Archive for the 'Животът' Category

“…и истината ще ви направи свободни”, или Hercules vs PIF

Friday, February 15th, 2008

Светла Енчева от Неуютен блог се осмели да пише за Югозападния университет “Неофит Рилски”, и за мътната история там…

…за което й се възхищавам!

За първи път научих историята за “почти” несменяемия декан на университета от нея, после се разрових и в “Капитал” и “Дневник”… (в постинга на Светла има достатъчно линкове към материалите по темата в медиите).

(more…)

Един свободен обяд

Thursday, February 7th, 2008

След малко свободни хора ще се съберат за един свободен обяд! :-)

Stop spying logo! (by OpenSourceBulgaria)

Ако още не сте подочули новинката от някъде другаде, ето пълно инфо:

Цените ли свободата си? А доколко? Искате ли МВР да следи всичко, което правите в Интернет и да го записва?

За какво говоря ли?

Ако искате да покажете своето мнение и това, че цените свободата си, елате на протест наречен “Един свободен обяд”. Повечето протести се правят вечер, но тогава институциите спят, затова подарете обедната си почивка за свободата си в Интернет.

Кога: четвъртък (днес) — 7 февруари, от 12.30 до 14.30 часа.

Къде: в градината пред телефонната палата на ул. “Гурко” 6. Срещу сградата на ДАИТС. ( карта )

Протестът е законен, подадено е заявление в Столична община. Разрешението за протест е получено.

Елате и носете своите послания, носете тениски или плакати, носете каквото искате, за да покажем че СВОБОДАТА е важна и че ние не приемаме това, някой да ни следи!

Очаквайте още новини скоро.

Информация за протеста: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=17

Може да подпишете и “свободното писмо”: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=15 (873 подписа получени до днес, 12:00!)

Излезте на обяд днес, разходете се за свободата си в Интернет! :-)

Когато се отчайват мечтателите*

Wednesday, February 6th, 2008

[…] Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. […]

Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите. […] **

Понякога и мен ме спохождат подобни мисли — когато приятели заминават надалеч, или когато се сблъскам с невъзможността да променя нещо в нашата действителност или… просто да успея да свикна с него.

…Тези дни нещо не ми се пише.

Не че нямам идеи, но някак… не мога да се съсредоточа. Започвам да пиша и изоставям всеки нов пост по средата…

Затова оставих малко блога в режим “четете стари мои текстове, новите ще почакат” — ще ми мине, предполагам… :-)

___________
(*) Заглавието е на Йовко.
(**) От тази година “Капитал” си имат страхотен нов автор… пардон, колумнист!;-) Ето и линк към цялата “колумка” на Йовко от по-миналия брой на Капитал Light, прочетете я, струва си! ;-)

Да рисуваш без да виждаш

Sunday, November 25th, 2007

Студентът Джон Брамблитт от Университета в Северен Тексас (University of North Texas – UNT) рисува прекрасни картини с ярки цветове, въпреки че е загубил зрението си преди години!

Сляп художник рисува прекрасни картини

Вижте видеорепортажа, посветен на John Bramblitt (flash youtube video):

Какво да кажа — удивителен човек и… удивителен дух! :-)

Лятото и есента на нашето недоволство

Saturday, October 13th, 2007

Вестник “Капитал” публикува преди време една много интересна статия на Робърт Филипс — “Лятото на нашето недоволство”.

* * *

Сега като се замисля за учителските протести, преди това и за протестите в защита на природен парк “Странджа”, в защита на свободата на словото (случаят “optimiced.com vs. ГДБОП”;-), назряващите протести в защита на парк “Рила”, се чудя дали заглавието не трябва да бъде “Лятото и есента на нашето недоволство”… и дали скоро няма да добавим към него и “Зимата”…

Робърт Филипс твърдеше, че сегашните протести са различни и са акт не на отчаяние, а на надежда за промяна.

И аз се надявам на това…

И се надявам, че промените наистина идват — промените към добро! :-)

За учителските протести…

Friday, October 12th, 2007

Протестът на учителитеВчера след работа минахме покрай Партийния дом (a.k.a. една от сградите на Парламента), където приключваше целодневният митинг на учителите.

Стана ми тъжно.

Беше студено, а тези хора бяха навън цял ден, за да се преборят за няколко лева в повече към смешно ниските си заплати.

Срещнах и стар приятел, учителя ми по литература от Музикалното училище, г-н Угринов. Каза, че са навън от сутринта. Усмихна се, като ме видя, беше неочаквана и хубава среща:)

* * *

Много се изписа за учителските протести тези дни. Надали мога да добавя нещо ново… Чух, че вчера са били поне 50’000 на митингите, имаше учители от цялата страна. Не съм очевидец, но за сметка на това видях, как изглеждаше улицата между Руски паметник и площад “Македония” вчера на обяд. От единия край до другия беше запълнена с рейсове. А сутринта същата тази улица беше пълна с полиция.

Че реформа в образованието е необходима, е неоспорим факт.

Но и че човек не може да преживява с заплата, коато е по-малка от едномесечен наем за най-малкия едностаен апартамент в София, за мен е не по-малко неоспорим факт.

Трето, за всички е ясно, че криза има, и не само в образованието.

Криза има в самата държава. Или каквото там е останало от нея…

Свидетелство за това са и протестите в защита на природата на България, продължили цяло лято.

И правителството просто си затваря очите на всичко това. Или се опитва. Но не мисля, че ще може да продължи още дълго по същия начин…

* * *

А другото, което ми направи впечатление вчера, е, че може би за първи път (поправете ме, ако греша), от 1997-а година насам (нощта на 10-ти февруари, още известна като “Нощта на Добревите сопи“), виждам полицията да огражда с решетки Парламент, Президентство, и други сгради, където обитават Важните Държавни Мъже (и Жени).

За мен този факт е притеснителен.

И говори за нещо друго, освен предпазливост.

А именно – страх.

Страх от хората, излезли на улиците, за да се борят за правата си. Да бъдат Граждани. Да се борят за оцеляването си. Да се борят за българската природа (да, и за нея също, вчера е имало и малък протест в защита на Рила, като протестиращите са били оградени от полицейски кордон от всички страни, по свидетелства на очевидци!).

А страхът от хората, които са те избрали да ги представляваш и защитаваш, не е хубаво нещо.

Говори за това, че май не си на мястото си… и се чувстваш неуютно поради това.

Yahoo: коректни към Китай, некоректни към своите потребители?

Wednesday, September 26th, 2007

Преди време се чу за тази новина:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6966116.stm

С две думи:

Yahoo! Messenger logo“Yahoo!” в момента е съдена от Световната Организация за Човешки Права (World Organization for Human Rights), за това, че е споделила с китайското правителство информация за нейни потребители.

Тази информация доведе до арестите на писатели и дисиденти.

Един от цитираните по случая журналисти беше проследен и осъден на 10 години затвор “за подривна дейност”, след като Yahoo! предадоха неговия e-mail и личен IP адрес на властите.

За мен това е срамно поведение за една компания като Yahoo!.

Или, както правилно каза Morton Sklar от WOHR:

“Дори и да е било законно според китайските закони, това не премахва задълженията на Yahoo […] и спрямо законите в Съединените Американски Щати, и също и спрямо международните правни стандарти.”

Излиза, че печалбата за Yahoo! е по-важна от всичко — дори от свободата на хората, които са им се доверили, и сега заради услужливото “споделяне на данни” с китайското правителство, тези хора ще излежават присъди в Китай!

Китай е огромен пазар, и Yahoo! присъстват там от доста време. Ако не се бяха подчинили на китайското правителство, може би тяхната позиция в Китай щеше да бъде разклатена. И все пак…

Да поставиш от една страна, печалбата и (евентуално) загубени пазари, а от друга – човешки живот, свободата на хората, които ти се доверяват? И печалбата да надделее?

Не разбирам…

Усмихнато Yahoo! човече ли? Как ли пък не…

PS Новината е доста стара, и не знам, ако има някакво развитие по случя, какво е то… Но така или иначе, Yahoo! след тази случка паднаха доста в очите ми…

Петолъчката на Партийния дом

Thursday, September 13th, 2007

Днес попаднах на тази снимка в блога на Мики (публикувам тук с нейно разрешение):

Спомням си като малък, как гледах по телевизията как падаше символът на социализма, на БКП и 45-те години… По-точно, не падаше, а се издигаше, защото петолъчката беше вдигната от Партийния дом с хеликоптер. Носеха се легенди, как е отнесена в неизвестна посока, как е направена от скъпоценни камъни (червени рубини) и какво ли още не…

Сега виждам същата петолъчка (същата ли е, наистина?) захвърлена пред софийската Централна баня.

Мисля си… че от този символ би се получил чудесен първи експонат на един бъдещ Музей на социализма, с който той ще посреща посетителите си още на входа. А такъв музей трябва да бъде направен един ден. Защото се сещам за един цитат:

Народ, който забравя историята си, е обречен да повтаря грешките си.

(Не знам кой е автор на тези думи…)

Взривихме Мавзолея. Дали е било правилно това, не знам — по-скоро си мисля, че на Евгений Бакърджиев от СДС му е било скучно по времето, когато измисли гениалния си план с взривяването (дори и той не успя от раз и му гледахме сеира, как сградата не помръдна след първия взрив и се наложи да я “довзривяват” още два пъти!) — и случката тогава беше показателна, как се е строяло някога, и как е толкова лесно уж да разрушиш — а да построиш, можеш ли?

Както е да е… да не се отдавам на спомени твърде много.

Мисълта ми беше, че може би е редно един ден да помислим за направата на Музей на социализма и у нас.

Не за да тачим социализма и комунизма и да ги превъзнасяме, а за да не забравим.

И за да не се случат такива неща отново. Защото е лесно да се забрави…

You Are So Beautiful*

Thursday, September 6th, 2007

Сбогом, Лучано!

Тази сутрин научих, че си си отишъл от тази Земя…

Ще пусна тук видео на една от най-любимите ми песни от “Pavarotti & Friends” (“Паваротти и приятели”) – “You Are So Beautiful” (youtube video):

За съжаление, не намерих “The Magic of Love” (Lionel Richiе & Luciano Pavarotti), тя е една от другите ми любими негови песни.

Сбогом! Ще ми липсва твоят божествен глас…

____________
* Joe Cocker, Alex Britti & Luciano Pavarotti, в изпълнение на живо; песента е на Joe Cocker

Това никога не се е случвало!*

Wednesday, September 5th, 2007

Това никога не се е случвало! Да, почти всички да мълчат, като овце. И да, сякаш този протест никога не се е случвал. Толкова бързо ли се изтърка овчия бунт, дето накрая от него останаха малкото скандиращи като за последно? Бях на първия, както и на последния вчера. Бях и видях, неща, които не заслужават ничие мълчание: момиче съборено на земята, натискано, влачено като чувал, хвърлено като боклук в полицейски камион, момче арестувано, защото протестира срещу действията им. Бях бутана, натискана, защото искам аз и ти, и той, и полицаите и политиците да имат вода, въздух, природа, дървета, защото искам за теб и мен, за децата ни да има от всичко това. Защото не искам бетон, не искам строители, които вдигат кули, унищожавайки всичко по пътя си – дървета, реки, планини, хора.

Това са думи, които каза днес Ирина.

Аз самият не бих могъл да го кажа по-добре!

Аз не бях вчера на протеста. Но му съчувствам.

Бил съм на други, къде като участник, къде като фоторепортер/блогър… къде просто като гражданин:)

Гневен съм. Гневен съм, защото виждам заснети кадри, на които “смели” полицаи безстрашно арестуват хора, излезли на улицата да защитят както могат малкото останала незастроена природа в България. Да, полицията изпълнява нареждания. Да, може би формата на протест не е най-удачната. Да, да се пресича по пешеходните пътеки е законно, но ако продължи повече от половин час, може би не е нормално и пречи на автомобилния трафик, със сигурност.

И въпреки това, съчувствам на протестиращите, а не на властите. Защото гражданите, застанали на пътя, са нарушители в много по-малка степен, отколкото министрите, позволили да се застрои почти цялото Черноморие, безконтролно и безразборно. И същите тези министри са на път да позволят и нова част от планините ни също да бъде застроена — след като Банско е вече факт.

Странджа? Опит, засега неуспешен. И то благодарение на същите тези “незаконно протестиращи” граждани, които вдигнаха толкова много шум, и защитиха “Странджа”! И благодарение на медии и блогъри, също! Но има ли разследване за започналото вече незаконно строителство в парк “Странджа”? Да сте видяли, как биват влачени и арестувани “строители” и “инвеститори”, започнали незаконното строителство в границите на парка? Аз не съм видял такива кадри.

За сметка на това, всички видяхме арестувани мирно протестиращи. И някои от нас, отразявали събитията около протестите за “Странджа”, бяхме разследвани, вместо да бъдат разследвани “строителите” (но това е една друга история, която ще се радвам да забравя скоро…).

Кое е по-голямо престъпление? Незаконно строителство в рамките на природен парк, или опит за протест срещу подобно строителство и опит за запазването на природата на парка?

А Рила? Ще се опита ли някой да строи около Седемте Рилски езера или не? Докато се двоумим, някой вече може би работи по въпроса… и крои планове.

(more…)


[ optimiced.com е виртуалният дом на Мишел, уеб/графичен дизайнер от слънчева прашна София | powered by WP & DreamHost | also available in English ]

0.593 / 42 / 19.75