Снимката ми попадна случайно преди няколко дни, някой ми я прати, мисля… вече не си спомням добре, откъде (мисля, че някога оригиналът е бил публикуван на PinkBike).
Както и да е, няма значение… Качвам я тук, защото не знам оригиналния й линк, и за да не се изгуби из архивите на компютъра ми:)
Просто ме впечатли… Какви ли не скокове на луди глави бях виждал, но такива сигурно са единици. И винаги съм се питал, като има толкова фотографи наоколо – дали защото се стремят да не изпуснат нито един интересен кадър, или защото снимката на скачащия байкър се очаква да е последната в живота му и за да има с какво да го запомнят хората;-)
Отдавна искам да публикувам нещо за колелата и моята страст към тях – но не за скачащите в пропаст байкъри, а за обикновените “градски” колоездачи (какъвто съм и аз), на които им е толкова трудно да виреят в нашия безумен град на автомобили, разбити пътища, затрупани с коли тротоари и нетолерантни шофьори.
В блога на Велян, обаче, се появиха серия интересни постове по темата “автомобилът в София” и с удоволствие “препечатвам” тук линковете към тях: #1, #2, #3, #4. А в #5 дори и аз се включих малко, вече съвсем по темата, която ме вълнува най-много…
Read more
Пия си кафето сега (Jacobs Cronat Gold, мммм…), със сметана и мед, и си мисля, колко е хубав животът:)
