130-то място: Ани.
131-во място: моя милост.
Мисля, че бяхме страхотни! Финиширахме малко след 6 и половина вечерта.
В организацията на обиколката имаше и добри и лоши моменти.
Но за историята, снимките, приключенията и всичко останало – утре. Сега една малка бира преди лягане добре ще ни дойде, по един Aspirin… и мноооого сън! :-)
Пет сутринта. 13 ºC (максимални температури за днес според прогнозата: 28 градуса; време — слънце, облаци — обещава да е добро)…
…а Обиколката на Витоша започва след малко (като си помисля, за някои тя вече е започнала — за пешеходците — така че ние колоездачите всъщност сме привилегировани по въпроса със ставането рано) ;-D
За любопитните днес да проследят (части) от прогреса по маршрута на Мишел & Ани, ето линк, където (от време на време) инфото ще се update-ва съвсем live:
Никога досега не ми бе хрумвало, но ето и още едно приложение за Twitter! :-)
А сега бягам. Време е за чаша кафе и чаша чай преди тръгване! :)
UPDATE: Обявено бе продължението на гражданските протести за защита на парк “Странджа”!
(02/07/2007@18:30)
* * *
Преди малко (около 21:30) свърши импровизираният протест/ митинг/ гражданско неподчинение в София (за който писах по-рано днес) в защита на природен парк Странджа. Участвах в импровизирания протест и аз, и съм все още развълнуван, докато пиша тези редове.
Развълнувах се, не защото се случи нещо необичайно по време на протеста, а от това, че видях може би първите наченки на гражданско общество в България. Не, не точно гражданско общество, а гражданско осъзнаване.
Осъзнаване, че няма кой да те защити. Няма кой да защити твоята природа, тук, в България. И затова хората се събраха. За да се опитат да направят нещо.
Може би не най-мъдрото нещо. Но импровизирано. Без организатори. Без план. Без лидери. Без користни/политически цели. Ей-така. За себе си. И за всички нас, които (все още) живеем тук.
Нямаше много хора. Може би 200-300 души, в началото. Но достатъчно като за импровизиран протест!
В началото се събрахме на паметника на Патриарх Евтимий, към 19:30. На два пъти блокирахме движението за по десетина минути. Имаше рисувани на ръка транспаранти. Много от участниците пееха песента “Ясен месец веч изгрява”:
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава.
Дал е Юда самодива,
или луда гидия?Не е Юда самодива,
нито е луда гидия.
Най е чета от юнаци,
плашила за читаци.Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик.
Да ги никой не угади
и ги подло предаде.Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.
Хората, прибиращи се от работа с автомобили и с градския транспорт, не бяха особено щастливи. Но пък блокирането на движението беше само за 10-15 минути. Колкото да призовем вниманието към нас. И към каузата “Странджа”. Само линейки се пропускаха, и беше пропуснат един автомобил с човек, който също бързаше за болницата. Полицията не пречеше на протестиращите. Всичко беше мирно и спокойно.
Имаше млади и стари, имаше и няколко велосипедисти, имаше хора, дошли на протеста с кучета, родители с малки и големи деца.
Имаше и журналисти от големи медии, като bTV. Също и някои блогъри бяха засечени на мястото на събитието от… други блогъри;-)
Имаше много усмивки :-)
Имаше и доста полиция, особено към края:)
После се разпръснахме и малко след девет часа вечерта се появихме отново… този път на “Петте кьошета”. Отново без план и без никаква организация! Блокирахме движението за малко, пяхме песни (някои пяха, де, който може да пее;-) и танцувахме под невъзмутимите погледи на служителите на реда:)
Около девет и половина движението беше освободено и тихо и мирно се разотидохме:-)
Скоро ще публикувам още малко снимки, засега това — все пак, утре имам да ставам в 4:30 сутринта (обиколката на Витоша ме зове, и малко сън преди това ще дойде добре и освежаващо:)
Някак ми е драго, че има хора, готови да подкрепят една благородна кауза — спасяването на малкото останала чиста природа в България. Радвам се, че бях там:)
(И съм благодарен и на полицията, която беше изключително вежлива, и нямаше никакви инциденти.)
***
“Природата за нас, бетонът е за вас” скандирахме днес.
И сме сериозни!
Нека природен парк “Странджа” продължи да го има! :-)
Ние, хората, живеещи в България, го искаме!
И искаме гласът ни да се чуе! :-)
Eто и неофициалния отговор засега… (Нещо ще се случи и в други градове в България…) Ако успея, ще си взема колелото и ще се разходя заедно с всички… Понякога обаче толкова ми се иска да зарежа всичко и да си купя един билет за някъде. Където и да е. Където си ценят природата, може би… :-(
Ето няколко думи за решението:
[…] Със спорно решение от днес, тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени заповедта на министъра на околната среда от 1995 г., според която Странджа е природен парк. […]
Мотивите на съда?
[…] Според решението на ВАС, заповедта е нищожна, тъй като при издаването й, не са били посочени конкретните граници на парка. […]
Да, разбира се, следователно където и да реши да строи някой, все ще е извън границите на парк “Странджа”, щом като границите на парка не са били посочени?
[…] Делото бе образувано след жалба на фирмата “Краш 2000”, която инвестира в мащабен жилищен комплекс между гр. Царево и с.Варвара. Регионалният строителен регулатор обаче издаде заповед за спиране строежа, тъй като бетонните сгради се намират в границите на природен парк Странджа. […]
Значи, Странджа все пак е природeн парк!
Или не е?
Изглежда, че не е, щом като фирмата печели и ще строи — в парка — който няма установени граници.
Браво, господа съдии! Добра работа!
Очевидно в България всичко се продава… просто зависи от цената! :-(
PS Утре ако някой реши да строи на Рила, примерно, на Седемте езера, дали някой удобен съдия няма да каже, че очевидно не се строи на Рила, защото границите на парка не са начертани точно, и следователно, няма значение къде се строи, защото където и да се строи, е все извън очертанията на парка? Много удобна логика, няма що! @$%^!
PPS (@15:30) Май не само аз съм гневен –
Странджа не е това, което е…
38.4 градуса по Целзий показа днес термометърът вкъщи, който мери температурите навън! Още от сутринта температурите “запълзяха” уверено над 30 градуса, за да стигнат над 38 в ранния следобед…
Сега е седем вечерта, все още температурата навън е над 37 ºC. Бррр…
Необичайно горещо лято? Или нещо се случва с климата на цялата Земя? Кой знае… След странната зима, предшестваща това лято, съм по-склонен да повярвам на второто.
Затворил съм се вкъщи и работя, редя ред след ред красив семантичен XHTML и bulletproof CSS, оптимизирам JPG backgrounds… (И май по-добре това, отколкото да изляза навън дори и за пет минути :-)
По едно време дори скромният ми Pentium 4 Hyper Threading 2.6 Ghz с 1 GB DDR500 започна да прегрява… (thermal throttling ли се казваше това?) …и се наложи да го изключа за половин час. По принцип, никога не пестя от вентилатор за охлаждане на процесора – този Pentium е с Cooler Master IHC-L71 Fujiyama (copper microfin, silent fan, heatpipes) и въпреки това, вероятно ужасните температури са започнали да достигат и до него. А и целият компютър си има чудесно охлаждане, но сега работи с отворена кутия. Just in case. То хората започнаха да прегряват, да не говорим за компютрите…
А пък вчера гледах един абсолютно безумен филм… Ако не беше заради един приятел, който играе капитан на стражата в Harpies, надали щях да изтърпя и пет минути от него. Добре че имаше бира и чипс в доволни количества, та да го “преглътнем” някак в жегите. Пък Stephen Baldwin не знам, какъв актьор е, но рядко ми се е случвало да видя по-лоша игра от неговата в този филм:)))
…And now back to work, след това кратко отклонение не по темата “CSS” :)
В събота, когато се запътихме да покараме малко (аз, Ани и Емо), температурите достигнаха до над 35 градуса по Целзий на сянка, а ние достигнахме… над 1000 m надморска височина и над 100 км каране:)
Получи се чудесна разходка/тренировка.
Минахме по-голямата част от маршрута на Обиколката на Витоша, само че… в обратна посока:)
Беше забавно.
Горещо.
Изтощително.
На моменти ужасно обезводняващо.
И все пак, забавно.
Тръгнахме в 6 сутринта, и се прибрахме след 9 часа вечерта, капнали и доволни. Пътьом видяхме много красиви места, хапнахме малко горски ягоди и направихме нелоши снимки:-)
Общо взето, знам, че мога да мина в жегите 100 км планински терен с колело.
Сега като го знам, вече мога и да не правя 100 километровата обиколка на Витоша следващата събота:-P
Ще видим, де. В момента имам да се концентрирам върху други неща (като работа например) ;)
…и аз вече съм станал, правя зелен чай Twinings с лотос, и смазвам веригите на нашите колела:-)
Много е откачено това! Искам да кажа, събота е! Спи ми се. Ужасно.
От друга страна, обиколката на Витоша е след седмица, а температурите в София само след някакви си час-два ще скочат на над 30 ºC. Така че е време за малка байк-разходка/тренировка.
Йе!
След продължителната ми серия от залези и дъги, ето и един изгрев, близо до морето :)
Изгревът е сниман е от влак в движение, малко преди да пристигнем във Варна, рано сутринта на 4 октомври 2005 (на път за годишната среща на APC :-)
…затова просто ще линкна към блога на Ани, която днес сподели нещо много красиво :-)
PS Не ме мързи да пиша, ами съм затънал до шия в работа… :-/
Събота сутрин.
Прекрасно време. Работната седмица е зад теб, уикендът е пред теб, ставаш от леглото по което си искаш време…
Сега е моментът да излезете някъде навън на закуска, в някоя малка уютна сладкарничка, и да си поръчате…
Което и направихме тази сутрин с Ани :-)
Освен това се поразходихме с ретро трамвая на “Шуменско пиво” — по една щастлива случайност, точно като отивахме на пазар след закуска и трамваят спря пред нас — как да не се качиш?
А сега ще мързелуваме…
После може и да се разходим за бира.
“Шуменско Червено”, естествено! :-D
