Пиша чак днес, въпреки че BlogCamp-а се проведе в събота, но пък почти ме нямаше при компютъра този уикенд, та затова… ;-)
Първо, браво на Бого за положените усилия да организира цялото нещо!
Сега малко коментари, предложения и критика и от мен (съвсем накратко). Не присъствах през цялото време, така че пиша за нещата, които видях и чух със собствените си очи и уши:)
Утре ще се проведе БлогКамп 2008.
Ето какви основни панели ще има по време на БлогCamp ‘2008 (разпределението на времето е приблизително):
Все още имате време да се запишете като участник! :-)
(Не е задължително да имате собствен блог, въпреки че е желателно;-)
C’ya at the Camp! :-)
Dan Cederholm наскоро се завърна от нова Зеландия, където се проведе Webstock.
От краткия му пост, написан с много чувство за хумор, попаднах на снимките му от уеб конференцията. А ето тази снимка:
[(CC)2008 by Dan Cederholm]
…много ме разсмя:)
Искам и аз такъв T-shirt! :-D
Един блог пост в блога на Assenoff ме накара да се замисля:
Лъжа и измама ли са винаги обещаните от много хостинг компании, предлагащи shared hosting (споделен хостинг), огромни по размер дискови пространства (disk space), трафик, или честотна лента (bandwidth), неограничен брой хоствани домейни/MySQL бази данни, неограничен брой e-mail акаунти и други ресурси?
Ще кажа няколко думи, от личен опит, защото темата е интересна:
Аз ползвам хостинг, който не е български, и параметрите му до голяма степен са “неограничени”, и въпреки това, съм доволен — тоест, не съм излъган, поне до момента:)
Няма да правя реклама (всеки може да прецени за себе си), а ще разгледам в детайл модела, при който е възможно обещанията за “големи ресурси за малко пари” да бъдат спазени.
Някои пишат думата “Internet” с главна буква, други с малка… Как е правилно?
Явно няма единно мнение по въпроса, а се подсетих за това преди време, като попаднах на този постинг:)
Отворих Wikipedia, и ето какво прочетох по въпроса — цитирам TCP/IP Tutorial and Technical Overview на IBM (ISBN 0-7384-2165-0) от 1989 тодина, където пише:
The words internetwork and internet is [sic] simply a contraction of the phrase interconnected network. However, when written with a capital “I”, the Internet refers to the worldwide set of interconnected networks. Hence, the Internet is an internet, but the reverse does not apply. The Internet is sometimes called the connected Internet.
Съгласен! :-)
Мрежата (Internet) е една — ако бяха няколко, щяхме може би да имаме Internet-1, Internet-2 и т.н., или пък съвсем други имена. Но Интернет е мрежа, състояща се от много свързани мрежи, и подчинена на единни стандарти и протоколи (TCP/IP, http, ftp, etc.), и според мен няма причина тази дума да се пише с малка буква…
Въпреки че (според статията в Wikipedia — аз нямам точни наблюдения над това) една част от големите медии пишат Internet с главно “I” — например, The New York Times, Associated Press, Time и други, а друга част използват малка буква — The Economist, Financial Times, The Times (of London), изглежда, няма единно твърдо мнение по въпроса.
Аз лично предпочитам “Интернет”, защото според мен, това е име на единната глобална мрежа от свързани мрежи, а не просто “интернет” (като “intranet”) — по същия начин, както, например, “Европа” е “Европа”, а не “европа”, а “континент” е “континент”, а не “Континент”:)
Дори не знам, защо се присетих за този въпрос… Може би просто ми е било любопитно, защо думата “Интернет” постоянно я срещам написана ту с малка, ту с голяма буква навсякъде, и не само у нас, а и по света:)
След моите размисли на глас, посветени на думата “Интернет”, мога да започна този понеделник с първата си чаша кафе и разчистването на стандартната доза спам в моя e-mail, пристигнал с помощта на… същата тази уникална мрежа от мрежи;-)
Уточнение: Снимката на чашата кафе не е моя, а е направена с Fireworks extension, наречен “Make coffee”:)
NOTE (2007/Dec/14@12:00): На интересна дискусия попаднах днес, по повод “Интернет” vs. “интернет”: fsa-bg.org/project/gtp/ticket/47 — повечето от участниците накрая се съгласяват, че с главна буква би било по-правилно да се изписва.
В същото време, Еленко в един свой онлайн текст пише, че “Интернет” се пише с малка буква, като думите “вестници”, “телевизия”, “радио” – нещо, с което не съм съгласен (Интернет не е нито телевизия, нито вестник), но все пак съм длъжен да го отбележа за протокола тук:-)
Попаднах случайно на сайта на телевизия “ABC Family“.
Кликвам върху върху случаен линк във ‘Featured Videos’, за да отворя някакво трейлърче, и се отваря следният екран:
Мислите ли, че ще посетя техния сайт втори път, след толкова “любезно” съобщение? И това е просто трейлър, не е цял филм?!
Аз пък си мислех, че Интернет премахва граници, а не създава нови! Но ето че някой гений на COPYRIGHT POLICY-то е помогнал да бъде създадено разпознаване на база географско положение на потребителя, и части от съдържанието на сайта на “ABC” да са недостъпни, ако не живееш в САЩ. Какво лошо има, ако видя трейлъра на сайта им, и не съм американец? Май нищо… но за някой това явно е проблем!
Малко са ни глупавите DVD Regions (купуваш си филм на оригинално DVD, пътуваш, откриваш, че не можеш да гледаш DVD-то на своя DVD player…) ами и ще ни филтрират по държави, когато разглеждаме сайтове?
Едно нещо знам със сигурност — ако посетя за първи път уебсайт, където пише “Sorry, не можем да ви покажем това, поради X причини” (“Вие не сте от САЩ”, “Вашият браузър не е Internet Explorer” и т.н.), това обикновено е и последният път, когато ще съм го отворил…
Просто не обичам избирателния подход към потребителя, и не вярвам и някой друг да го обича…
Колко пъти сте казвали “Имам да те черпя една бира!” (английският еквивалент е “I owe you one!” ?
Ето една супер-идея на Dan Cederholm, която ще ви помогне да следите по-лесно, кой има да черпите с една (или повече) бири, както и кой има да черпи вас:)
Всичко, което ви е необходимо, е:
Това е:)
Останалото е — да си запишете на кой дължите бири и да захванете с активната обмяна на тази “валута”! :)))
Примерно, ако аз имам да черпя Пейо с една бира, ще напиша в twitter следното съобщение:
@ioubeer @peio for being such a bear-lover:)
И след това тази бира ще се появи в пъба на Foamee.
Когато дойде денят X, и седнем с Пейо в някоя кръчма и аз го почерпя бира, след това можем с чиста съвест да пратим следното директно съобщение в twitter: d ioubeer redeem 12345678, където “12345678” е ID-то на бирата, която съм му дължал.
След това въпросната бира ще се води “REDEEMED”, тоест, изплатена, или, казано с по-прости думи, “Пито – платено”! :)
Foamee в съчетание с Twitter е перфектният пример за забавно и (частично или абсолютно, зависи от гледната точка) безсмислено използване на новите уебтехнологии – но защо не? Кой е казал, че Web 2.0 технологиите са само за работа, къде е забавлението тогава? :-)
Остава само да ви пожелая happy twittering!
…Пардон, Foamee-Twitter-Ioubeer-ing! :-D
PS Да не забравите после да ме почерпите с една бира за това, че съм ви насочил към тези изключително полезни (и модерни) начини да черпите с бира приятелите си! ;-P
PPS 2 дни след пускането на виртуалния пъб:
www.simplebits.com/notebook/2007/11/13/foamee.html :)
Да, възможно е.
Не, не става с просто copy-paste и на двата кода един до друг.
Четете нататък, ако искате да разберете решението, което открих експериментирайки! :-)
* * *
Наскоро ми се наложи да си поиграя доста с GoogleAnalytics. Имах идеята освен това, за удобство, да инсталирам един общ за целия домейн GoogleAnalytics брояч, и по един отделен брояч за някои от секциите. Така статистиката за целия сайт и отделните му секции би могла да бъде следена по-лесно, все едно следиш статистиката за отделни сайтове, като в същото време имаш и общ поглед върху трафика.
Речено – сторено.
Създадох отделни профили в Google Analytics (един профил за целия сайт и няколко профила за секциите в него), копирах кодовете от GoogleAnalytics на всяка страница, един под друг, и зачаках резултатите. След около 24 часа се оказа:
1) Общият брояч работи (винаги е първи в кода на страниците).
2) Броячите за секции не работят (отчитат нулев трафик), въпреки че самият Google Analytics твърди, че кодът е вмъкнат правилно и работи (кодът на GA за всяка секция винаги е след кода на брояча за целия домейн).
Нещата в този момент изглеждаха така:
<!-- GoogleAnalytics code for the whole domain -->
<script src="http://www.google-analytics.com/urchin.js" type="text/javascript">
</script>
<script type="text/javascript">
_uacct = "UA-XXXXXXX-X";
urchinTracker();
</script>
<!-- GoogleAnalytics code for a specific site section -->
<script src="http://www.google-analytics.com/urchin.js" type="text/javascript">
</script>
<script type="text/javascript">
_uacct = "UA-XXXXXXX-X";
urchinTracker();
</script>Явно copy-paste не вършеше работа в случая… След известно почесване по главата и търсене в Google открих следното решение:
Вчера ми се наложи доста време да поработя с GoogleAnalytics и въобще с настройването на акаунт в Google, създаване на GMail, линкване към GoogleAnalytics профил и т.н.
Освен че забелязвам някои уеб компании да превключват езика на интерфейса на своите услуги по абсолютно случаен и нелогичен начин, често без възможност езикът да се зададе от потребителя (разпознаване по географско положение, или настройки на компютъра за език и т.н.), в случаите когато се вижда български език, често има доста абсурдни преводи на разни термини.
Този screen не е fake-нат. На едно и също място Google използват два термина: Google Сметка и Google Акаунт. Добре че сме съобразителни, съвременното .NET поколение, можем да загреем, че се говори за едно и също нещо… :)
Колкото до езиците, мисля, че потребителят на дадена услуга трябва да има пълен контрол над езика, с който ползва определена услуга/програма. Причината? Автоматичното разпознаване невинаги е надеждно. Освен това, the human factor: компютърът може да предположи, че говоря български, базирайки се на географското ми положение (IP address, примерно), но какво ще се случи, ако аз съм пред компютър в България, но съм чужденец?
Току-що научих от блога на Майк Дейвидсън, че Newsvine е продадена на MSNBC.com.
(Всъщност, новината е отпреди седмица — ама така е, като посещавам любимите си блогове, като изписвам URL-тата им на ръка в браузъра от дъжд на вятър, вместо да си напълня най-после Google Reader с RSS-и;-)
А си спомням, когато всичко започваше… Беше преди около две години. Майк си спази обещанието — ние наистина чухме и запомнихме това име – newsvine! :-)