Както Дневник вече писа, паметникът “1300 години България” вече не съществува. В името му имаше “1300 години” но той просъществува само около 36…

Както и Мавзолеят в центъра на София, този (саморушащ се) паметник също и пречеше на мнозина, затова накрая той беше съборен, за скромната сума от 3 милиона лева или там някъде.

Идеи какво да се прави с него (освен да се събори) имаше, дори и шантави и забавни, като тази:

Сред 40-те предложения е пред паметника да застане гигантска катерица, самият паметник да бъде опакован, да бъде заменен от алпинеум с растителност и водопади, или да бъде превърнат в светеща кула, а около него да бъде изградена рампа за наблюдение.
#via

Можеше също така паметникът да се превърне в стена за катерене (с малко кафене на върха му! откъдето туристите да могат да гледат отвисоко и да си правят снимки), и още хиляди други неща — това беше идея на Ани. Имаше и отворени писма и други предложения, но все пак “грозотията” беше съборена и сега на нейно място ще има… нищо, а после ще има уж реставриране на друг (отдавна несъществуващ) паметник-мемориал.

Ура, другари!

“Народ който не пази историята си…” — нататък го знаете. Важното е че няма паметник — няма проблем, или нашият “кмет” и “общински съвет” толкова си може. Да ни е честито.

Знаете ли (навярно знаете) че “Захарна Фабрика” е в руини! А знаете ли че сградата е паметник на културата? Също там бяха и голяма част на архвите на БНТ, но вече ги няма… На мястото на Захарна Фабрика инвеститор ще си строи нещо “модерно” и по-доходно…

“1300 години България” не беше паметник на културата но беше паметник — част от историята ни. Модерната ни история, да, но история. Не го харесваха мнозина, ала е бил построен някога, и преди да се разруши ей-така, не трябваше ли да се помисли, дали не може да се използва с някаква друга цел? Да се промени? Да се запази в различен вид и с различна цел? Защо не? Защото събарянето е най-лесно.

Знаете ли че в центъра на София десетки, не, стотици (!) къщи, паметници на културата, също бяха съборени през последните десетилетия, ей-просто така, за да се вдигнат на тяхно място “модерни” сгради (и молове) от стъкло, бетон и метал.

За какво са ни паметници изобщо? Нека разрушим всичко без дискусия, и да почнем “начисто, отначало”! Да “ковем живота нов”! Всъщност, сещам се за едно твърде близко до нас време в историята, когато една партия искаше да разрушим всичко за да построим всичко наново, уж по-хубаво.

“Народ който не пази (и не помни) историята си…” — нататък го знаете… Колелото на съдбата (някои го наричат “ка“) се върти, а ние повтаряме ли повтаряме… и ще продължим да повтаряме, докато други народи вървят напред.

Защото ние не помним и все “почваме на чисто” — рушим старото и уж почваме новото.

А всъщност се въртим в кръг…

Един линк на @enstyled ме присети за една случка от преди месец или три (не си спомням вече).

Тогава все още никой май не беше чувал за “висящи кафета” или “висящи чайчета” и т.н., обаче…

Историята накратко:

Пазарувам си аз в “Lidl” веднъж. Няма опашка, няма навалица (може да е било в ранния следобед). Чинно съм си наредил покупките на лентата и чакам.

Пред мен на една възрастна дама тъкмо й е стигнал реда на касата и тя е приготвила точно пари да плати две кисели млека (от най-евтините) и един шоколад. След дамата един младеж си тръгва вече и тъкмо си прибира напазаруваните покупки в големи торби.

Тогава чувам касиерката (само хвърлила бегъл поглед към покупките на дамата) да й казва: “Този шоколад е от по-долния стелаж и цената му е 2-и-нещо.” (забравих точно колко, примерно, може да е бил 2.79 лв.)

Тъкмо да се зачудя, защо й го казва това на жената, и се досетих — киселите млека бяха от най-най- евтините… най-вероятно дамата си беше приготвила лев и нещо или два, за две кисели млека и евтин шоколад.

Сега, ако не сте пазарували скоро в Lidl, ще ви подсетя — цените в този магазин са поставени по малко объркващ начин. На всеки рафт, цената е отгоре, под нея е стоката. Реално се получава, че виждаш първо цената и над нея някаква стока, но вкъщност цената която е под съответния продукт е всъщност цената на продукта под него! А цената за продукта, който е пред очите ти, е над него. И така нататък… (Малко е объркващо и не знам, дали е направено случайно или by design…)

Така или иначе, дамата вероятно е видяла цена от под един лев за голям шоколад и се е зарадвала, че може да си го позволи, а всъщност е гледала цената на шоколада под този, която е била за по-голям и по-скъп шоколад.

Съответно касиерката (вече опитна), е отгатнала какво е станало още преди дамата да почне да плаща. И след като обясни това за цената на възрастната дама, направо се приготви да прибере шоколада под касата, където се оставят и връщат неплатени стоки.

Тогава се случи нещо, което не очаквах. Видях младежа (който още си товареше торбите с покупки) да казва нещо тихо на касиерката. През това време, дамата си плати киселите млека и се приготвяше да си тръгва, когато касиерката й върна шоколада.

Дамата изглеждаше доста объркана. Опита се да обясни нещо на младежа и да връчи шоколада на него, но той само се усмихна и после си тръгна.

Това, което се случи, всъщност беше, че той плати шоколада на жената, след като видя, че тя няма да може да си го плати (плати го в краткия миг след като дамата си беше платила млеката, но още не си беше тръгнала).

Нещо като “висящ шоколад” за възрастен човек на пенсия, който очевидно няма пари и един лев или 1.50 са огромна разлика в сметката в магазина… След като си платих и натоварих моите си покупки, излязох навън на слънце, и ми стана едно такова слънчево на душата и на мен. :)

Дребно нещо, но сигурно за възрастната дама един обикновен шоколад за два-и-нещо… е бил нещо голямо, не малко.

Чак след време чух за някакви “висящи” кафета, които излязоха на мода внезапно, и се присетих за тази история за “висящия шоколад”. Мисля си, че възрастните хора в България, имат по-скоро нужда от по един “висящ шоколад” или “висяща връзка с банани” от време на време, а не висящо кафе… Те така и така не ходят по кафенетата, но пазаруват в най-евтините магазини, най-евтините стоки, с малките си мизерни пенсии… и дори и тогава, често нямат пари да си позволят нещо дребно…

Историята няма поука… просто история. :)

Нещо Йовко ми провокира мислите днес. Денят ми започва с чаша ароматно кафе, навън е слънчево, но като прочетох за случката, и пак си спомних десетките пъти, дето съм подминавал някой от онези хора, които са различни от нас — нямат дом, нямат надежда, живеят на улицата, умират на улицата…

Тези хора дори не са статистика — те не попадат в статистиката, защото няма кой да им задава въпроси, няма кой да им регистрира настоящия адрес — защото те нямат адрес, а най-вероятно нямат и лична карта…

Не, не говоря за просяците, които правят бизнес, мънкайки нещо на улицата, дърпайки те за ръкава, излагайки нищетата си на показ, и искайки пари — постоянно искайки пари. Това си е бизнес, и то доста сенчест.

Говоря за хората без дом, които не забелязваме, и подминаваме всеки ден. Те рядко искат нещо от нас. Понякога пият евтино вино, седнали на пейка в някоя градинка. Често влачат кашони след себе си, или ровят в кофите за боклук — най-вероятно в кофите често намират и храната си… Дрехите им са мръсни. Спят където намерят, най-често на земята, картоните са им матрак, вестниците са им одеяло…

И понякога се питам, как нямаме някаква агенция, фондация, църковна институция, ако щеш, която да се занимава с бездомниците — не да им решава проблемите, но поне малко да помага: Топла супа, хляб, одеяло, някакъв приют, където да може поне да преспиваш и да се къпеш от време на време, някакви дрехи втора употреба… Някаква програма, по която да може да се намира временна работа на тези хора (строителство, пътни ремонти, оправяне на паркове и градинки, почистване на града…)? Нещо, каквото и да е? Имаме агенции за защита на малцинствата, имаме програми за уличните кучета, имаме фондации за всякакви каузи, имаме си Православна църква (със собствени имоти и собствен бизнес), имаме болници и здравеопазване (някакво…), имаме МВР с 1+ милиарда лева годишен бюджет, а… нямаме дори и един приют за бездомни хора — приют за хората без лична карта, без бъдеще (и със забравено минало)?…

Как става това?… (Или може би имаме някаква агенция? Или някаква такава програма, за помощ за тези хора?)

Някои от тези хора пият (какъвто алкохол намерят), не се къпят не си сменят дрехите; нямат работа; нямат мечти; и вероятно най-лесно бихме ги окачествили като “пропаднали” (души) — но не е моя работа да ги съдя… Въпреки всичко, те си остават хора, имат нужда от храна, вода и подслон. (Дори затворниците у нас имат храна, вода и подслон — вярно, никой не иска да отиде в затвора с цел да се “облагодетелства” по този начин — но само отбелязвам…)

Най-вероятно, нито държавата, нито общините, нито църквата у нас, искат да забележат, че има такива хора…

А ние и да забележим, какво можем да направим? Май не много… :-(

Реклама? Да. Кара ли да се замислиш? Също да. (Тук някои може да поспорят и дали Уили Нелсън може да изпее кавър на “Coldplay”… е, на мен ми хареса!;-)
[ via # ]

Също и тази…
[ via # ]

Някой сеща ли се, какво е това?…

( hint )

И аз не гледах Олимпиадата, но коментарът на Симион всичко детско олимпийско уби в мен:

[…] Само в YouTube някой ми пусна спринта на Болт на 200 м и някъде мернах нещо за човек (пардон, велик американец) с 8 медала. След това зададох въпроса, какво значение има за колко секунди ги е избягал или изплувал напомпан с препарати индивид, след като има технологично още по-бързи начини да ги измине човек? Иначе обичам спорта, но истинския :)

Право в целта! (и да си призная, никак не ми липсва телевизията вкъщи) :-)

Докато на по-малко от 2000 km от нас пламтят пожарите на започналата преди около 48 часа война (о, как мразя тази дума!), някак ми е много далечна идеята за това да се радвам на красивите фойерверки при откриването на Олимпийските игри ‘2008 в Китай.

За съжаление, колкото и да се старае човек, не може да избяга от новините. И има твърде много зло на този свят, все още… :-(

Вчера с Ани бяхме на готино събиране с приятели късно вечерта, нещо като минипарти — с музика, бира, джин и късни спорове след полунощ, дали Батман ще ни оправи, ЕС ще ни оправи, или ние него… :)))

Единствен минус — на партито се пушеше, ама здраво! :-(

Почти бях забравил, какво е това… Направо се върнах в ученическите и студентските години, когато се смяташе за много cool да с пуши на такива събирания, цигара от цигара, фас от фас, нонстоп… Е, явно това все още е cool, за някои… (Една от причините да ходя рядко на партита и купони, дори когато учех.)

Няма да ви приказвам за вредата от пушенето сега, изобщо не е в това въпросът. А за това, колко гадно да се одимиш вкъщи, сам, доброволно — “Кремиковци” ряпа да яде, в сравнение със способността на няколко човека, събрани заедно, да превърнат за нула време атмосферата в една стая в газова камера със стотици отрови в нея, десетки пъти превишаващи всякакви норми за безопасност за човешкото здраве… (И ето още един аргумент в полза на това на обществени места пушенето да бъде забранено 100% — няма нужда заради необходимостта на някои да имат постоянно присъствие на никотин в кръвта, други хора да дишат отровен въздух, да кашлят, и после дрехите им да смърдят на бунище… no, thanks!)

Read more