивите, вагоните, магическото “тутуф-тутуф”, скърцането на спирачките, веднага ме присещат да пътешествия и приключения… Харесвам Централна гара, с нейната архитектура и излъчване, с гълъбите, които летят свободно под покрива й… Но гарата се руши и това е малко тъжно.

В архивите си имам още доста снимки от този район — може би ще ги оставя за друг път…

Бикина на промоция?

Една бикина

(Видяно в едно магазинче за бельо на Графа, наскоро — 4 септември вечерта, ако трябва да съм точен…)

Предполагам, в такъв случай чифт бикини от този модел струват 29.00 лв.? ;-)

Daily Design (2010-043): “Нощта пада…” II

Daily Design

Meta info:
Software: Adobe Fireworks CS5
Time: ~ 2 h
Idea/Completed: 2010/Sep/25 @ 17:00

Този път фенерът е малко по-интересен (в сравнение с версия I), и плюс това, съм избягал вече от 1:1 имитация на картичката от “Нощта на музеите (Пловдив)”… все още обмислям, докъде ще го откара тази илюстрация… особено като стигне до версия III! ;)

За рисуването с Fireworks (и с вектори)

Ако някой е любопитен (освен мен), приблизително така може да изглежда един файл, докато работя с него:

Daily Design deconstructed

На screenshot’а съм селектирал повечето елементи, за да се виждат като vector outlines; трябва само да се отбележи, че някои от елементите специално в този дизайн са Symbols и поради тази причина не се виждат като outlines, а също и техните градиенти не се виждат (gradient handles). В по-голямата версия се виждат и част от панелите във Fireworks (макар и затъмнени, за да остане фокусът в центъра).

Често съм чувал хората да казват (примерно, Пейо;-), че дизайнът с вектори не е нещо интересно. Според мен е точно обратното — изключително интересно е, просто е по-различно от рисуването с молив или Wacom tablet… А и ако не бяха векторите (в различни техни вариации), нямаше да съществуват прекрасни рисувани поредици, като Петъчният Заек на Ани, Евстати и Архимед на nixonixo, комиксите на TheOatmeal, и още много-много други неща!

Да се опитваш да пресъздадеш парченца от реалния свят с помощта на криви, live effects, градиенти, слоеве и под-слоеве, светлини и сенки, и други подобни дигитални “тухлички”, е занимателна задача, която понякога може да отнеме часове, дни или дори седмици…

Познавам някои тотално откачени илюстратори — като Fred Michel, за който писах в моята статия по темата в Smashing Mag:

(Тази илюстрация на Volkswagen Tiguan му е отнела със сигурност няколко седмици работа във Fireworks!)

А има и още по-откачени илюстратори, които са способни да прекарат хиляди часове (!) в рисуване с вектори в Illustrator, за да направят макет на истински кораб (и дори не един)!

Да, не е същото като рисуването на ръка, но e красиво и интересно, по свой собствен начин… и понякога будещо възхищение, за огромния труд и сложността на някои илюстрации…

А специално рисуването с Fireworks е изключително забавно! Вярно, програмата не е толкова мощна като Adobe Illustrator — за сметка на това, е по-лесна, по-интуитивна, и прави едно нещо изключително добре (дизайн за уеб/екран), вместо да се “разпилява”, като последните версии на Photoshop, който се опитва едновременно да е редактор за снимки, инструмент за уеб дизайн (доста неудобен и неефективен, трябва да отбележа), 3D приложение, а също и кафеварка (тази последна функция, кхем, ще е достъпна само в следващата версия на Ps;-).

Adobe Fireworks CS5 splash screen

С Fireworks, почти всеки може да се научи да комбинира цветове и форми буквално за броени минути; в него може да се работи едновременно с вектори и с битмап обекти, което дава голяма гъвкавост; добавянето и редактирането на live effects е изключително лесно; градиентите са по-добри от тези, които може да намерите дори в последните версии на Ai и Ps; липсва ненужната сложност на концепцията “Layers, Sub-layers”, която намира приложение във Photoshop (тоест, слоеве има, но във Fw се работи по-скоро директно с обекти, което доста ускорява работата); ако решите, може да създавате и забавни (или полезни) малки анимации изключително бързо и лесно; и има много други неща, които са тема за отделна публикация…

Разбира се, с вектори може да се работи и в Illustrator, Flash, Corel, Inkscape, и много други програми (платени и безплатни) — всеки си има предпочитан инструмент. Лично аз, тъй като основно се занимавам с “местене на пиксели” (дизайн за екран и за Web), предпочитам Fireworks — смятам, че в момента това е най-добрият инструмент за целта.

* * *

Ще ми се да завърша с кратка бележка относно моя Daily Design, който малко по малко попремина в Weekly Design… ;)

Бях го замислил по различен начин, в началото на годината. Но докато се опитвах да измислям нещо ново всеки ден, установих, че идеите идват все по-бавно, а при изпълнението им имам два избора: или да направя нещата доста добре, с по-фино изпипани детайли (но да отделя на задачата поне час или два), или да “попретупам” работата и да надраскам нещо набързо. В един момент предпочетох да спра да се подчинявам на някакъв график, да изчакам да ми хрумне нещо достатъчно интересно, и понякога да отделя до няколко часа за изпълнението.

Е, вярно — може да се каже, че съм се провалил в оригиналния ми замисъл да създавам по нещо ново всеки ден, в продължение на поне 365 дни; от друга страна, всъщност съм успял, защото до края на годината вероятно ще съм създал поне петдесетина нови илюстрации, за мое собствено удоволствие, и ще съм научил още трикове и техники от областта на рисуването с единици и нули… Всичко зависи май от гледната точка!

…А сега, ако ме извините, трябва да приключвам с писането, защото имам спешна среща с един векторен заек, който го е страх да не го наблюдава някой — смятатам да го гледам втренчено поне следващите пет минути! ;)

Джефри Зелдман (анимирана версия)

Ако редовно следите блога на Jeffrey Zeldman, може да се зачудите, кой е направил този шантав анимиран GIF, който той публикува тази вечер?

Jeffrey Zeldman

(Е, а може и да не се чудите…)

Така или иначе, отговорът е “Аз!” а пък за програмата, с чиято помощ успях да го анимирам за под две минути (и в два варианта), сега няма да кажа… ;) (Един друг дизайнер дори предложи някой да добави музика и разни надписи в шрифт Impact…)

Понякога правенето на (безсмислени) глупости може да е доста развличащо — особено ако не можеш да заспиш късно вечер… Е, приятна е мисълта, че някой може дори да ги хареса (пък и оценявам обратния линк от zeldman.com)! ;)

“Силата на Adobe Fireworks”

Ето че втората ми голяма статия за Smashing Mag излезе миналия петък:

The Power of Adobe Fireworks: What Can You Achieve With It?

Няколо дена по-късно, статията вече има над 100 коментара, беше re-tweet’ната повече от 1000 пъти (!), успя да излезе на първа страница на delicio.us (като един от най-популярните букмарквани ресурси в мрежата за поне един ден), и беше спомената дори от готини пичове като Matthew Inman, чийто известен комикс TheOatmeal също е правен с Fireworks.

Измежду всички смислени, безсмислени, положителни и отрицателни коментари под статията, най- ми беше забавно да чета неща от рода на “Ама защо сложихте логото на Firefox в началото на статията? Нали уж пишете за Fireworks?”… ;)

Така или иначе, след няколко нощи недоспиване (а също и безброй дни, пракарани с чаша кафе пред ThinkPad’а), статията ми най-накрая беше публикувана… но в момента аз само чувствам умора, и вече почти никаква гордост, за цялото писане, редактиране, research, общуване с десетки дизайнери, и обработката на стотици Fireworks илюстрации… :-/

Писането на smashing статия #2 всъщност беше много забавно и вдъхновяващо (освен изморително), но сега пред мен се очертава само още работа. Така че… I’m going back to my ThinkPad and my cup of coffee! ;)

Over and out!

300

Повлиян от заразителния пример на Пейо, Никсо и Ани… миналия четвъртък и аз се присъединих към “Клуб 300” и съответно направих, в рамките на около 50 минути, следните серии упражнения:

1) 100 burpee‘та
2) 100 лицеви опори
3) 100 коремни преси

После няколко дена, едвам успявах да мърдам и да си местя ръцете, краката и тялото, и дори ми се наложи да държа веднъж кутийка с Coca-Cola с две ръце, понеже силата на едната ръка не беше достатъчна за повдигането на 330 грама! ;)

Около четири дена по-късно, мускулната треска почти премина и се чудя, дали някой ден пак да не се пробвам(е)… че напоследък се уморих да използвам само главата си — време е да помисля за тялото, също… ;)

Разходка до Седемте рилски езера (и обратно), разказана в картинки

През август (22-24), аз, Ани, и трима наши приятели от слънчев дъждовен Албион, си направихме тридневна разходка до 7-те рилски езера. Няма да разказвам много-много, а ще покажа разходката в картинки… е, поне някои от най-хубавите или най-интересните! След това ще “прехвърля топката” на Ани, защото и тя снима… и сигурно е видяла същото приключение по различен начин! ;)

22: София > конна база “Адгор” > Самоков > Говедарци > хижа “Вада” > “Вододела” > хижа “Ловна” > хижа “Рилски езера”

23: хижа “Рилски езера” > платото над езерото “Бъбрека” (3) > езерото “Бъбрека” (3) > езерото “Окото” (2) > езерото “Сълзата” (1) > платото над тях > връх “Харамията” > езерото “Близнаците” (4) > езерото “Трилистника” (5) > платото над езерото “Бъбрека” (3) > хижа “Рилски езера”

24: хижа “Рилски езера” > езерото “Трилистника” (5) > вълшебният извор на Дънов > езерото “Рибното” (хижа “Седемте езера”) (6) > Езерото “Долното” (7) > хижа “Ловна” > “Вододела” > хижа “Вада” > Самоков > Панчаревското езеро” > София

Доста ходене беше… а понеже знаем и една-две пътеки, които лежат далеч от “големите пътища” в планината, и беше доста самотна (и затова по-приятна) разходката… :)

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

7 Rila Lakes Adventure

Read more