[ нещо като продължение на предния ми постинг… така се случи:-) ]

…Понякога не си спомням, как е било преди да започна да пиша онлайн. Сигурно просто съм си казвал “Ехааа, колко е красиво!”, и съм си мислил, колко хубаво би било да мога да споделя поне част от усещанията си с целия свят… Сега мога. Да, фòрмата е несъвършена (текст, дигитално изображение, обединени от малко html+css код и wp), и все пак, си е и малко магия, откъдето и да го погледнеш… :-)

Преди снимах на лента, сега снимам с дигитално. Знам за разликата между това да имаш истински негатив и да си извадиш снимки от него, и това да имаш фиксиран брой мегапиксели (за което Йовко писа така точно и така поетично днес); а също и за разликата между един хубав аналогов запис на качествена касета или плоча, и един аудио компактдиск.

Въпреки това, не ми се вярва да се върна назад към аналоговите начини на споделяне на информация — писмо на ръка, снимки с лентов фотоапарат, аналогови аудиозаписи…

…но едно ще призная — на моменти ми липсват. Като усещане. Сигурно децата ни, внуците ни, правнуците ни, почти няма да ги познават.

Да отвориш хартиен плик с марка и да извадиш няколко листа от него, изписани на ръка. Или поздравителна картичка — в днешни дни дори и картичките са електронни, като се замисля (някога пращах много картички по празниците, а също и съм писал писма, някои от които доста дълги; рекордите ми май бяха нещо като едно писмо, дълго 82 страници формат A5, написано на ръка;-).

Или да си пуснеш запис на касета, с Dolby ‘B’ NR. Да, има малко шум, и някак е различно, въпреки това… Сега цифровите ми колони възпроизвеждат музика, като получават дигитален сигнал през SPDIF изход, а сигналът идва от дигитален аудио запис, който (в повечето случаи) е записан във формата на единици и нули на харддиска на моя компютър… Краен брой единици и нули.

Едно от малкото неща, останали не-цифровизирани в наши дни, е голямото кино. Филмите се снимат на лента (35 и 70 mm, доколкото знам; звукът се записва отделно, и е дигитален, разбира се – Dolby Digital, но самият филм все още на лента, дори и да има специални ефекти в него). А, и книгите също са аналогови — дори и да има експерименти в тази област, в следващия половин или четвърт век не ми се вярва да измислят по-съвършен начин за правене на книги от стария (не обичам да чета на екран дълги текстове).

Фотографията в наши дни е почти изцяло цифрова (с малки изключения), също и музиката, пощенската кореспонденция, дори вече голяма част от телефоните използват само цифров пренос на глас…

На границата между два века, XX и XXI, постепенно преминаваме от изцяло аналогов свят към почти изцяло цифровизиран. В края на този век — кой знае? — може би вече няма да има и книги на хартия (освен в музеите и библиотеките), а киното, разбира се, отдавна ще е битове и байтове, и може би дори 3D, или 4D…

Само понякога ми липсва аналоговото усещане за някои неща…

Все пак, хубавото е, че ние, хората, си оставаме истински и аналогови, каквито и промени да настъпят наоколо в нашия свят. Сърцата ни и умът ни, ще си останат такива и занапред, истински и несъвършени…

…или поне се надявам да е така;-)

7 thoughts on “Аналогово и дигитално

  1. Ех, накара ме и мен да ми залипсват. Купуването на пликове за писма и марки. Леле, колко писма съм написала и колко дълги! Пращането на писмата и лошият поглед на лелите в пощата като видят, че съм изрисувала плика целия с облачета и други работи. Купуването на промишлени количества химикалки. Записките ми от университета. Слушането на плочи. Бърсането им от прах със специална розова гъбичка (всъщност, велур). Навремето купувах само плочи, не признавах касети. Обичах ги, дори когато “прескачаха”. Фотографията в тъмната стаичка. Проявяването, сушенето на снимки…

    Но и аз като теб съм дигитален, може би даже твърде дигитален човек. Дори книгите си бих предпочела да чета от екрана, ако можех. А какво удоволствие ми беше разгръщането на книга понякога…

    PS Опс, грешка – не “понякога”, а “някога” ;-)

  2. Затова си взех наскоро грамофон и си купувам плочи. Друго си е.
    След хилядолетия нито един от днешните харддискове и компактдискове няма да са четими. Някой винил може и да е останал обаче.

  3. @Светла:

    Разгръщането на хартиена книга на мен днес ми доставя не по-малко удоволствие от едно време:) Някои неща не се промениха за мен. На екран чудесно си четd блог постове и статии в Wikipedia, но за книгите имам потребността да са на хартия, иначе чета трудно… А и за момента не са измислили истински хубав заместител на хартията и мастилото, за четене на книги (LCD екраните има още да наваксат, докато достигнат съвършенство на истинския печат;-))

    @И.Е.Станков:

    Истината е, че един качествен компакт диск може да бъде запазен векове, и все още ще се чете добре (или поне така се твърди — все още няма толкова стари CD-та, за да знаем;-) и предполагам, същото важи и за плочите. Важни са условията на съхранение. А като заговорихме за плочи и дискове, един диск (златна плоча) все още пътува в Космоса на борда на Voyager:)

  4. А дали наистина хората са “аналогови”? Дали не сме в Матрицата … (предпочитам тази теория пред някоя религия)

  5. Да, звукът от грамофон и винилова плоча е божествен в сравнение с металният и безчувствен звук на сидитата. Аз имам грамафонно шаси СОНИ с резервна доза, практически нови. За съжаление нямам време за меломански изпълнения, та който желае може да го купи заедно с няколко плочи.

  6. Марио, какви пари му искаш на това шаси? Аз имам едно Хитачи, което редовно си го въртя, ама и едно Сони няма да е зле ,) Плочите са си истината.

  7. Хей! Много ми хареса твоя пост и реших да оставя коментар! Аз също съм имала много пъти такива размисли, даже съм писала постове за това!
    Писал си поста само преди две години, а а технологиите толкова много са се развили за това време. Дигиталните книги набират все по-голяма популярност, почти всеки, който познавам има smartphone, всеки втори филм може да се гледа на 3D…
    И все пак съм сигурна, въпреки че всички се възползват от това развитие на технологиите, всеки, който познава аналоговия свят никога няма да се откаже напълно от него! Защото в аналоговия свят се крие много повече индивидуалност! Когато отвориш книга можеш да усетиш аромата и, да забележиш на места следи от кафе, прегънати страници, подчертани цитати…Когато получиш писмо, което е написано на хартия, можеш много по-добре да почувстваш емоциите на човека, който го е писал…Аналоговите фотоапарати правят много по-оригинални снимки…
    И колкото повече се развива този цифров свят, толкова повече започвам да ценя очарованието на аналоговия!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *