Креативно, а? (via @molif) ;-)
Btw, в деня, в който ще “порасна” за DSLR, напълно е възможно той да не е обезателно Canon (или пък точно DSLR, с огледало)… Може би ще е Nikon или пък Lumix с Micro Four Thirds… кой знае. :)
Креативно, а? (via @molif) ;-)
Btw, в деня, в който ще “порасна” за DSLR, напълно е възможно той да не е обезателно Canon (или пък точно DSLR, с огледало)… Може би ще е Nikon или пък Lumix с Micro Four Thirds… кой знае. :)
Една история. Отне ми пет минути да я напиша. Можех и да не го правя, но исках да си припомня, че не е нужно винаги толкова много да бързаме. И да забравяме да поглеждаме и към света около нас.
* * *
Днес на обяд излязох на малка разходка, да си проветря главата от CSS/HTML. А и много ме болеше кракът (не знам, защо — може би нещо възпален мускул или сухожилие?) и си помислих, че една малка разходка може да бъде по-полезна от това да седя неподвижно 9 часа на едно място.
Бях решил да се поразходя в парка, без причина. (Обяда така и така ми беше готов, два чудесни големи сандвича, които ме чакаха в офиса.)
На влизане в парка, минах покрай една баба. Беше много възрастна. Продаваше цветя, седнала на пейка. Цветята може би бяха от градината й, а може би бяха събрани от самия парк; това няма значение сега…
Подминах я, но на връщане си мислех да видя, какви са точно цветята.
Поразходих се двайсетина минутки и на връщане пак минах покрай нея. Този път се поспрях, и си харесах едно малко букетче. Нищо особено, но беше красиво и миришеше хубаво. Оставих й 4 лв. Тя буквално се разтрепера, каза, колко много пари съм й бил оставил (?) и за малко да се разплаче. Искрено.
Вървях бързо, но някак не можех да забравя погледа й.
Минах през “Фантастико” да си напазарувам дребни неща и… Не знам, хрумна ми да й купя малко храна и да се върна да я оставя. Бързах, но не чак толкова.
След малко влязох в парка отново. Тя още беше там, продаваше цветя. Попадох й торбичката, казах, че съм й купил малко ядене.
В очите й се появиха сълзи. Не се преструваше. Не се и опитваше. Не просеше, просто продаваше цветя в парка.
Нещо ми подсказа, че може да не е виждала скоро нормална храна.
Тръгнах си, със свито сърце — тя се опитваше да ми подари още един букет, но й казах, да го предложи на някой друг. Аз си имах един вече и той си беше прекрасен.
Не бях направил кой знае колко, но не можех да направя повече…
Пред очите си виждах сълзите й — на благодарност. За торбичка с две кисели млека, три банана и бучка сирене. Странно, нали?
Имам си сега букетче, което мисля да подаря на molif-чето. Най-скъпия букет, който може би някога съм й подарявал… Платен със сълзите на баба (и една моя)…
Между другото, на връщане, кракът все още ме болеше, но за 15 минути бях съвсем забравил за него…
EDIT (2011/Jun/06): Наскоро като се разхождахме с Ани, пак видях тази баба, в същия район. Ани каза, че я познава и че е “професионалист” (каквото и да значи това). Въпреки това, не съжалявам, че й купих малко храна тогава. За да е там, и да се опитва да продава цветя (може би набрани в парка), явно нещата не са добре за нея…
Скоро не бях чувал нещо подобно!
PS Моля, игнорирайте хахавите “специални ефекти”, слушайте музиката! :-)
Внимание, меломани!
Ако:
1) обичате клавирна музика, и…
2) идеята да чуете няколко неизвестни произведения на композитори от Чехия (от периода 18-19 век) ви допада, и…
3) сте в София на 12-ти април, то…
…следващата покана за концерт е за вас:
Концерт на Анна Петрова, пиано
Дата/час: 12-ти април (вторник), 19:00
Място: Чешки Културен Център, София, “Лилав салон”
Цена на билетите: (вход свободен)
Какво ще чуете?
Повече за Анна Петрова: [ кратка биография ]
Няколко нейни изпълнения: [ music samples ]
Повече информация за концерта: [ програма на концерта (PDF) ]
Един ценител на музиката (чието мнение аз изключително много ценя) се изказа неотдавна за музиката на Анна така:
It is rare chance to see Anna Petrova’s live performance. She’s a true artist and a kind of Indiana Jones in the music — every piece of music that she took out from the history oblivion deserves to be heard…
Мога да се подпиша под всяка една от тези думи — и не защото съм пристрастен към музиката на сестра ми — а защото тя наистина свири прекрасно! ;)
PS И в programata.bg са писали за концерта, но доста пестеливо…
Още две “цветни” интерпретации на банджо прасетата на Никсо:
(така “видя” цветовете Влади)
(а така “видя” цветовете Ваня)
Това е от същата вечеринка, когато заедно с приятели оцветявахме банджо прасета всякакви… Интересно, как всеки вижда различно! :)
Въпреки че се занимавам със CSS (и HTML/XHTML) от много време, пак с голям интерес прочетох тази статия на Noah Stokes:
http://www.alistapart.com/articles/css-floats-101/
Ако сега започвах да уча, как се позиционират обекти със CSS, то бих започнал с тази статия! :)
…на която попаднах случайно преди малко. Много ми хареса…
“Sad Romance” (също известна и като “Sad Violin” във “Final Fantasy X”), композирана от Thao Nguyen Xanh. Не знам кой я изпълнява обаче…
След огромния успех на War Inc. (2008), тази година бе обявено продължението: War Inc. 2!
Моя милост участва в снимките на първа част (през мразовития ноември на 2006 година), и след блестящото ми появяване там, редом с Джон Кюсак и Мариса Томей, държейки AK-47 и храбро сражавайки се на Летище София и в разни изоставени фабрики в Софийско поле, бях поканен да участвам във втора част, вече в главната роля! (Между другото, малцина знаят, че първа част трябваше да носи глупавото заглавие “Brand Hauser: Stuff Happens” но в последната минута продуцентите размислиха и го прекръстиха на War Inc.)
Имам и много други архивни кадри от снимките на филма, но само тези двама ми бяха подръка, за направя за пет минутки двата плаката за новото “продължение” на War Inc… ;)
PS Btw, това не е Photoshop/Fireworks, това съм аз с John Cusack, 18 ноември 2006, 13:30. Всеки си има минутка на забавна слава, нали? ;)