Тези дни се разходихме с Ани, за да видим първото café от веригата Starbucks в София. А и не само да го видим, но и да опитаме някое от техните кафета, разбира се, както и да видим обстановката вътре:-)

За “Старбъкс” вече писаха Велян, Веселин, Еленко (също и прочетох една статия в новото списание “Идеалист“), но това не ми пречи да споделя трите шестте причини, поради които лично аз харесвам Starbucks и приветствам откриването на тяхното първо кафе в София.

1. Вътре в Starbucks пушенето е забранено. Навсякъде!
2. Кафето е хубаво, цените са прилични — едно голямо капучино, например, струва 2.50 лв.
3. Има WiFi, за тези, които искат да ползват Интернет.
4. Уютно е, нищо не ти пречи да си седнеш в едно ъгълче с голяма чаша кафе и да си четеш или работиш цял час или дори два.
5. Приятно е за лични или бизнес-срещи, и не е шумно — чува се лека музика (основно джаз), но не силно.
6. Споменах ли, че вътре в кафенето пушенето е забранено?! ;-)

А това, че в Starbucks не се пуши, е един от най-големите плюсове. Това показва уважение към клиентите, и уважение към персонала — мисля, че това е първото подобно кафене в България!

Вярно, не съм виждал подобен надпис у нас (това е стандартен надпис на стените в кафетата Starbucks в Лондон):

…но въпреки това, вътре не се пуши, и това е прекрасно! :-)

Две думи за самото заведение — помещението не е голямо. Често звучи тиха музика. Мебелите са нищо особено (някои твърдят, че гърците малко са поспестили от обзавеждане;-), но като цяло е уютно и приятно. Прави впечатление и че в коридора към тоалетната също има масички и столове и малко е трудно разминаването, но се понася;-)

Обслужването е доста бързо. Капучиното и шоколадът са много добри (опитахме и двете; голяма чаша капучино е 2.50 лв., а голяма чаша шоколад със сметана е 4.00 лв.) Има и леки “хапки” — кроасани (с масло, с шоколад), но не са огромни и, за разлика от кафето, цените им са по-скоро леко високи (като за размера им). Все пак, ако умирате от глад, има и какво да намерите за ядене, в краен случай…

* * *

Чакам и други заведения в България да започнат да прилагат тази практика (да не се пуши вътре), но дотогава, знам, къде винаги с удоволствие ще си правя срещи на чаша хубаво кафе — в Starbucks! А скоро ще отворят и второ кафене от същата верига, близо до НДК. Дано станат повече подобни места — където е уютно, където кафето е хубаво, и можеш да прекараш един час на закрито, без после дрехите ти да вонят на кисел, гаден дим от цигари…

Hats off, Starbucks! :-)

В един PPS наскоро писах, че като страничен резултат от това, че си смених видеокартата с нова, се зарибих по една една смешна, (почти) аркадна игра – Duke Nukem: Manhattan Project.

Играта беше дошла на оригинален диск в комплект с предишната ми видеокарта, и я бях изровил и изтупал от праха тези дни.

Системните й изисквания са: Pentium-II на 450 MHz, 64 MB системна RAM и някаква видеокарта — как се развива технологията само — при условие, че в наши дни дори и един видеофайл не можеш да пуснеш нормално понякога, ако нямаш дву- или четири-ядрен процесор и видеокарта от най-най последно поколение, представете си игра от преди няколко години, която иска процесор на 450 Mhz;-)

Но мисълта ми беше за играта, да не се отплесвам…

С една дума, мога да кажа само:

Duke Nukem: Manhattan Project е смях, тичане, скачане и забавления по пътя!

(станаха повече от една думите, но нищо:-)

О, и да не забравя: и много пуцане:)))

Преди няколко дни завърших играта успешно (наложи се, btw, да си свалям и patch версия 1.01 за играта, защото иначе имаше бъг в последните нива), като победих злодея Morphix най-накрая, спасих света и се завърнах като победител на Земята, където ме очакваха аплодисментите на публиката и цяла тълпа красиви мадами, които искаха да се снимат с мен:)))

“Duke Nukem: Manhattan Project” се играе от трето лице в почти 3D среда. Героят може да тича само наляво-надясно по екрана (типично за аркадни игри като Super Mario, Castlevania и други), като в много редки случаи може да отиде и напред или назад, но след това движението отново продължава в хоризонтална плоскост. Иначе често му се случва и да ползва асансьори/стълби и да се придвижва нагоре и надолу.

Графиката…

…на играта е готина, пък за времето си направо невероятна. Светлини, експлозии, всичко е много реалистично. Звуците са реалистични също, често забавни, и напълно отговарят на атмосферата на играта. Ако стреляте с гранатомет, очаквайте дори и екранът на монитора да се разтресе от експлозиите! Препоръчвам компютърни колони, отговарящи на THX стандарта:-)

Саундтракът е малко еднообразен и е в стил “яка жица”, което също пасва перфектно, и съвсем не дразни.

Главният герой представлява як напомпан мъжага, който търчи и подскача насам натам, влачи със себе си цяла купчина оръжия, никога не се уморява, и винаги има хумористична реплика под ръка, в разгара на най-големия екшън:-)

Не обичам по принцип 3D shooter-ите, каквито преобладават напоследък в гейм-индустрията, но Duke Nukem по свой собствен начин е някак приятен за игра, действието е забавно (и в никакъв случай кърваво или твърде реалистично — все пак, говорим за аркадна игра, а не за съвременен 3D shooter). За мен това си беше разновидност на Super Mario, пък каквото ще да пишат в други ревюта:)

Играта е написана с чувство за хумор и е много приятно разтоварваща. Тук-там имаше забавни моменти.

Например, на някои от нивата има псевдо-рекламни билбордове, точно както в Max Payne. На един от тях имаше надпис с огромни букви: “PAIN must be endured” и това ми се стори алюзия за Max Payne – една друга класика, която няма равни (но за нея може би ще пиша друг път…).

Read more