Улични Чудовища Reloaded
Thursday, September 2nd, 2010С ;-) към nixonixo — а снимката е от 28 август 2010, София.
С ;-) към nixonixo — а снимката е от 28 август 2010, София.
От 22 до 24 водихме едни много добри приятели от UK по пътеките около Седемте рилски езера. Беше чудесно приключение — страхотно време, красиви места за обикаляне, много хубави снимки… (И добре че знаехме една-две пътеки, които водят надалеч от утъпканите пътища, че иначе е голяма навалица през август там.)
Тези дни може би ще споделя още няколко снимки от пътешествието… :)
По молба на Рени и @neycho, пускам тази снимка…
…и като wallpaper:
2048×1536, JPG, съвсем малка обработка на цветовете: [ download ]
Честно казано, при голяма резолюция, мен много ме дразни purple fringing и други недостатъци в снимката, така че ако сте добри с Photoshop/Fireworks, и смятате да си сложите картинката на десктопа си, може сами да се пробвате да я обработите: ето и оригинала (3264×2448, JPG, без обработка).
(via #)
Дори в центъра на София може да видиш красиви неща за снимане… Но след като нашият фотоапарат се повреди преди време, докато бяхме на Рилските езера (вече не мери светлина нормално и трябва да се опитваш да компенсираш погрешни стойности на EXP с EV+/-), а пари за ремонт нямаме, много рядко ми се снима напоследък…
Все пак, се случва да се пробвам. Тук има четири случайни кадъра от 24 май, деня на буквичките:

Принцеса Леа (снимката е на Ани, но пък аз видях пръв слънчевото петно, така че е е нещо като общ проект;-)
Особено харесвам цветовете в четвъртия кадър…
Усещане отдавна забравено…
Първо се завърта плочата, после поставяш внимателно иглата отгоре, чува се леко съскане, няколко секунди пауза и… зазвучава музика. А на края на плочата, трябва да я обърнеш, за да чуеш и втората страна.
Харесвам и компакт-дисковете, и MP3/FLAC форматите, но усещането да пуснеш касета (4.76 cm/sec, Dolby B NR, Fe2 03/Cr 02, 120 µs/70 µs — кой ли си спомня тези странни цифри днес?) или плоча на 33 и 1/3 оборота е… различно.
Идва нощ, и ми се струва подходящо да споделя първите ми (ни) опити за рисуване с light trails и един полу-работещ Canon S5 IS, поставен на ръчен режим върху пейка в парка зад паметника на Съветската армия (15 секунди exp., F3.5, ISO100).
Датата е април 23, а участниците са Ани, Никсо, Катя (и Рали). И ако на тази дата вечерта случайно сте се разхождали по тези места и сте видели странно танцуващи (със светещи сини запалки в тъмното) фигури… е, това сме били ние! :-)))
Бяхме си поставили (за маркиране на кадъра), от едната страна — бутилка от минерална вода, а от другата — празна чаша от бира. Беше забавно! А ето и някои от кадрите, почти необработени:

Първи опит, ever! За съжаление, докато рисувах наобратно в тъмното, изпуснах една буква… е, нищо де, те и Flick’r са изпуснали една! ;-)

А това е опит да напиша NixoNixo… За по-лесно, просто драснах Nixo2 (Никсо на квадрат)! ;-)

Опит да нарисувам гола жена. Хм. Мисля, че се получи нещо като извънземно със странно сплескана глава… Е, с малко въображение може да си представите все пак нещо! :-D

И още опити за рисуване на имена…

А това невероятно красиво цвете го сътвори Ани, само с няколко щриха!

Портрет на куче, пак от точната ръка на Ани!

Потртет на дебела котка, от Никсо.

Това е нещо като сумист… Тук ползвахме “смесена техника” — аз стърчах в странна поза, а Никсо рисуваше контурите :)

Това е The Masterpiece of the Evening — “Рицар и Неговата Дама”, от Ани и Никсо!

Пинг-понг… участвахме цели четири човека — двама участници да позират, и двама рисуващи контурите…
* * *
Беше супер-забавно! Някоя вечер — пак! Може би с повече опит и малко по-добра фотографска техника бихме могли да нарисуваме в тъмното поне La Joconde или някоя картина на Smaug the Dragon? ;-)
Преди около месец (на пети март, ако трябва да съм точен), Никсо и Ани си направиха една creative evening с глиномоделиране. Никсо направи от глина един много красив свещник (@nixonixo: чакаме да публикуваш снимки!), а Ани завърши своята първа серия сурикати…
Не знам, какво ми щукна тогава, ама взех и аз парченце глина и три нещо-като-мънистенца и 20-ина минути по-късно следният мишок се появи на бял свят:
Симпатичен е, май:)
С поздрав и поклон за котарака Оскар! ;)
(снимката е на Ани, от една от последните ни “сесии” по пинг-понг в парка; леката обработка с новия Fireworks CS5 е моя)
(UPDATE 1: а тази снимка също е на Ани, от същата “сесия”, но различен ракурс; и пак, леката обработка с Fireworks е моя)
(UPDATE 2: а пък тази снимка е на Ангел, от същата “сесия”; няма обработка)
(фотоапарат: Canon S5 IS)

(click the image to see in original size)
А пък ние днес си карахме колелата в парковете (поне 20 километра!), гледахме как кокичетата цъфтят по поляни и градини, и накрая хапвахме вегетариански сандвичи с биричка на открито! Пък! :-)
(снимката е от днес, а това е оригиналът, без обработка)