Сбогом, Лучано!
Тази сутрин научих, че си си отишъл от тази Земя…
Ще пусна тук видео на една от най-любимите ми песни от “Pavarotti & Friends” (“Паваротти и приятели”) – “You Are So Beautiful” (youtube video):
За съжаление, не намерих “The Magic of Love” (Lionel Richiе & Luciano Pavarotti), тя е една от другите ми любими негови песни.
Сбогом! Ще ми липсва твоят божествен глас…
____________
* Joe Cocker, Alex Britti & Luciano Pavarotti, в изпълнение на живо; песента е на Joe Cocker
Това никога не се е случвало! Да, почти всички да мълчат, като овце. И да, сякаш този протест никога не се е случвал. Толкова бързо ли се изтърка овчия бунт, дето накрая от него останаха малкото скандиращи като за последно? Бях на първия, както и на последния вчера. Бях и видях, неща, които не заслужават ничие мълчание: момиче съборено на земята, натискано, влачено като чувал, хвърлено като боклук в полицейски камион, момче арестувано, защото протестира срещу действията им. Бях бутана, натискана, защото искам аз и ти, и той, и полицаите и политиците да имат вода, въздух, природа, дървета, защото искам за теб и мен, за децата ни да има от всичко това. Защото не искам бетон, не искам строители, които вдигат кули, унищожавайки всичко по пътя си – дървета, реки, планини, хора.
Това са думи, които каза днес Ирина.
Аз самият не бих могъл да го кажа по-добре!
Аз не бях вчера на протеста. Но му съчувствам.
Бил съм на други, къде като участник, къде като фоторепортер/блогър… къде просто като гражданин:)
Гневен съм. Гневен съм, защото виждам заснети кадри, на които “смели” полицаи безстрашно арестуват хора, излезли на улицата да защитят както могат малкото останала незастроена природа в България. Да, полицията изпълнява нареждания. Да, може би формата на протест не е най-удачната. Да, да се пресича по пешеходните пътеки е законно, но ако продължи повече от половин час, може би не е нормално и пречи на автомобилния трафик, със сигурност.
И въпреки това, съчувствам на протестиращите, а не на властите. Защото гражданите, застанали на пътя, са нарушители в много по-малка степен, отколкото министрите, позволили да се застрои почти цялото Черноморие, безконтролно и безразборно. И същите тези министри са на път да позволят и нова част от планините ни също да бъде застроена — след като Банско е вече факт.
Странджа? Опит, засега неуспешен. И то благодарение на същите тези “незаконно протестиращи” граждани, които вдигнаха толкова много шум, и защитиха “Странджа”! И благодарение на медии и блогъри, също! Но има ли разследване за започналото вече незаконно строителство в парк “Странджа”? Да сте видяли, как биват влачени и арестувани “строители” и “инвеститори”, започнали незаконното строителство в границите на парка? Аз не съм видял такива кадри.
За сметка на това, всички видяхме арестувани мирно протестиращи. И някои от нас, отразявали събитията около протестите за “Странджа”, бяхме разследвани, вместо да бъдат разследвани “строителите” (но това е една друга история, която ще се радвам да забравя скоро…).
Кое е по-голямо престъпление? Незаконно строителство в рамките на природен парк, или опит за протест срещу подобно строителство и опит за запазването на природата на парка?
А Рила? Ще се опита ли някой да строи около Седемте Рилски езера или не? Докато се двоумим, някой вече може би работи по въпроса… и крои планове.
Дори не знам, как да започна…
* * *
Вие какво бихте направили, ако на перваза на вашия прозорец кацне гълъб? Ще се усмихнете? Ще останете безразлични? Ще сложите малко трохи, за да го нахраните, следващия път, когато долети? Или ще го застреляте хладнокръвно?
* * *
Съвпадение, може би, но тъкмо когато започвах да пиша, един гълъб кацна на перваза на прозореца вкъщи, поседя малко и отлетя. Успях да го снимам дори (е, не че снимката е върха, но се вижда, че има гълъб там;-), през съклото… А поводът да взема виртуалното перо в ръка в този дъждовен понеделник, са две поредни публикации в блога на Петър Стойков, a.k.a. Longanlon.
В първата авторът разучава законодателството на Република България по повод притежаването и използването на въздушна пушка, като заключава, че у нас е разрешено убиването с и без причина на следните животни (цитирам):
…гълъби, врабчета, чайки, лалугери, плъхове, гущери и водни жаби, безстопанствените кучета и бездомните котки…
Човекът надлежно попитал и в полицията:
Отправих питане към зам. началника на местното РПУ относно реда и начина на ползване на пневматично оръжие в рамките на града и отговорът беше, че няма закони, наредби или решения на ОбС, които да го регулират. Т.е. може да се стреля и в града… […]
А законите, които цитира Longanlon, са: Закон за лова и опазването на дивеча (ЗЛОД) и Закон за биологичното разнообразие (ЗБР).
Странно защо, но е пропуснал друг един закон: Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Но за законите ще кажа малко по-късно.
* * *
Втората публикация на Longanlon е от днес. Там той описва с гордост, как е убил първия си гълъб, който му е досаждал (цитирам):
Още докато разопаковах пушката в офиса си, на балкона ми имаше неблагоразумието да кацне един от ония гълъби, които се въдят със стотици наоколо и са си избрали как пък точно нашия етаж да висят и серат, изнервяйки ме с гукането си по цял ден. И нахални са станали – като изляза да ги гоня почти не се плашат, само направят едно малко кръгче и пак се връщат. Без да ставам от дивана, извадих пушката от опаковката, заредих я с първата чашка и като на шега се прицелих от около 5 метра през стаята към отворения прозорец на балкона. Гълъбът просто падна и не мръдна – входът на чашката […] беше отзад към средата на гърба, а изходът – при основата на врата отпред. Тия птици, казват, били вкусни… може да пробвам да сготвя някой път, колкото за спорта.
Има и снимка. На нея, разбира се, виждаме убития гълъб на асфалта. “Трофеят” на “героя”…
* * *
Разчиствах си архива със съобщения на моя Ericsson T39m, когато попаднах на SMS от един много близък приятел (и прекрасна жена;-).
Сега тя е далеч, но пък SMS-чето й е тук, и искам да го споделя с вас, защото ми хареса какво каза тогава:
… Хубавите неща са много повече, но понеже ги възприемаме естествено, не им обръщаме внимание. Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те. Това искаше да ти каже Оптимистът в мен, който от време на време задрямва. Хубава и спокойна вечер! …
(received: 05/Dec./2006@19:25)
Хубави думи, и толкова верни!
Наистина, покрай вихрушката от последните дни, бях позабравил колко много хубави неща ни се случват в живота, а не са само грижи и беди. Ето че се преборихме “Странджа” да остане природен парк и ето че сега имам много повече приятели от преди.
Може би сега е моментът да извадя любимата си лула Aldo Morelli от шкафа (където тя лежи забравена от седмици), да я натъпча до половината с един от любимите ми тютюни Alsbo Cherry, да отворя прозореца, да си направя една ледена бира по мексикански (халба бира със сок от половинка лимон и малко сол по ръбчето на чашата), да си запаля лулата и да поразмишлявам над смисъла на живота, вселената и всичко останало… :-)
“Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те.”
Утре ще мисля за утре, но днес е един прекрасен (макар и твърде горещ за нашите ширини) ден, и в следващите 15 минути смятам да се съсредоточа само над тази мисъл.
Наздраве! :-)
Вчера пак валя в София. Силно и кратко.
Порой.
Близо до площад “Славейков” се скрихме заедно с колелата под едно малко навесче, и докато чакахме дъжда да понамалее, един прозорец на четвъртия или петия етаж в къщата отсреща се отвори.
Показа се син чадър, и ръка, която го отвори.
И след ръката се показа и една дама, която под защитата на чадъра наблюдаваше усмихнато минувачите и дъжда.
Беше забавно:)
Проливният дъжд, дамата с чадъра…
Сценката продължи около 5 минутки, после дамата се скри, остана само чадърът… и после и той се скри.
Дъждът спря малко след това… :-)
Наскоро прочетох един частичен превод на предупрежденията на Държавния департамент на САЩ (оригинал/PDF) за тези, които планират да пътуват в България (via dnevnik.bg & netinfo.bg).
Ето два кратки откъса:
[***] Серия от бомбени атентати и престрелки са се случвали на обществени места в София. Смята се, че те са резултат на война между престъпни групировки. Членове на тези групировки често се движат в конвои от последен модел джипове и луксозни лимузини, съпровождани от въоръжени мъже. [***]
И още:
[***] Да се шофира в България е изключително опасно. Агресивното поведение, липсата на обезопасителна инфраструктура и старите коли допринасят за високата смъртност по шосетата и многобройните катастрофи. Тежкият трафик води до нарастващи инциденти с разгневени и агресивни шофьори. [***] Особено водачите на последен модел коли (БМВ, Мерцедес, Ауди) са прочути с бясно и опасно каране. Водачите трябва специално да внимават и да избягват контакт с шофьорите на подобни автомобили, които може да се окажат въоръжени престъпници.
Не искам да коментирам. А и не е необходимо.
Пия си кафето сега (Jacobs Cronat Gold, мммм…), със сметана и мед, и си мисля, колко е хубав животът:)
Експериментът ми свърши (седмицата на пречистване) – седмицата без кафе, черен и зелен чай, бира, вино, шоколад и други неща, съдържащи кофеин, танин и алкохол:)
Ето и дългоочакваните резултати от експеримента:
Може пък да повторя някой ден пак… когато съм в настроение. Но засега…
…си мисля да сготвя пържени картофки за довечера и да се запася с малко “Загорка”, ммм;-)
Първо, честит Св. Валентин на всички;-)
Сорри за мрачната съпровождаща картинка, ама някак не можах да се удържа – разсмя ме до сълзи с черния си хумор този художник (неотдавнашно откритие на Ани, btw), а може би това се дължи и на умората ми (твърде много работа напоследък), опитите на френския грип да ме захапе за втори път тази зима, и леко мрачното настроение…
И макар че не е задължително точно на този празник човек да подарява подаръци на любимия, ние с Ани вече си организирахме една мини-игра с подаряване на книжка на Бернар Вербер и други забавни неща, и смятаме да си прекараме една чудесна вечер заедно вкъщи по пантофи, готвейки си вкусни неща и размишлявайки за смисъла на Вселената над чаша портокалов сок (над чаша портокалов сок, а не вино, поради ред причини, една от които е скорошният ми обет за въздържание от кофеин/танин/вино/бира за една седмица;-)
Снимката ми попадна случайно преди няколко дни, някой ми я прати, мисля… вече не си спомням добре, откъде (мисля, че някога оригиналът е бил публикуван на PinkBike).
Както и да е, няма значение… Качвам я тук, защото не знам оригиналния й линк, и за да не се изгуби из архивите на компютъра ми:)
Просто ме впечатли… Какви ли не скокове на луди глави бях виждал, но такива сигурно са единици. И винаги съм се питал, като има толкова фотографи наоколо – дали защото се стремят да не изпуснат нито един интересен кадър, или защото снимката на скачащия байкър се очаква да е последната в живота му и за да има с какво да го запомнят хората;-)
Отдавна искам да публикувам нещо за колелата и моята страст към тях – но не за скачащите в пропаст байкъри, а за обикновените “градски” колоездачи (какъвто съм и аз), на които им е толкова трудно да виреят в нашия безумен град на автомобили, разбити пътища, затрупани с коли тротоари и нетолерантни шофьори.
В блога на Велян, обаче, се появиха серия интересни постове по темата “автомобилът в София” и с удоволствие “препечатвам” тук линковете към тях: #1, #2, #3, #4. А в #5 дори и аз се включих малко, вече съвсем по темата, която ме вълнува най-много…
Да, реших се. Ще е тази седмица. Започвам още сега. Тази сутрин.
Експериментът ще продължи точно седмица, или 168 часа.
Изключвам всичко, което съдържа кофеин и алкохол, също и танин. Всякакви стимулиращи, успокояващи химически вещества.
Няма да пия кафе. Обикновено кафе, а също и декофеинизирано. Нито разтворимо кафе. Никакво кафе.
Няма да ям шоколад. Нито вафли. Нито дори ще можете да ме изкушите с бонбони Lindt (макар че това ще е трудничко… Ако някога сте опитвали Lindt Lindor, mmmmmh… тогава знаете, за какво говоря;-)
Вечер няма да си отварям по някоя и друга бира за отпускане. Виното също ще е в “черния ми списък”. Също и чаят с малко уиски и мед преди лягане.
Няма да пия и зелен чай, защото и той съдържа кофеин и танин. Нито черен чай. Само билков и Rooibos.
Няма да ме изкушите и с Coca-Cola.
Всичко стимулиращо и успокояващо попада в списъка. Дори няма да ме видите с любимата ми лула Aldo Morelli как пускам малки красиви облачета дим по вятъра (не че ще ме видите често с нея, така или иначе, но така списъкът звучи по-внушително, нали;-)
