Пейо наскоро писа за знаците, старите улични реклами и емблеми в София. Такива са оцелели все още немалко на брой точно под покрива на Централна гара.
Ето няколко от любимите ми:
Вие виждате ли слончето, което с хобота си държи един голям билет, а задните му крака са леко свити? :-) (Забележете и че надписът “билети” е на френски, не на английски.)
Тези вагончета се целуват, ако се вгледате внимателно…
А пък това е изоставено, рушащо се мини информационно табло на един от пероните (но поне часовникът над него работи и точен). Вижда се, че е направено в Италия — вероятно преди няколко десетилетия…
Всъщност, на Централна гара се руши почти всичко — старите ескалатори към пероните са пропаднали, дори на каменните стълби започва да им личи неподдържането. Окачените тавани са ръждясали и също се разпадат. Мръсно е. На места тъмно. (За сметка на това, е пълно с магазинчета и капанчета, където се продава почти всичко — от имитации на запалки Zippo до въздушни пушки, пилета на грил и банички…)
Старата статуя пред гарата все още там, но е заобиколена от тотално ненужни бели шатри, под които има също толкова ненужни празни (и вече рушащи се) магазини…
Обичам гарите и влаковете — локомотивите, вагоните, магическото “тутуф-тутуф”, скърцането на спирачките, веднага ме присещат да пътешествия и приключения… Харесвам Централна гара, с нейната архитектура и излъчване, с гълъбите, които летят свободно под покрива й… Но гарата се руши и това е малко тъжно.
В архивите си имам още доста снимки от този район — може би ще ги оставя за друг път…
Слончето го знам и аз! :-)
А пътуването с влак си е повод за написването на цяла ода. Особено с БДЖ. ;-)
@Ани:
Аз хем не обичам БДЖ, хем в старите влакове и старите гари се крие някаква носталгия… и все ме влече към тях! :)
страхотен пост!!
обаче се чудя – дали все още има жив човек в тая българия, който помни двуетажните вагони…
@batpep:
Двуетажните вагони? Аз май не си ги спомням… Виждал съм такива в Холандия (спомням си едно пътуване през 1997), обаче двуетажни вагони в България не си спомням…
А защо “жив човек който да си ги спомня” — да не би последният такъв да е видян преди сто години?? :)