UPDATE: Обявено бе продължението на гражданските протести за защита на парк “Странджа”!
(02/07/2007@18:30)
* * *

Преди малко (около 21:30) свърши импровизираният протест/ митинг/ гражданско неподчинение в София (за който писах по-рано днес) в защита на природен парк Странджа. Участвах в импровизирания протест и аз, и съм все още развълнуван, докато пиша тези редове.
Развълнувах се, не защото се случи нещо необичайно по време на протеста, а от това, че видях може би първите наченки на гражданско общество в България. Не, не точно гражданско общество, а гражданско осъзнаване.
Осъзнаване, че няма кой да те защити. Няма кой да защити твоята природа, тук, в България. И затова хората се събраха. За да се опитат да направят нещо.
Може би не най-мъдрото нещо. Но импровизирано. Без организатори. Без план. Без лидери. Без користни/политически цели. Ей-така. За себе си. И за всички нас, които (все още) живеем тук.
Нямаше много хора. Може би 200-300 души, в началото. Но достатъчно като за импровизиран протест!
В началото се събрахме на паметника на Патриарх Евтимий, към 19:30. На два пъти блокирахме движението за по десетина минути. Имаше рисувани на ръка транспаранти. Много от участниците пееха песента “Ясен месец веч изгрява”:
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава.
Дал е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци,
плашила за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.
Хората, прибиращи се от работа с автомобили и с градския транспорт, не бяха особено щастливи. Но пък блокирането на движението беше само за 10-15 минути. Колкото да призовем вниманието към нас. И към каузата “Странджа”. Само линейки се пропускаха, и беше пропуснат един автомобил с човек, който също бързаше за болницата. Полицията не пречеше на протестиращите. Всичко беше мирно и спокойно.
Имаше млади и стари, имаше и няколко велосипедисти, имаше хора, дошли на протеста с кучета, родители с малки и големи деца.
Имаше и журналисти от големи медии, като bTV. Също и някои блогъри бяха засечени на мястото на събитието от… други блогъри;-)
Имаше много усмивки :-)
Имаше и доста полиция, особено към края:)
После се разпръснахме и малко след девет часа вечерта се появихме отново… този път на “Петте кьошета”. Отново без план и без никаква организация! Блокирахме движението за малко, пяхме песни (някои пяха, де, който може да пее;-) и танцувахме под невъзмутимите погледи на служителите на реда:)
Около девет и половина движението беше освободено и тихо и мирно се разотидохме:-)
Скоро ще публикувам още малко снимки, засега това — все пак, утре имам да ставам в 4:30 сутринта (обиколката на Витоша ме зове, и малко сън преди това ще дойде добре и освежаващо:)
Някак ми е драго, че има хора, готови да подкрепят една благородна кауза — спасяването на малкото останала чиста природа в България. Радвам се, че бях там:)
(И съм благодарен и на полицията, която беше изключително вежлива, и нямаше никакви инциденти.)
***
“Природата за нас, бетонът е за вас” скандирахме днес.
И сме сериозни!
Нека природен парк “Странджа” продължи да го има! :-)
Ние, хората, живеещи в България, го искаме!
И искаме гласът ни да се чуе! :-)