optimiced | bg

Вестник “Капитал” публикува преди време една много интересна статия на Робърт Филипс — “Лятото на нашето недоволство”.

* * *

Сега като се замисля за учителските протести, преди това и за протестите в защита на природен парк “Странджа”, в защита на свободата на словото (случаят “optimiced.com vs. ГДБОП”;-), назряващите протести в защита на парк “Рила”, се чудя дали заглавието не трябва да бъде “Лятото и есента на нашето недоволство”… и дали скоро няма да добавим към него и “Зимата”…

Робърт Филипс твърдеше, че сегашните протести са различни и са акт не на отчаяние, а на надежда за промяна.

И аз се надявам на това…

И се надявам, че промените наистина идват — промените към добро! :-)

Вчера след работа минахме покрай Партийния дом (a.k.a. една от сградите на Парламента), където приключваше целодневният митинг на учителите.

Стана ми тъжно.

Беше студено, а тези хора бяха навън цял ден, за да се преборят за няколко лева в повече към смешно ниските си заплати.

Срещнах и стар приятел, учителя ми по литература от Музикалното училище, г-н Угринов. Каза, че са навън от сутринта. Усмихна се, като ме видя, беше неочаквана и хубава среща:)

* * *

Много се изписа за учителските протести тези дни. Надали мога да добавя нещо ново… Чух, че вчера са били поне 50’000 на митингите, имаше учители от цялата страна. Не съм очевидец, но за сметка на това видях, как изглеждаше улицата между Руски паметник и площад “Македония” вчера на обяд. От единия край до другия беше запълнена с рейсове. А сутринта същата тази улица беше пълна с полиция.

Че реформа в образованието е необходима, е неоспорим факт.

Но и че човек не може да преживява с заплата, коато е по-малка от едномесечен наем за най-малкия едностаен апартамент в София, за мен е не по-малко неоспорим факт.

Трето, за всички е ясно, че криза има, и не само в образованието.

Криза има в самата държава. Или каквото там е останало от нея…

Свидетелство за това са и протестите в защита на природата на България, продължили цяло лято.

И правителството просто си затваря очите на всичко това. Или се опитва. Но не мисля, че ще може да продължи още дълго по същия начин…

* * *

А другото, което ми направи впечатление вчера, е, че може би за първи път (поправете ме, ако греша), от 1997-а година насам (нощта на 10-ти февруари, още известна като “Нощта на Добревите сопи“), виждам полицията да огражда с решетки Парламент, Президентство, и други сгради, където обитават Важните Държавни Мъже (и Жени).

За мен този факт е притеснителен.

И говори за нещо друго, освен предпазливост.

А именно – страх.

Страх от хората, излезли на улиците, за да се борят за правата си. Да бъдат Граждани. Да се борят за оцеляването си. Да се борят за българската природа (да, и за нея също, вчера е имало и малък протест в защита на Рила, като протестиращите са били оградени от полицейски кордон от всички страни, по свидетелства на очевидци!).

А страхът от хората, които са те избрали да ги представляваш и защитаваш, не е хубаво нещо.

Говори за това, че май не си на мястото си… и се чувстваш неуютно поради това.

Преди време се чу за тази новина:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6966116.stm

С две думи:

“Yahoo!” в момента е съдена от Световната Организация за Човешки Права (World Organization for Human Rights), за това, че е споделила с китайското правителство информация за нейни потребители.

Тази информация доведе до арестите на писатели и дисиденти.

Един от цитираните по случая журналисти беше проследен и осъден на 10 години затвор “за подривна дейност”, след като Yahoo! предадоха неговия e-mail и личен IP адрес на властите.

За мен това е срамно поведение за една компания като Yahoo!.

Или, както правилно каза Morton Sklar от WOHR:

“Дори и да е било законно според китайските закони, това не премахва задълженията на Yahoo [...] и спрямо законите в Съединените Американски Щати, и също и спрямо международните правни стандарти.”

Излиза, че печалбата за Yahoo! е по-важна от всичко — дори от свободата на хората, които са им се доверили, и сега заради услужливото “споделяне на данни” с китайското правителство, тези хора ще излежават присъди в Китай!

Китай е огромен пазар, и Yahoo! присъстват там от доста време. Ако не се бяха подчинили на китайското правителство, може би тяхната позиция в Китай щеше да бъде разклатена. И все пак…

Да поставиш от една страна, печалбата и (евентуално) загубени пазари, а от друга – човешки живот, свободата на хората, които ти се доверяват? И печалбата да надделее?

Не разбирам…

Усмихнато Yahoo! човече ли? Как ли пък не…

PS Новината е доста стара, и не знам, ако има някакво развитие по случя, какво е то… Но така или иначе, Yahoo! след тази случка паднаха доста в очите ми…

Днес попаднах на тази снимка в блога на Мики (публикувам тук с нейно разрешение):

Спомням си като малък, как гледах по телевизията как падаше символът на социализма, на БКП и 45-те години… По-точно, не падаше, а се издигаше, защото петолъчката беше вдигната от Партийния дом с хеликоптер. Носеха се легенди, как е отнесена в неизвестна посока, как е направена от скъпоценни камъни (червени рубини) и какво ли още не…

Сега виждам същата петолъчка (същата ли е, наистина?) захвърлена пред софийската Централна баня.

Мисля си… че от този символ би се получил чудесен първи експонат на един бъдещ Музей на социализма, с който той ще посреща посетителите си още на входа. А такъв музей трябва да бъде направен един ден. Защото се сещам за един цитат:

Народ, който забравя историята си, е обречен да повтаря грешките си.

(Не знам кой е автор на тези думи…)

Взривихме Мавзолея. Дали е било правилно това, не знам — по-скоро си мисля, че на Евгений Бакърджиев от СДС му е било скучно по времето, когато измисли гениалния си план с взривяването (дори и той не успя от раз и му гледахме сеира, как сградата не помръдна след първия взрив и се наложи да я “довзривяват” още два пъти!) — и случката тогава беше показателна, как се е строяло някога, и как е толкова лесно уж да разрушиш — а да построиш, можеш ли?

Както е да е… да не се отдавам на спомени твърде много.

Мисълта ми беше, че може би е редно един ден да помислим за направата на Музей на социализма и у нас.

Не за да тачим социализма и комунизма и да ги превъзнасяме, а за да не забравим.

И за да не се случат такива неща отново. Защото е лесно да се забрави…

Сбогом, Лучано!

Тази сутрин научих, че си си отишъл от тази Земя…

Ще пусна тук видео на една от най-любимите ми песни от “Pavarotti & Friends” (“Паваротти и приятели”) – “You Are So Beautiful” (youtube video):

За съжаление, не намерих “The Magic of Love” (Lionel Richiе & Luciano Pavarotti), тя е една от другите ми любими негови песни.

Сбогом! Ще ми липсва твоят божествен глас…

____________
* Joe Cocker, Alex Britti & Luciano Pavarotti, в изпълнение на живо; песента е на Joe Cocker

Това никога не се е случвало! Да, почти всички да мълчат, като овце. И да, сякаш този протест никога не се е случвал. Толкова бързо ли се изтърка овчия бунт, дето накрая от него останаха малкото скандиращи като за последно? Бях на първия, както и на последния вчера. Бях и видях, неща, които не заслужават ничие мълчание: момиче съборено на земята, натискано, влачено като чувал, хвърлено като боклук в полицейски камион, момче арестувано, защото протестира срещу действията им. Бях бутана, натискана, защото искам аз и ти, и той, и полицаите и политиците да имат вода, въздух, природа, дървета, защото искам за теб и мен, за децата ни да има от всичко това. Защото не искам бетон, не искам строители, които вдигат кули, унищожавайки всичко по пътя си – дървета, реки, планини, хора.

Това са думи, които каза днес Ирина.

Аз самият не бих могъл да го кажа по-добре!

Аз не бях вчера на протеста. Но му съчувствам.

Бил съм на други, къде като участник, къде като фоторепортер/блогър… къде просто като гражданин:)

Гневен съм. Гневен съм, защото виждам заснети кадри, на които “смели” полицаи безстрашно арестуват хора, излезли на улицата да защитят както могат малкото останала незастроена природа в България. Да, полицията изпълнява нареждания. Да, може би формата на протест не е най-удачната. Да, да се пресича по пешеходните пътеки е законно, но ако продължи повече от половин час, може би не е нормално и пречи на автомобилния трафик, със сигурност.

И въпреки това, съчувствам на протестиращите, а не на властите. Защото гражданите, застанали на пътя, са нарушители в много по-малка степен, отколкото министрите, позволили да се застрои почти цялото Черноморие, безконтролно и безразборно. И същите тези министри са на път да позволят и нова част от планините ни също да бъде застроена — след като Банско е вече факт.

Странджа? Опит, засега неуспешен. И то благодарение на същите тези “незаконно протестиращи” граждани, които вдигнаха толкова много шум, и защитиха “Странджа”! И благодарение на медии и блогъри, също! Но има ли разследване за започналото вече незаконно строителство в парк “Странджа”? Да сте видяли, как биват влачени и арестувани “строители” и “инвеститори”, започнали незаконното строителство в границите на парка? Аз не съм видял такива кадри.

За сметка на това, всички видяхме арестувани мирно протестиращи. И някои от нас, отразявали събитията около протестите за “Странджа”, бяхме разследвани, вместо да бъдат разследвани “строителите” (но това е една друга история, която ще се радвам да забравя скоро…).

Кое е по-голямо престъпление? Незаконно строителство в рамките на природен парк, или опит за протест срещу подобно строителство и опит за запазването на природата на парка?

А Рила? Ще се опита ли някой да строи около Седемте Рилски езера или не? Докато се двоумим, някой вече може би работи по въпроса… и крои планове.

(more…)

Дори не знам, как да започна…

* * *

Вие какво бихте направили, ако на перваза на вашия прозорец кацне гълъб? Ще се усмихнете? Ще останете безразлични? Ще сложите малко трохи, за да го нахраните, следващия път, когато долети? Или ще го застреляте хладнокръвно?

* * *

Съвпадение, може би, но тъкмо когато започвах да пиша, един гълъб кацна на перваза на прозореца вкъщи, поседя малко и отлетя. Успях да го снимам дори (е, не че снимката е върха, но се вижда, че има гълъб там;-), през съклото… А поводът да взема виртуалното перо в ръка в този дъждовен понеделник, са две поредни публикации в блога на Петър Стойков, a.k.a. Longanlon.

В първата авторът разучава законодателството на Република България по повод притежаването и използването на въздушна пушка, като заключава, че у нас е разрешено убиването с и без причина на следните животни (цитирам):

…гълъби, врабчета, чайки, лалугери, плъхове, гущери и водни жаби, безстопанствените кучета и бездомните котки…

Човекът надлежно попитал и в полицията:

Отправих питане към зам. началника на местното РПУ относно реда и начина на ползване на пневматично оръжие в рамките на града и отговорът беше, че няма закони, наредби или решения на ОбС, които да го регулират. Т.е. може да се стреля и в града… [...]

А законите, които цитира Longanlon, са: Закон за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) и Закон за биологичното разнообразие (ЗБР).

Странно защо, но е пропуснал друг един закон: Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Но за законите ще кажа малко по-късно.

* * *

Втората публикация на Longanlon е от днес. Там той описва с гордост, как е убил първия си гълъб, който му е досаждал (цитирам):

Още докато разопаковах пушката в офиса си, на балкона ми имаше неблагоразумието да кацне един от ония гълъби, които се въдят със стотици наоколо и са си избрали как пък точно нашия етаж да висят и серат, изнервяйки ме с гукането си по цял ден. И нахални са станали – като изляза да ги гоня почти не се плашат, само направят едно малко кръгче и пак се връщат. Без да ставам от дивана, извадих пушката от опаковката, заредих я с първата чашка и като на шега се прицелих от около 5 метра през стаята към отворения прозорец на балкона. Гълъбът просто падна и не мръдна – входът на чашката [...] беше отзад към средата на гърба, а изходът – при основата на врата отпред. Тия птици, казват, били вкусни… може да пробвам да сготвя някой път, колкото за спорта.

Има и снимка. На нея, разбира се, виждаме убития гълъб на асфалта. “Трофеят” на “героя”…

* * *

(more…)

Разчиствах си архива със съобщения на моя Ericsson T39m, когато попаднах на SMS от един много близък приятел (и прекрасна жена;-).

Сега тя е далеч, но пък SMS-чето й е тук, и искам да го споделя с вас, защото ми хареса какво каза тогава:

… Хубавите неща са много повече, но понеже ги възприемаме естествено, не им обръщаме внимание. Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те. Това искаше да ти каже Оптимистът в мен, който от време на време задрямва. Хубава и спокойна вечер! …

(received: 05/Dec./2006@19:25)

Хубави думи, и толкова верни!

Наистина, покрай вихрушката от последните дни, бях позабравил колко много хубави неща ни се случват в живота, а не са само грижи и беди. Ето че се преборихме “Странджа” да остане природен парк и ето че сега имам много повече приятели от преди.

Може би сега е моментът да извадя любимата си лула Aldo Morelli от шкафа (където тя лежи забравена от седмици), да я натъпча до половината с един от любимите ми тютюни Alsbo Cherry, да отворя прозореца, да си направя една ледена бира по мексикански (халба бира със сок от половинка лимон и малко сол по ръбчето на чашата), да си запаля лулата и да поразмишлявам над смисъла на живота, вселената и всичко останало… :-)

“Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те.”

Утре ще мисля за утре, но днес е един прекрасен (макар и твърде горещ за нашите ширини) ден, и в следващите 15 минути смятам да се съсредоточа само над тази мисъл.

Наздраве! :-)

Вчера пак валя в София. Силно и кратко.

Порой.

Близо до площад “Славейков” се скрихме заедно с колелата под едно малко навесче, и докато чакахме дъжда да понамалее, един прозорец на четвъртия или петия етаж в къщата отсреща се отвори.

Показа се син чадър, и ръка, която го отвори.

И след ръката се показа и една дама, която под защитата на чадъра наблюдаваше усмихнато минувачите и дъжда.

Беше забавно:)

Проливният дъжд, дамата с чадъра…

Сценката продължи около 5 минутки, после дамата се скри, остана само чадърът… и после и той се скри.

Дъждът спря малко след това… :-)

Наскоро прочетох един частичен превод на предупрежденията на Държавния департамент на САЩ (оригинал/PDF) за тези, които планират да пътуват в България (via dnevnik.bg & netinfo.bg).

Ето два кратки откъса:

[***] Серия от бомбени атентати и престрелки са се случвали на обществени места в София. Смята се, че те са резултат на война между престъпни групировки. Членове на тези групировки често се движат в конвои от последен модел джипове и луксозни лимузини, съпровождани от въоръжени мъже. [***]

И още:

[***] Да се шофира в България е изключително опасно. Агресивното поведение, липсата на обезопасителна инфраструктура и старите коли допринасят за високата смъртност по шосетата и многобройните катастрофи. Тежкият трафик води до нарастващи инциденти с разгневени и агресивни шофьори. [***] Особено водачите на последен модел коли (БМВ, Мерцедес, Ауди) са прочути с бясно и опасно каране. Водачите трябва специално да внимават и да избягват контакт с шофьорите на подобни автомобили, които може да се окажат въоръжени престъпници.

Не искам да коментирам. А и не е необходимо.