Тези две снимки имат интересна история.

Първата е направена през 1980 година, от Voyager-1:

Saturn, by Voyager-1

Втората е направена през 2013, от Cassini:

Saturn, by Cassini (2013)

Делят ги 33 години, милиарди километри космическо пространство, и съществен напредък в изследването на Космоса.

* * *

През 2013, двата “пътешественика” (Voyager-1 и Voyager-2) са вече в междузвездното пространство. Цената на космическия проект е много малка, а ползите — огромни.

В същото време, годишният бюджет на американските военни, разузнавателни и подслушващи служби днес е около 100 пъти по-голям от бюджета на NASA. (Само за справка: През 2011, американската армия получава 660 милиарда (!) долара, и това далеч не е най-голямата годишна сума; съвсем отделно са бюджетите на FBI, CIA и NSA. Същата година, NASA получава само 17 милиарда долара.)

А едно време мечтаехме за изследване на Космоса!

Ако NASA имаха “само” 300 милиарда долара в рамките на една година, вероятно отдавна можехме да създадем космически апарат, който да пътува с много по-висока скорост от сегашните ни технологични възможности (“пътешествениците” са едни от най-бързите ни космически апарати до момента, но дори и те никога няма да надскочат скромните около 17-18 километра в секунда — скоростта, с която те пътуват днес в Космоса); или пък да пратим хора на Марс и Венера; или да изследваме по-добре най-далечните кътчета от Слънчевата система, че и отвъд — може би дори да полетим към звездите!

(А останалите “скромни” 300 милиарда щяха да решат проблемите на глада и болестите на половината човечество.)

Но не — войната, оръжията, контролът и подслушването на всички земни жители са явно по-важни… За какво ни е била Студената война тогава, ако накрая СССР и USA си стискат ръцете, след което Западът започва да копира идеите на Съветския съюз?…

* * *

(Back to topic) Изследването на Космоса е нещо много вдъхновяващо; все още не можем напълно да осъзнаем мащабите му, нито пък да го изследваме в неговата цялост. И мисълта за това, че въпреки трудностите, сме успели да пратим малки “пътешественици” в междузвездното пространство преди повече от 36 години, и че тези пътешественици все още предават ценни научни данни обратно на Земята, ми вдъхва малко надежда. За нашето бъдеще…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *