Приятна е мисълта, че си спасил поне една мечка в живота, та било тя и плюшена, и че си бил сред онези приятели-сръчковци, които са участвали в Rescue Operation :)))

Всъщност, заслугите по спасяването на The Millenium Bear се разпределят ето така:

1) Pippilota пусна призива, след като видя Мечока в беда, публикува негови снимки и даде точни указания, къде точно се намира плюшеният звяр;
2) Ани организира самата операция, и с лекота убеди още трима приятели да излязат посред нощ с дълъг близо 3 метра клон, с който да се осъществи свалянето на Мечока;
3) Ваша милост, разказвачът, се занимаваше единствено с даване на идеи, подскачане наоколо и опити да се снима самата операция (повечето неуспешни);
4) Влади успя да свали мечока, използвайки дългия клон, който намерихме случайно по време на нашата promenade nocturne,
5) След което последната и може би най-важна заслуга е отново на Ани, която първо изпра стрателно Мечока (страшничко си беше за него;-), после го остави да съхне за около седмица и накрая, вчера вечерта, остана до късно будна, за да го зашие и направи като нов :)

Сега Мечокът си търси осиновители и нов дом — ако смятате, че ще се чувства добре при вас, оставете коментар в блога на Ани:)

PS Хм, мисля си обаче, че само Пейо не попада в short-list’ата с потенциалните кандидат-осиновители (due to numerous complaints against him, filed by the Association for Protection of Plush Bears ;-)

Светла Енчева от Неуютен блог се осмели да пише за Югозападния университет “Неофит Рилски”, и за мътната история там…

…за което й се възхищавам!

За първи път научих историята за “почти” несменяемия декан на университета от нея, после се разрових и в “Капитал” и “Дневник”… (в постинга на Светла има достатъчно линкове към материалите по темата в медиите).

Read more

След малко свободни хора ще се съберат за един свободен обяд! :-)

Ако още не сте подочули новинката от някъде другаде, ето пълно инфо:

Цените ли свободата си? А доколко? Искате ли МВР да следи всичко, което правите в Интернет и да го записва?

За какво говоря ли?

Ако искате да покажете своето мнение и това, че цените свободата си, елате на протест наречен “Един свободен обяд”. Повечето протести се правят вечер, но тогава институциите спят, затова подарете обедната си почивка за свободата си в Интернет.

Кога: четвъртък (днес) — 7 февруари, от 12.30 до 14.30 часа.

Къде: в градината пред телефонната палата на ул. “Гурко” 6. Срещу сградата на ДАИТС. ( карта )

Протестът е законен, подадено е заявление в Столична община. Разрешението за протест е получено.

Елате и носете своите послания, носете тениски или плакати, носете каквото искате, за да покажем че СВОБОДАТА е важна и че ние не приемаме това, някой да ни следи!

Очаквайте още новини скоро.

Информация за протеста: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=17

Може да подпишете и “свободното писмо”: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=15 (873 подписа получени до днес, 12:00!)

Излезте на обяд днес, разходете се за свободата си в Интернет! :-)

[…] Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. […]

Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите. […] **

Понякога и мен ме спохождат подобни мисли — когато приятели заминават надалеч, или когато се сблъскам с невъзможността да променя нещо в нашата действителност или… просто да успея да свикна с него.

…Тези дни нещо не ми се пише.

Не че нямам идеи, но някак… не мога да се съсредоточа. Започвам да пиша и изоставям всеки нов пост по средата…

Затова оставих малко блога в режим “четете стари мои текстове, новите ще почакат” — ще ми мине, предполагам… :-)

___________
(*) Заглавието е на Йовко.
(**) От тази година “Капитал” си имат страхотен нов автор… пардон, колумнист!;-) Ето и линк към цялата “колумка” на Йовко от по-миналия брой на Капитал Light, прочетете я, струва си! ;-)

Вестник “Капитал” публикува преди време една много интересна статия на Робърт Филипс — “Лятото на нашето недоволство”.

* * *

Сега като се замисля за учителските протести, преди това и за протестите в защита на природен парк “Странджа”, в защита на свободата на словото (случаят “optimiced.com vs. ГДБОП”;-), назряващите протести в защита на парк “Рила”, се чудя дали заглавието не трябва да бъде “Лятото и есента на нашето недоволство”… и дали скоро няма да добавим към него и “Зимата”…

Робърт Филипс твърдеше, че сегашните протести са различни и са акт не на отчаяние, а на надежда за промяна.

И аз се надявам на това…

И се надявам, че промените наистина идват — промените към добро! :-)

Преди време се чу за тази новина:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6966116.stm

С две думи:

“Yahoo!” в момента е съдена от Световната Организация за Човешки Права (World Organization for Human Rights), за това, че е споделила с китайското правителство информация за нейни потребители.

Тази информация доведе до арестите на писатели и дисиденти.

Един от цитираните по случая журналисти беше проследен и осъден на 10 години затвор “за подривна дейност”, след като Yahoo! предадоха неговия e-mail и личен IP адрес на властите.

За мен това е срамно поведение за една компания като Yahoo!.

Или, както правилно каза Morton Sklar от WOHR:

“Дори и да е било законно според китайските закони, това не премахва задълженията на Yahoo […] и спрямо законите в Съединените Американски Щати, и също и спрямо международните правни стандарти.”

Излиза, че печалбата за Yahoo! е по-важна от всичко — дори от свободата на хората, които са им се доверили, и сега заради услужливото “споделяне на данни” с китайското правителство, тези хора ще излежават присъди в Китай!

Китай е огромен пазар, и Yahoo! присъстват там от доста време. Ако не се бяха подчинили на китайското правителство, може би тяхната позиция в Китай щеше да бъде разклатена. И все пак…

Да поставиш от една страна, печалбата и (евентуално) загубени пазари, а от друга – човешки живот, свободата на хората, които ти се доверяват? И печалбата да надделее?

Не разбирам…

Усмихнато Yahoo! човече ли? Как ли пък не…

PS Новината е доста стара, и не знам, ако има някакво развитие по случя, какво е то… Но така или иначе, Yahoo! след тази случка паднаха доста в очите ми…

Днес попаднах на тази снимка в блога на Мики (публикувам тук с нейно разрешение):

Спомням си като малък, как гледах по телевизията как падаше символът на социализма, на БКП и 45-те години… По-точно, не падаше, а се издигаше, защото петолъчката беше вдигната от Партийния дом с хеликоптер. Носеха се легенди, как е отнесена в неизвестна посока, как е направена от скъпоценни камъни (червени рубини) и какво ли още не…

Сега виждам същата петолъчка (същата ли е, наистина?) захвърлена пред софийската Централна баня.

Мисля си… че от този символ би се получил чудесен първи експонат на един бъдещ Музей на социализма, с който той ще посреща посетителите си още на входа. А такъв музей трябва да бъде направен един ден. Защото се сещам за един цитат:

Народ, който забравя историята си, е обречен да повтаря грешките си.

(Не знам кой е автор на тези думи…)

Взривихме Мавзолея. Дали е било правилно това, не знам — по-скоро си мисля, че на Евгений Бакърджиев от СДС му е било скучно по времето, когато измисли гениалния си план с взривяването (дори и той не успя от раз и му гледахме сеира, как сградата не помръдна след първия взрив и се наложи да я “довзривяват” още два пъти!) — и случката тогава беше показателна, как се е строяло някога, и как е толкова лесно уж да разрушиш — а да построиш, можеш ли?

Както е да е… да не се отдавам на спомени твърде много.

Мисълта ми беше, че може би е редно един ден да помислим за направата на Музей на социализма и у нас.

Не за да тачим социализма и комунизма и да ги превъзнасяме, а за да не забравим.

И за да не се случат такива неща отново. Защото е лесно да се забрави…