Приказка безкрай

Започва Път от моя праг –
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.

Всеки си има любима приказка.

И аз си имам! :-)

И във връзка с кампанията на SOS детски селища “Приказка безкрай”, аз се замислих, коя е моята любима приказка, за която да пиша…

След дълго мислене, накрая се сетих, че това, разбира се, е приказката “Хоббит” на Джон Толкин.

Горните стихчета принадлежат на хоббита Билбо Бегинс (“Торбинс”, в един по-късен превод), а след това биват повторени и от неговия племенник Фродо, когато той се отправя на прочутото пътешествие с Пръстена.

От дете обожавам приказката за смелите хоббити, които всъщност не били никак смели, и въпреки това се оказва, че обичат приключенията, готови са да се сражават с дракони и да потеглят на дълъг път, като дори забравят да си вземат носна кърпичка за пътуването! :-)

Ето това е сайтът на кампанията на SOS детски селища:

http://priatel.sosbg.org

sosbg-priatel

Децата без родители се нуждаят от чудеса и подкрепа не само по Коледа. Идеята на кампанията е да подпомогне набирането на семейни спонсори за SOS детски селища в България, които подсигуряват приемна грижа в семейна среда на деца, останали без родители. Всеки може да стане спонсор и да стане на някое от детските семейства в SOS селищата в България. Може да стане лесно и удобно чрез online регистрация.

Ако не може да се включите като спонсор, може да направите едно друго добро дело — да разпространите мълвата сред вашите приятели и познати, а ако имате блог — и вашите читатели! Всичко, което е необходимо, е да публикувате кратък откъс от ваша любима приказка, и да обясните в няколко думи целта на кампанията.

Може би благодарение на вас още едно дете ще бъде подпомогнато? :-)

Благодаря предварително на всички мои читатели!

Save the Bears

saved bearПриятна е мисълта, че си спасил поне една мечка в живота, та било тя и плюшена, и че си бил сред онези приятели-сръчковци, които са участвали в Rescue Operation :)))

Всъщност, заслугите по спасяването на The Millenium Bear се разпределят ето така:

1) Pippilota пусна призива, след като видя Мечока в беда, публикува негови снимки и даде точни указания, къде точно се намира плюшеният звяр;
2) Ани организира самата операция, и с лекота убеди още трима приятели да излязат посред нощ с дълъг близо 3 метра клон, с който да се осъществи свалянето на Мечока;
3) Ваша милост, разказвачът, се занимаваше единствено с даване на идеи, подскачане наоколо и опити да се снима самата операция (повечето неуспешни);
4) Влади успя да свали мечока, използвайки дългия клон, който намерихме случайно по време на нашата promenade nocturne,
5) След което последната и може би най-важна заслуга е отново на Ани, която първо изпра стрателно Мечока (страшничко си беше за него;-), после го остави да съхне за около седмица и накрая, вчера вечерта, остана до късно будна, за да го зашие и направи като нов :)

Сега Мечокът си търси осиновители и нов дом — ако смятате, че ще се чувства добре при вас, оставете коментар в блога на Ани:)

PS Хм, мисля си обаче, че само Пейо не попада в short-list’ата с потенциалните кандидат-осиновители (due to numerous complaints against him, filed by the Association for Protection of Plush Bears ;-)

“…и истината ще ви направи свободни”, или Hercules vs PIF

Светла Енчева от Неуютен блог се осмели да пише за Югозападния университет “Неофит Рилски”, и за мътната история там…

…за което й се възхищавам!

За първи път научих историята за “почти” несменяемия декан на университета от нея, после се разрових и в “Капитал” и “Дневник”… (в постинга на Светла има достатъчно линкове към материалите по темата в медиите).

Read more

Един свободен обяд

След малко свободни хора ще се съберат за един свободен обяд! :-)

Stop spying logo! (by OpenSourceBulgaria)

Ако още не сте подочули новинката от някъде другаде, ето пълно инфо:

Цените ли свободата си? А доколко? Искате ли МВР да следи всичко, което правите в Интернет и да го записва?

За какво говоря ли?

Ако искате да покажете своето мнение и това, че цените свободата си, елате на протест наречен “Един свободен обяд”. Повечето протести се правят вечер, но тогава институциите спят, затова подарете обедната си почивка за свободата си в Интернет.

Кога: четвъртък (днес) — 7 февруари, от 12.30 до 14.30 часа.

Къде: в градината пред телефонната палата на ул. “Гурко” 6. Срещу сградата на ДАИТС. ( карта )

Протестът е законен, подадено е заявление в Столична община. Разрешението за протест е получено.

Елате и носете своите послания, носете тениски или плакати, носете каквото искате, за да покажем че СВОБОДАТА е важна и че ние не приемаме това, някой да ни следи!

Очаквайте още новини скоро.

Информация за протеста: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=17

Може да подпишете и “свободното писмо”: http://opensource-bulgaria.org/now/?p=15 (873 подписа получени до днес, 12:00!)

Излезте на обяд днес, разходете се за свободата си в Интернет! :-)

Когато се отчайват мечтателите*

[…] Демотивиращо и разочароващо е, ако си призван да създаваш, да променяш или да си добър в нещо, от което никой тук няма нужда. Човешкият живот е кратък, за да го посветиш само на оттласкване от дъното. […]

Всъщност историята завършва щастливо. А този текст се получи минорен. Промяната е нещо хубаво, търсенето също, тези хора няма да престанат да бъдат такива, каквито са. Ще продължат да правят това, което обичат, да сбъдват мечтите си, да вярват в себе си и куража си за промяна. Просто винаги е малко тъжно, когато се отчайват мечтателите. […] **

Понякога и мен ме спохождат подобни мисли — когато приятели заминават надалеч, или когато се сблъскам с невъзможността да променя нещо в нашата действителност или… просто да успея да свикна с него.

…Тези дни нещо не ми се пише.

Не че нямам идеи, но някак… не мога да се съсредоточа. Започвам да пиша и изоставям всеки нов пост по средата…

Затова оставих малко блога в режим “четете стари мои текстове, новите ще почакат” — ще ми мине, предполагам… :-)

___________
(*) Заглавието е на Йовко.
(**) От тази година “Капитал” си имат страхотен нов автор… пардон, колумнист!;-) Ето и линк към цялата “колумка” на Йовко от по-миналия брой на Капитал Light, прочетете я, струва си! ;-)

Да рисуваш без да виждаш

Студентът Джон Брамблитт от Университета в Северен Тексас (University of North Texas – UNT) рисува прекрасни картини с ярки цветове, въпреки че е загубил зрението си преди години!

Сляп художник рисува прекрасни картини

Вижте видеорепортажа, посветен на John Bramblitt (flash youtube video):

Какво да кажа — удивителен човек и… удивителен дух! :-)

Лятото и есента на нашето недоволство

Вестник “Капитал” публикува преди време една много интересна статия на Робърт Филипс — “Лятото на нашето недоволство”.

* * *

Сега като се замисля за учителските протести, преди това и за протестите в защита на природен парк “Странджа”, в защита на свободата на словото (случаят “optimiced.com vs. ГДБОП”;-), назряващите протести в защита на парк “Рила”, се чудя дали заглавието не трябва да бъде “Лятото и есента на нашето недоволство”… и дали скоро няма да добавим към него и “Зимата”…

Робърт Филипс твърдеше, че сегашните протести са различни и са акт не на отчаяние, а на надежда за промяна.

И аз се надявам на това…

И се надявам, че промените наистина идват — промените към добро! :-)

За учителските протести…

Протестът на учителитеВчера след работа минахме покрай Партийния дом (a.k.a. една от сградите на Парламента), където приключваше целодневният митинг на учителите.

Стана ми тъжно.

Беше студено, а тези хора бяха навън цял ден, за да се преборят за няколко лева в повече към смешно ниските си заплати.

Срещнах и стар приятел, учителя ми по литература от Музикалното училище, г-н Угринов. Каза, че са навън от сутринта. Усмихна се, като ме видя, беше неочаквана и хубава среща:)

* * *

Много се изписа за учителските протести тези дни. Надали мога да добавя нещо ново… Чух, че вчера са били поне 50’000 на митингите, имаше учители от цялата страна. Не съм очевидец, но за сметка на това видях, как изглеждаше улицата между Руски паметник и площад “Македония” вчера на обяд. От единия край до другия беше запълнена с рейсове. А сутринта същата тази улица беше пълна с полиция.

Че реформа в образованието е необходима, е неоспорим факт.

Но и че човек не може да преживява с заплата, коато е по-малка от едномесечен наем за най-малкия едностаен апартамент в София, за мен е не по-малко неоспорим факт.

Трето, за всички е ясно, че криза има, и не само в образованието.

Криза има в самата държава. Или каквото там е останало от нея…

Свидетелство за това са и протестите в защита на природата на България, продължили цяло лято.

И правителството просто си затваря очите на всичко това. Или се опитва. Но не мисля, че ще може да продължи още дълго по същия начин…

* * *

А другото, което ми направи впечатление вчера, е, че може би за първи път (поправете ме, ако греша), от 1997-а година насам (нощта на 10-ти февруари, още известна като “Нощта на Добревите сопи“), виждам полицията да огражда с решетки Парламент, Президентство, и други сгради, където обитават Важните Държавни Мъже (и Жени).

За мен този факт е притеснителен.

И говори за нещо друго, освен предпазливост.

А именно – страх.

Страх от хората, излезли на улиците, за да се борят за правата си. Да бъдат Граждани. Да се борят за оцеляването си. Да се борят за българската природа (да, и за нея също, вчера е имало и малък протест в защита на Рила, като протестиращите са били оградени от полицейски кордон от всички страни, по свидетелства на очевидци!).

А страхът от хората, които са те избрали да ги представляваш и защитаваш, не е хубаво нещо.

Говори за това, че май не си на мястото си… и се чувстваш неуютно поради това.

Yahoo: коректни към Китай, некоректни към своите потребители?

Преди време се чу за тази новина:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6966116.stm

С две думи:

Yahoo! Messenger logo“Yahoo!” в момента е съдена от Световната Организация за Човешки Права (World Organization for Human Rights), за това, че е споделила с китайското правителство информация за нейни потребители.

Тази информация доведе до арестите на писатели и дисиденти.

Един от цитираните по случая журналисти беше проследен и осъден на 10 години затвор “за подривна дейност”, след като Yahoo! предадоха неговия e-mail и личен IP адрес на властите.

За мен това е срамно поведение за една компания като Yahoo!.

Или, както правилно каза Morton Sklar от WOHR:

“Дори и да е било законно според китайските закони, това не премахва задълженията на Yahoo […] и спрямо законите в Съединените Американски Щати, и също и спрямо международните правни стандарти.”

Излиза, че печалбата за Yahoo! е по-важна от всичко — дори от свободата на хората, които са им се доверили, и сега заради услужливото “споделяне на данни” с китайското правителство, тези хора ще излежават присъди в Китай!

Китай е огромен пазар, и Yahoo! присъстват там от доста време. Ако не се бяха подчинили на китайското правителство, може би тяхната позиция в Китай щеше да бъде разклатена. И все пак…

Да поставиш от една страна, печалбата и (евентуално) загубени пазари, а от друга – човешки живот, свободата на хората, които ти се доверяват? И печалбата да надделее?

Не разбирам…

Усмихнато Yahoo! човече ли? Как ли пък не…

PS Новината е доста стара, и не знам, ако има някакво развитие по случя, какво е то… Но така или иначе, Yahoo! след тази случка паднаха доста в очите ми…

Петолъчката на Партийния дом

Днес попаднах на тази снимка в блога на Мики (публикувам тук с нейно разрешение):

Спомням си като малък, как гледах по телевизията как падаше символът на социализма, на БКП и 45-те години… По-точно, не падаше, а се издигаше, защото петолъчката беше вдигната от Партийния дом с хеликоптер. Носеха се легенди, как е отнесена в неизвестна посока, как е направена от скъпоценни камъни (червени рубини) и какво ли още не…

Сега виждам същата петолъчка (същата ли е, наистина?) захвърлена пред софийската Централна баня.

Мисля си… че от този символ би се получил чудесен първи експонат на един бъдещ Музей на социализма, с който той ще посреща посетителите си още на входа. А такъв музей трябва да бъде направен един ден. Защото се сещам за един цитат:

Народ, който забравя историята си, е обречен да повтаря грешките си.

(Не знам кой е автор на тези думи…)

Взривихме Мавзолея. Дали е било правилно това, не знам — по-скоро си мисля, че на Евгений Бакърджиев от СДС му е било скучно по времето, когато измисли гениалния си план с взривяването (дори и той не успя от раз и му гледахме сеира, как сградата не помръдна след първия взрив и се наложи да я “довзривяват” още два пъти!) — и случката тогава беше показателна, как се е строяло някога, и как е толкова лесно уж да разрушиш — а да построиш, можеш ли?

Както е да е… да не се отдавам на спомени твърде много.

Мисълта ми беше, че може би е редно един ден да помислим за направата на Музей на социализма и у нас.

Не за да тачим социализма и комунизма и да ги превъзнасяме, а за да не забравим.

И за да не се случат такива неща отново. Защото е лесно да се забрави…