optimiced | bg

(cc)2010 by xkcd

(via @krokodilerian)

Да отпадне буквата “ъ”, за да не се 4удим как се пи6е “мал4ание”, “сагласна сам” и т.н.

Да отпадне и буквата “я”. В момента е възприето тя да се изписва като “q”, но това саздава проблеми, за6тото някой я 4етат като “кю” и става мазало. По добре е да се изписва като “иа”, например лелиа, диниа, Иамбол, Балгариа.

И буквата “й” да отпадне утпадне, за6тото е са6тата като “и”. Ниакой тапанари са против и казват 4е ако махнем и краткото как сме 6тели да пи6ем иордан иовков, хаха!

Да се пи6е “незнам”, “неискам”, “нестава”, “немога”! [...]

a наи добре е направо да се мине на latinica 6toto taka sme si swiknali ebasi werno 4e po nekoi foromi ne dawat dase pi6e na latinica 6toto sa ebahti zadrastenite9 cveti cunkam te prase takowa: nowata tupalka na koceto i raina kurti mifki: . . . . . . . . .

Из: Иво Сиромахов за новия правопис

Да плача ли, да се смея ли… :)

(via @molif)

Миналата неделя един от най-добрите ни приятели имаше рожден ден.

Дълго време си човъркахме главите, какво да измислим като подарък за него. Искахме да е нещо оригинално, забавно и свързано с технологии. Най-накрая, на Ани й щукна гениалната идея да направим… робот! от… стари компютърни части!

Речено-сторено! Набързо разглобихме един стар Pentium II, който се помотваше из къщи от доста време (а и освен това, не работеше), и, 8 часа по-късно, не един, а два робота видяха бял свят! :-) (Ето как изглеждаха роботите преди да се получат в сегашния си вид;-)

Единият се казваше “Robi 2“, изобретение е на Ани и в момента краси един от рафтовете вкъщи.

Харесва ми любопитният му поглед и симпатично изражение! :)

Но другият робот, който и беше нашият същински подарък, и всъщност е нещо като по-голямото братче на “Robi 2″, е този, с който особено се гордеем.

Казва се VKDE-T1000/Y2009.

Ако се вгледате внимателно, ще видите цял куп познати и непознати компютърни части (почти пълен списък на частите, които използвахме, може да разгледате в английската версия на публикацията; там има и още снимки).

За момента, VKDE-T1000 е единственият съществуващ прототип, но кой знае? Някой път ако ни попадне пак стар Pentium II за разглобяване, може пък да се сдобие с още братчета и сестричета? ;-)

…събирането в торбичка на… ъ… отпадъчните продукти, които вашето куче произвежда всеки ден? :-)

Отговорът не е еднозначен! :-)

Удивително, нали? :-)

(Снимка: www.flickr.com/photos/gurms/2384603911/, CC)

Спомняте ли си старата игра — пишете заедно приказка (или разказ), но всеки пише по няколко думи/реда/максимум едно изречение, и не знаете, какво са написали другите преди вас (подгъвате внимателно листчето от бележника)?

Е, докато пътуваме на изток, се позабавлявахме и следната приказка се роди (може би ще има и продължение утре):

Приключенията на Баба Яга, смелите пътешественици и Черния магьосник (1)

Имало едно време една Баба Яга, която много обичала летенето с метла, понички с кафе и планините.

Колелата на влака неспирно пееха монотонната си песен и го приспиваха лека-полека.

След много часове път, накрая луната изгряла и пътешествениците спрели да пренощуват в началото на гората, наклали голям огън и решили да попеят и потанцуват на светлината му.

Тя се усмихна уморено и размърда пръстите на краката си в обувките, които й стягаха. Но понеже бяха вълшебни обувчици, тя им нареди да станат веднага по-големи и удобни и те й се подчиниха. После продължи по Пътя на приключенията.

Не бяха подготвени за дълъг път, но в сърцата си знаеха, че нищо не може да им се случи. Тръните ги оплетоха и грабнаха, клоните и корените ги хванаха, но те се съпротивляваха упорито, и накрая се освободиха. После дълго не можаха да откъснат очи от гледката наоколо.

Реката беше много красива, но тя не гледаше към нея, а към красивия негър-магьосник отсреща.

Беше глупаво дори да си помисли за това, но знаеше, че отново ще поиска да го направи някой ден…

Michel & Ani
[2009/05/09 @ ~ 15:00]

Името му е Joseph Poolpo.

Човекът е уникален с това, че е способен да пее на три гласа едновременно (beat box, но на три гласа!).

Преди близо две години намерих едно видео с него; видеото беше в YouTube и по-късно открих, че е изтрито (проблем с авторските права?).

Но така или иначе, тези дни, съвсем случайно, открих друг негов запис:

Надявам се, YouTube да не го изтрият този път — гледайте го, докато е възможно — много ще ви освежи деня! :-)

PS Забравих да добавя, че открих новото видео съвсем случайно, гледайки тези други забележителни изпълнители:)

Не съм съгласен с всичко, което филмчето се опитва да внуши, но, да, хубаво е от време на време да погледнеш с усмивка на всичките последни най- най- изобретения на гениалния човешки мозък (да се чете: “(anti)social networks”)…

…включително Twitter ;-)

И, да, напоследък не пиша твърде често в блога, но за сметка на това, моите Twitter followers редовно научават, кога пия кафе Jacobs Monarch, кога ме боли гърло, кога рисувам с Adobe Fireworks или пиша CSS/XHTML, или кога просто нищо не правя… ;-)

Когато видях за първи път Къридж, безстрашното куче, много се впечатлих от анимацията и оригиналността на сценариите на мини-филмчетата. И ме кара да се смея от сърце! ;-)

Мисля, че от Том и Джери насам не са правени по-добри анимации! :-)

Тук ще ви покажа една от сериите, избрана на съвсем случаен принцип:

[Flash player with embedded Video/Audio]

…и не само защото Courage е страхотно нарисувано куче, но и за да се похваля, колко по-добре може човек сам да си кодира филмчетата (и като видео, и като аудио), в сравнение със средното crappy качество на YouTube:-P

Enjoy the movie! :)

PS И обезателно потърсете и останалите серии — няма да съжалявате за изгубеното време!

По идея на if__fi си припомних едно супер-забавно клипче този дъждовен следобед, но този път успях да намеря и копие със субтитри на английски!

A song of the French band Oldelaf and Mr D. from their LP L’album de la maturité. The movie clip has been directed by Stephanie Marguerite and Emilie Tarascou.

Lyrics translated in English for the blog http://french-kisses.blogspot.com/

Музиката на тази френска група (“Oldelaf”) е много свежа! :-)

PS Отивам да си направя една чаша следобедно кафе с мляко, btw ;-)

Понякога е много приятно да откриеш свеж художник-карикатурист, и да се посмееш на идиотското му чувство за хумор.

В случая, откритието е на Ани, която откри Mikael Wulff & Anders Morgenthaler.

Комиксите са кратки, забавни, често глупави, а още по-често — с абсолютно неподражаемо черно чувство за хумор, което може да се сравни само с чувството за хумор на reodorant.com. Ето няколко примера (оригиналите са линкнати към умалените изображения):

“Виждала ли си децата?”

(more…)