В един момент ти писва да се ровиш в Интернет, да четеш, блогваш и коментираш… изключваш компютъра/лаптопа, взимаш раничката и отиваш някъде високо в планината, за да почувстваш и видиш отново Истинските неща — чистия въздух, кристално синьото небе, бистрата вода, зелената трева, дърветата, скалите…

…а докато вървиш, гледаш наоколо, омаян, и дишаш с пълни гърди, започваш да си мислиш: “Ехаа, колко е красиво! Мога да го блогна това после, само да направя няколко снимки и да си нахвърлям една-две бележки”, и не щеш ли, в един момент се оказва, че вече си започнал да “пишеш” следващия си блог пост и дори си подбираш заглавие наум… Познато? ;-)

* * *

…Понякога не си спомням, как е било преди да започна да пиша онлайн. Сигурно просто съм си казвал “Ехааа, колко е красиво!”, и съм си мислил, колко хубаво би било да мога да споделя поне част от усещанията си с целия свят… Сега мога. Да, фòрмата е несъвършена (текст, дигитално изображение, обединени от малко html+css код и wp), и все пак, си е и малко магия, откъдето и да го погледнеш… :-)