Вчера с Ани бяхме на готино събиране с приятели късно вечерта, нещо като минипарти — с музика, бира, джин и късни спорове след полунощ, дали Батман ще ни оправи, ЕС ще ни оправи, или ние него… :)))
Единствен минус — на партито се пушеше, ама здраво! :-(
Почти бях забравил, какво е това… Направо се върнах в ученическите и студентските години, когато се смяташе за много cool да с пуши на такива събирания, цигара от цигара, фас от фас, нонстоп… Е, явно това все още е cool, за някои… (Една от причините да ходя рядко на партита и купони, дори когато учех.)
Няма да ви приказвам за вредата от пушенето сега, изобщо не е в това въпросът. А за това, колко гадно да се одимиш вкъщи, сам, доброволно — “Кремиковци” ряпа да яде, в сравнение със способността на няколко човека, събрани заедно, да превърнат за нула време атмосферата в една стая в газова камера със стотици отрови в нея, десетки пъти превишаващи всякакви норми за безопасност за човешкото здраве… (И ето още един аргумент в полза на това на обществени места пушенето да бъде забранено 100% — няма нужда заради необходимостта на някои да имат постоянно присъствие на никотин в кръвта, други хора да дишат отровен въздух, да кашлят, и после дрехите им да смърдят на бунище… no, thanks!)
Към два след полунощ почнах дори да кихам и ми потече носът, от целия този погълнат тютюнев дим. Алергична реакция. Гадост… Хем, прозорецът беше отворен почти непрекъснато — явно това не оказва почти никакво влияние на около 60-80 цигари, изконсумирани в рамките на няколко часа…
Дори ми се зави свят. Добре, че вечерният хладен въздух след дъжда ни освежи малко, като се прибирахме…
Дрехите ми още вонят ужасяващо, опитвам се да ги накисна и изпера. Иначе почти ми мина… По-зле е от махмурлук.
Е, имаше и една полза, за мен — зарекъл съм се в следващите 36 месеца това да ми е единственото такова мазохистично присъствие на място, където се пуши усилено. Стоп. Стига толкова. Скоро не бях виждал толкова много дим на едно място, засега този единствен опит ми стига.
Но знам, знам, социалният живот… Всъщност, хубаво е да се срещнеш с приятели! :-)
Но приятели-пушачи? Е, сорри, предпочитам срещите да са без цигарен дим. Назовете ме антисоциален тип, ако щете;-) Май предпочитам да се изолирам, отколкото да понеса отново толкова много пушек.
Хора, не се тровете! По-добре отидете на екскурзия в Египет или покатерете Монблан, вместо да отравяте въздуха всеки ден!:-) Само Philip Morris и Булгартабак печелят от вас, вие не печелите нищо, освен дим… :-(
//end of rant
Ами всъщност си много прав, щото с парите за цигарите, които човек пуши на 10 купончета/партита/събирания, може съвсем спокойно да се метне на влакчето и да посети Атина или дори за година да спести и за Египет. Няма да те нарека антисоциален, само ще ти припомня предния ти пост – както има ноу сайтове, има и йес. В смисъл, че трябва да има соцални общности за пушачи, но и такива за непушачи. Бе, ей, съществуват даже ресторанти, където посетителите задължително се хранят голи, защо да няма местенца за непушачи?! Аз имам доста приятели пушачи, които обаче роптаят, когато вляза първа в заведение и нарочно се тупна на маса за непушачи. Не мога да разбера нуждата постоянно да имаш цигара в уста, айде веднъж на час да излизаш на балкона да пушиш, пак е донякъде ок, ама това приятното настроение да е винаги комплект с никотина… А най-гадно ми е пък да ида в планина и да видя запалени цигари. Вероятно за повечето е въпрос на навик и не се замислят или пък е твърде трудно да се откажат, не ги и карам, само се замислям и аз като теб за социални местеца без тютюн.
аз имам гадния навик да паля от време на време, къде по-рядко, къде по-често. Мразя обаче да съм на опушено място, задимено, задушавам се. дори , когато пуша се старая да бъда на открито, мразя дрехите ми да вонят на цигари и напълно разбирам усещанията ти по повод това задимено парти. Някога и очите ми се насълзяват.
Определено си мисля, че цигарите са един гаден навик. не друго, а навик. в труден момент, един пушач винаги гледа да има наоколо цигара, за да спре да мисли и да се занимава с друго.
Тъпо, нофакт. Казвам от личен опит.
Аз нямам нищо против хората; но имам нещо против дима, защото ми пречи…
Както някой някога се беше пошегувал за пушачите, “Де да можеше този никотин на хапчета да го приемат, или като течност, та да не пречат на другите” ;-)