Кометата McNaught си отива
Напоследък ми се искаше да напиша няколко думи за кометата McNaught. Това, което ме реши най-накрая, е тази впечатляваща снимка, публикувана днес на сайта на APOD (виждате я вляво – линкът води към оригинала). Мястото е Нова Зеландия, края на януари. Освен кометата, се вижда и част от Млечния път – нашият роден дом:)
Тази комета беше наречена от мнозина “може би най-фотогеничната комета на нашето време” и “великата комета на 2007-а година”, и с пълно право.
В момента тя вече се отдалечава от слънцето и Земята, но все още се вижда в Южното полукълбо. Неотдавна беше публикувана и снимка, на която опашката на кометата сякаш се разпрострираше на почти цялото южно небе – и не е чудно, дължината й беше достигнала 150 милиона километра, или приблизително 1 астрономическа единица (AU)!
Струва си също така да се види и един невероятен монтаж от три снимки на фотографа Antti Kemppainen!
Толкова за космоса днес… Сега отивам на прозореца – вярно е, че кометата вече не се вижда от нашите ширини, но поне мога да й помахам мислено с ръка, нали? :-)
____________
Бележка под линия: Сайтът Astronomy Picture of the Day, поддържан от NASA, е много ценен ресурс – на него всеки ден се публикува по една снимка или картина/илюстрация от нашата Вселена, заедно с кратко обяснение, написано от професионален астроном. Някои снимки, особено тези от телескопа Hubble, направо спират дъха ти с красотата и дълбочината си… и те карат да се замислиш, колко мънички сме ние, хората, всъщност:-) Посещавам го често – винаги има какво да се види и научи:-)
2 comments |
1 February 13th, 2007 at 12:54
Това е друг свят, далечен и мамещ… Красиво е, отвъд възприятията.
Благодаря ти, че ми го показа и че вече толкова месеци не минава ден, без да видя накоя нова смайваща снимка от сайта на НАСА. :-)
Помага да се откъснеш от дребнавостите, над които лесно се фокусираме всеки ден…
2 February 13th, 2007 at 13:51
Да, точно така е. И на мен ми помага.
Космосът е много красив, както и Земята… Често толкова сме забили носове надолу (или в мониторите), че забравяме да погледнем навън и да видим облаците, Луната и звездите:-) Мисля си пак за Рила, незнайно защо… ходи ми се на Седемте рилски езера отново:)