I want my girls to know the exhilaration of overcoming fear and doubt and achieving a hard-won success.

I want them to believe in their own abilities and be confident and determined in their actions.

I want them to accept their limitations until they can figure out a way past them on their own significant power.

I want them to feel capable of making their own decisions, developing their own skills, taking their own risks, and coping with their own feelings.

I want them to climb that ladder without any help, however well-intentioned, from you.

Because they can. I know it. And if I give them a little space, they will soon know it, too.

—via #

— Много добре, точно казано! :-)

Особено в светлината на (доста типично) българското: “Ама няма ли да му сложите шапка на детето?” (някои пък отиват по-далеч и сами слагат шапка на непознатото дете!), “Не се катери, ще паднеш/се пребиеш/се удариш/etc.” и “Става течение! Помощ, затворете веднага всички прозорци, всички ще настинем веднага!”…

3 thoughts on ““Моля не помагайте на децата ми”

  1. :-) Де да можеше повече хора да осъзнаят кое е истинска помощ и кое не…

  2. Не може да бъде, значи вие не й слагате шапка, като излизате?! ;-)

  3. @Anita:

    Защо да й слагаме шапка?

    Вече непознати хора й слагат шапката, ако се наложи, така че ние си свиркаме! :-P

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *