Една 2016 година си отива със сняг… или почти

2016 си отива… и то каква година! :-/ Brexit в United Kingdom (?), Trump-president в Щатите (wtf?!), дрънчене с ядрени оръжия и заплахи и други подобни глупости… пък колко талантливи известни хора си отидоха — Дейвид Боуи, пък Джордж Майкъл, че дори и Принцеса Лея (Carrie Fisher) от незабравимите Star Wars IV, V, VI, и тя, точно в края на годината… :-(

(Пък аз май не съм блогвал скоро? But who cares?:-D)

Няколко (почти) случайни снимки от края на годината:


— Ето, имаше и хубави, приятни неща, като играта Samorost 3 например! Прекрасно забавление за цялото семейство поне няколко дни, всеки ден по час или два… (А фигурката беше майсторски изработена от Ани!;-*))


— Майсторът на Последния Снежен Човек (вече на 4 и 3/4!), последните дни на декември 2016.


— А това е Последният Снежен Човек… на 31-ви декември обаче вече го няма, твърде топло беше за него. :-(


— Сладки за Коледа и Нова Година… (Ани, отново!)


— И още сладки: малко zoom към една от любимите ми (и най-забавни)! :-)


— Последни кокичета за 2016, първите през 2017 (скоро)! — снимката е от днес.


— И голяма част от 2016 също и премина в рисуване на “Чудовища и Моркови” (Monsters & Carrots) — това е work in progress, една от последните илюстрации от серията шантави рисунки. :-)

* * * * * *

А аз се уморих да пускам снимки само в моя Twitter (@optimiced). :-) Затова няколко думи тук и също и 5-6 снимки…

Толкова от мен! :-)

Надявам се 2017 да бъде малко по-добра, малко по-подредена, малко по-спокойна, с малко по-малко лудост в световната политика… а също и с малко повече здраве за моето семейство, с повече пътешествия и приключения, повече усмивки, повече нови идеи и възможности, повече положителни промени.

—Michel

Bulgaria Web Summit (2014) – скоро! :)

Все още може да закупите билет за тази готина конференция!

Мястото и времето: 31 май (събота), София, Интер Експо Център

URL: http://bulgariawebsummit.com/

Лично аз ще отида заради лекциите на Vitaly Friedman (главен редактор на Smashing Mag), Dave Hogue (UX manager @ Google) и Jonathan Baker-Bates (UX Architect @ MailOnline), но самият списък с лектори и събития е много по-дълъг. :-)

Отворени офисни пространства?

Работили ли сте някога в офис, където едновременно работят 10-20-50-100 или дори повече колеги, без никакви прегради между тях — т.нар. “open office space”? А чувствали ли сте се добре?

Попаднах на изключително интересна (и полезна, според мен) статия на Maria Konnikova:
The Open-Office Trap

Кратък откъс от нея:

[…] In 2011, the organizational psychologist Matthew Davis reviewed more than a hundred studies about office environments. He found that, though open offices often fostered a symbolic sense of organizational mission, making employees feel like part of a more laid-back, innovative enterprise, they were damaging to the workers’ attention spans, productivity, creative thinking, and satisfaction. Compared with standard offices, employees experienced more uncontrolled interactions, higher levels of stress, and lower levels of concentration and motivation.

Laissez le пълния член tranquille!*

Интересен пример за нестандартна ситуация при използването на правилото за пълен/непълен член спомена наскоро Павлина в своя блог, което предизвика и кратка дискусия (вижте коментарите в края на публикацията).

Естествено, пълният член беше отново заклеймен, като “стар”, “труден за разбиране”, “дискриминативен” (“ама защо няма и пълен член за женски род?”), и още и още…

Аз рядко пиша за българския език (и изобщо за езиците) …но чат-пат се случва и това.

Та, позволете ми да не се съглася: Пълният член не е умрял (въпреки някои инсинуации)! ;-)

Истината е, че ние самите, българите, го “убиваме” с нашата неграмотност и нежелание за четене на книги… :(

А правилото за пълен/непълен член не е трудно.

В едно изречение, просто опитваме (мисленото) заместване с “него” или “той”, и готово. Интуитивно е, не е трудно за запомняне, нито пък не е трудно за разбиране:

Пример: “В речта на президента бе казано следното […]”. Заместваме: “В речта на президента (него) бе…” и готово, тук ползваме непълен член. Обратното, ако кажем: “И тогава президентът каза […]”, пак заместваме, “И тогава президентът (той) каза…” и е ясно, че ползваме пълен член. Нито е трудно, нито е сложно.

Естествено, има и примери които са по-сложни, обаче те са рядкост, не са правило, а са изключение…

Read more

“Моля не помагайте на децата ми”

I want my girls to know the exhilaration of overcoming fear and doubt and achieving a hard-won success.

I want them to believe in their own abilities and be confident and determined in their actions.

I want them to accept their limitations until they can figure out a way past them on their own significant power.

I want them to feel capable of making their own decisions, developing their own skills, taking their own risks, and coping with their own feelings.

I want them to climb that ladder without any help, however well-intentioned, from you.

Because they can. I know it. And if I give them a little space, they will soon know it, too.

—via #

— Много добре, точно казано! :-)

Особено в светлината на (доста типично) българското: “Ама няма ли да му сложите шапка на детето?” (някои пък отиват по-далеч и сами слагат шапка на непознатото дете!), “Не се катери, ще паднеш/се пребиеш/се удариш/etc.” и “Става течение! Помощ, затворете веднага всички прозорци, всички ще настинем веднага!”…

Прекрасната музика на Jamie Mc Donald

Може да сте го срещали по улиците на София през последните няколко месеца: висок симпатяга с китара, огнена коса и силен глас.

Jamie Mc Donald, musician

Пътува, свири и пее за собствено удоволствие. В момента е в България и може да го чуете в клубовете на София, но понякога и на улицата.

Първия път го чухме с Ани да свири на “Витошка”, близо до McDonalds, зимата. Преди два дни пак го видяхме, пак на “Витошка”. Спряхме и се заслушахме…

…после, след поредното изпълнение, се престраших и отидох да попитам, как се казва и откъде е. Като разбрахме, че е от Ирландия, го помолихме да ни изпее някоя ирландска песен. Тъй че, следващата песен е, by fans’ request! ;-)


Jamie Mc Donald: Fiddlers’s Green (записан с Canon S5 IS)

Пичът си има официална Facebook страница и YouTube канал.

А тук: http://soundcloud.com/jamie-mc-donald
може да чуете няколко песни от следващия му албум (“The Way It Was”), заедно с Бояна Желязкова (цигулка). Доста добре звучат, между другото!

В следващите седмици вероятно ще може да го чуете в някой от музикалните клубове на София (Mc Carthy’s, Swingin’ Hall)… или пак на улицата.

Поспрете се да послушате, ако го мернете някъде. Струва си! А и не се знае, кога ще реши да отпътува обратно за Ирландия, или може би да продължи пътешествието си по света… :-)

The Bomb [DD#065]

Daily Design
(click illustration for larger size)

Meta info:
Software: Adobe Fireworks CS5
Time: ~ 20 min
Idea/completed: 2011/Jan/02 @ ~18h
[Daily Design 2011-003 [TL#065]]

Да видим, дали този вариант ще се одобри за SimpleDesktops! :-

За непушачите, пушачите и толерантността…

(Разгоря се мини-дискусия в предишен мой постинг (@batpep vs. @martin). Щях да отговоря направо там, ама нещо стана дългичко, и затова направо отговарям с мини-постинг…)

Смятам, че в България ужасно много неща са ненормални. Едно от тях е пушенето в почти 100% от заведенията у нас! Да, на теория и сега има обособени зони за пушачи и непушачи, но на практика, често заведенията представляват една цяла зона за пушачи, или пък 90% зона за пушачи и 10% за непушачи — като се случва зоната за непушачи да е отделена с една маса разстояние от зоната за пушачи. Тъпо, нали?

Е, ако в новия закон положението си остане подобно — пак “на теория” ще има зони за пушачи и непушачи, то най-вероятно, почти всички заведения пак ще са само за пушачи, и непушачите няма къде да отидат просто… каквото е и положението днес. Има 3-4 заведения в София (!) където не се пуши изобщо. Има няколко заведения, където има добре разграничени зони “пушачи|непушачи”, и те са добре балансирани. А във всички останали заведения просто се пуши, почти навсякъде, а често и без вентилация…

Лично аз бих искал това да се промени.

И идеята на закрито (кафенета, ресторанти, кръчми, клубове) да не се пуши 100% е всъщност страхотна! Никой няма да изгуби от това! Британците преди време се притесняваха, че като им забранят да се пуши в кръчмите, и кръчмите ще фалират. Нищо подобно! Сега на кръчма ходят още повече хора — хора, които преди не са стъпвали заради задимената атмосфера, заради децата си, заради непоносимост към тютюнев дим — сега ходят на кръчма заедно с пушачите (а пушачите от време на време излизат навън за по една цигара и се връщат вътре. Не е толкова лошо, нали?). Така всички споделят една чиста атмосфера, без да си пречат!

Така че, ако у нас не бъде забранено сега да се пуши на закрито (каквато беше идеята на оригиналния закон, който щеше да влезе в сила от първи юли 2010), ще стане ясно, че просто някакво цигарено лоби се е намесило, а не че причината е във възможни загуби за туристическата индустрия и други такива глупости… Това са оправдания за лобито, а не истинска причина.

Последно, един пример — представете 500-600 човека с цигари, които пушат по 1 кутия цигари на час минимум, при почти спряна вентилация в заведение без прозорци (това са около 10’000 цигари/час). Това наскоро го видях в един музикален клуб… Издържахме половин час, преди да бъдем на косъм от припадък от задушаване, и преди да повърнем. Зарязахме музиката и се изнесохме. После дрехите ни воняха на кисело и мръсно, косите ни също, а поне два часа не можехме да се свестим от пушилката, която преживяхме… Искахме да слушаме музика на живо, но бяхме принудени да си тръгнем! И това е нормално? Това е толерантност?? Не, това е чиста глупост и смятам, че колкото по-бързо бъде забранено да се пуши на закрито, толкова по-добре! За всички хора, не само за непушачите!

Моята свобода свършва там, където започва вашата. Вашата свобода свършва там, където започва моята. Така че — ако вашата свобода включва цигари в големи количества — бъдете така любезни да ги изпушите на открито, а после да се върнете обратно в заведението, чиято атмосфера споделяме всички заедно. Това ще ни помогне да бъдем свободни заедно по-дълго време! И да дишаме по-добре! ;-)

Затова се надявам от първи юли забраната за пушене на закрито да влезе в сила. 100%. Всички ще спечелим от това — и пушачите, и непушачите, и дори туристическата индустрия…

Това е личното ми мнение.

PS За момента не е ясно, какво точно ще се случи… За съжаление, предположението ми е, че цигареното лоби в правителството ще спечели, и ще видим чиста атмосфера в заведенията на първи юли, ама през крив макарон… Така, както видяхме обособени зони за пушачи и непушачи в заведенията до момента…

“Дишай, България”

От мейла, посочен на плаката по-горе, вчера дойде следното съобщение:

Здравейте приятели,

Организирам една много проста и надявам се ефективна инициатива във връзка с отмяната на забраната да се пуши на обществени места. Регистрирах един e-mail, който да събира послания на граждани във формата на снимки, колажи и всичко свързано с творчество. Идеята е да направим някакъв вид изложба на 1-ви юни, когато трябваше да влезе в сила забраната и да отправим мощно послание към депутатите.
Обръщам се към вас като социално отговорни хора с молба да популяризираме тази възможност и да проверим реакцията на обществото, а защо не и вие да участвате с послание. Поддържам анонимност, първо защото е ненужно да се споменава автора и второ защото мисля, че това е най-неутралният вариант. Прикачвам файл с постера на инициативата във векторен формат. Надявам се на вашата подкрепа! Ако имате въпроси или препоръки ще се радвам да ги чуя.

С пожелания за много здраве и свеж въздух!

Аз имам въпроси — защо е тази анонимност?

И аз съм против пушенето на обществени места (особено в заведения, на закрито), но с какво една анонимна кампания срещу това ще помогне? Дори и да бъдат събрани на едно място страхотни плакати, снимки и колажи, не мисля, че това ще помогне по някакъв начин…

Just my $ 0,02…

UPDATE (@15:50): Инициативата вече не е анонимна – http://provocad.com/dishai ! :)