Снимката е тази вечер.

Цветовете на залеза бяха невероятни. И имаше едно много красиво облаче, което влезе в кадър близо до комина на старата къща:)

Жалко, че не бях нависоко… и че все още нямам онзи дигитален фотоапарат, с който бих искал да снимам:)

Напоследък едно настроение ме е прихванало…

Дните ми ми напоследък приличат на нещо като… работа, работа, работа, Nescafé, пак работа, работа, работа, сандвич, работа, работа, работа… и така до вечерта.

Снимката е правена (както и предните две от тази категория) в движение от влака Перник – София, миналата събота. Всъщност, самият залез на тази снимка не е над Перник, а някъде около Драгичево – Владая вече, ама… не е толкова важно, предполагам :-)

Ако не ми избушат бушоните, може и да пропиша някой от тези дни. Доста неща съм поизоставил… :-/

Не е точно серия, ама така стана (1, 2), май ;-)

Обичам дъгите. Рядко се случва да видя двойна дъга, и когато се случи, много се радвам, детето в мен пляска с ръце и подскача усмихнато наоколо :)

Всъщност, в началото видях само една дъга (цяла, от единия край на небето до другия), а после, като бяхме вече на гарата, видях, че е станала двойна – на снимката не си личи много, ама това е от фотоапарата:)

PS Виждате дъгата по молба на Мики… иначе аз все зает, зает, много неща отиват в “дългата кутия на после-то” и понякога и остават там… Надявам се да имам малко време тези дни, да изровя някои неща от тази кутия;-)

Не е точно серия, но да речем, втора снимка от почти същото място (пет минути по-късно). Както се вижда от нея, все още не цялата промишленост в града е спряла работа. Димът от комините изглеждаше много красив на светлината на залязващото слънце, цветовете бяха топли, дори самите комини бяха някак красиви… Може да е илюзия, ала красива илюзия:)

***

Пише ми се за доста неща, пътува ми се, снима ми се, експериментира ми се, рисува ми се… Ала нямам време. Познато ли ви е?

На мен – да.

Е, поне една-две снимки да споделя… и това е нещо, засега… :-)

(Note: За EXIF вижте thumbnail-а:)