(#)
_________________
(бележка под линия: Все се чудя, защо да не си направя фотоблог?…)
Michelada (бира по мексикански)
Едно от хубавите неща на пролетта и лятото — бирата по мексикански (мнозина я наричат Michelada).
Моята персонална рецепта:
— голяма чаша,
— студена светла бира,
— малко морска сол по ръбчето на чашата,
— сок от прясно изцеден лимон (или зелен лимон (лайм)),
— резенче лимон,
— няколко капки лют сос Tabasco и/или подправки по избор,
— кубчета лед.
Да се комбинира с почивка на терасата, хубава книга, а може и лека дрямка. ;-)
30 days later
Личното ми пречистване приключва днес, съвсем малко повече от 30 дни по-късно.
Докато пиша тези редове, отпивам от голяма ароматна чаша кафе с мляко и кафява захар.
Ммммммммм! :-)
Експериментът се оказа 99.99% успешен — не съм пил почти никакво кафе, бира, вино, карибски ром или шотландско уиски за период от около месец. (Само си позволявах чат-пат някакви малки изключения, като глътка кафе, “откраднато” от чашата на приятел, кутийка или две безалкохолна бира, а един път дори опитах 10 ml кубински ром.)
Довечера мисля да пием биричка с приятели на терасата… а кой знае? може и една кубинска пура да изпуша, така както съм тръгнал! :-D
Как да намерим щастието…
Просто е:
P.S. И Харолд, и Артър Конан Дойл, май са имали силно приличащи си идеи… ;)
P.P.S. OK, OK… може би има и още важни неща да се добавят към по-горната рецепта! ;-)
Дизайнерът David Smith показва как работи
David A. Smith is a traditional sign-writer/designer specialising in high-quality ornamental hand-crafted reverse glass signs and decorative silvered and gilded mirrors. David recently produced a wonderful turn-of-the-century, trade-card styled album cover for popular American singer/songwriter John Mayer.
This film captures the ‘Behind The Scenes’ creation of the ‘Born & Raised’ and ‘Queen of California’ artwork, as well as 2 unique reverse glass panels, hand-crafted in England by David A. Smith.
Просто гледайте видеото! Струва си всяка “похарчена” минута. (via)
Laissez le пълния член tranquille!*
Интересен пример за нестандартна ситуация при използването на правилото за пълен/непълен член спомена наскоро Павлина в своя блог, което предизвика и кратка дискусия (вижте коментарите в края на публикацията).
Естествено, пълният член беше отново заклеймен, като “стар”, “труден за разбиране”, “дискриминативен” (“ама защо няма и пълен член за женски род?”), и още и още…
Аз рядко пиша за българския език (и изобщо за езиците) …но чат-пат се случва и това.
Та, позволете ми да не се съглася: Пълният член не е умрял (въпреки някои инсинуации)! ;-)
Истината е, че ние самите, българите, го “убиваме” с нашата неграмотност и нежелание за четене на книги… :(
А правилото за пълен/непълен член не е трудно.
В едно изречение, просто опитваме (мисленото) заместване с “него” или “той”, и готово. Интуитивно е, не е трудно за запомняне, нито пък не е трудно за разбиране:
Пример: “В речта на президента бе казано следното […]”. Заместваме: “В речта на президента (него) бе…” и готово, тук ползваме непълен член. Обратното, ако кажем: “И тогава президентът каза […]”, пак заместваме, “И тогава президентът (той) каза…” и е ясно, че ползваме пълен член. Нито е трудно, нито е сложно.
Естествено, има и примери които са по-сложни, обаче те са рядкост, не са правило, а са изключение…
Упражнения за любителите на бирата
Рисунка: http://haroldsplanet.com/about/ ;)
30 days
Има един пич, Дейвид Кейн, чиито писания открих неотдавна съвсем случайно, и който обича да прави разни експерименти (и да ги документира), примерно, “Мога ли да медитирам всеки ден в продължение на цял месец?”, “Моите 30 дни без кофеин и алкохол”, “30 дни — абсолютен веган”, “Да се опитам да пиша по 1000 думи на ден в продължение на…”, “6 седмици активен спорт”, и още и още…
Дейвид пише интересно, а и някои от експериментите са му малко хахави и е забавно да прочетеш за резултатите.
* * *
Сега започват Великите пости, обаче аз не си падам много-много по постите (нито пък по нашата църква, но това е друга история), защото хората имаме склонността често да изпадаме в крайности или пък внезапно да ставаме много религиозни “на хартия”, а истинската идея на постите в такива случаи често бива забравяна.
А Симона кара колело!
Дъщеря ми Симона е на 13 месеца — на 7-ми март ги навърши.
Много й харесва да бъде на колело, и вече има над 20 километра навъртяни (а караме колела заедно само от няколко дни… две разходки, тоест)!
Аз имам навъртяни километри… още три нули след числото “20”, ама някой ден Симона може и да ме настигне — и изпревари… ;)
Имам страхотна дъщеря, btw! Май никога не съм го казвал тук, в личното ми кътче в голямата Мрежа.
А дъщеря ми си има страхотна майка. Може би най-добрата, ever!
Всички сме големи късметлии, всъщност… :-)
И аз много ви обичам.
“Моля не помагайте на децата ми”
I want my girls to know the exhilaration of overcoming fear and doubt and achieving a hard-won success.
I want them to believe in their own abilities and be confident and determined in their actions.
I want them to accept their limitations until they can figure out a way past them on their own significant power.
I want them to feel capable of making their own decisions, developing their own skills, taking their own risks, and coping with their own feelings.
I want them to climb that ladder without any help, however well-intentioned, from you.
Because they can. I know it. And if I give them a little space, they will soon know it, too.
—via #
— Много добре, точно казано! :-)
Особено в светлината на (доста типично) българското: “Ама няма ли да му сложите шапка на детето?” (някои пък отиват по-далеч и сами слагат шапка на непознатото дете!), “Не се катери, ще паднеш/се пребиеш/се удариш/etc.” и “Става течение! Помощ, затворете веднага всички прозорци, всички ще настинем веднага!”…