Една интересна анкета в блога на Ани:
Къде четете книги? В градския транспорт? В леглото? На полянка в гората? А може би в тоалетната?;-)
Дайте своя глас и вие! Помогнете да направим едно недостоверно проучване на мнението на блогъри и не-блогъри, за техните любими места на четене! :)))
(На снимката: Мечокът Пухенщайн чете книжка за Мечо Пух — снимката е на Ани, CC)
Като дете имах една мечта: когато седна на стол, краката ми да опират земята.
За рождение ми ден (мисля, че беше седмият), моят баща ми измайстори едно малко кресло, в което седях и краката ми стигаха пода. Изпълнявайки моето желание, баща ми, без да иска, ми даде и първата надежда.
Изглежда, оттгава зная, че мечтите трябва да се осъществяват, и това беше може би най-хубавият подарък, който съм получил от баща си.
“Когато стана голям…” Тази тъй често повтаряна фраза ми помагаше да извоювам всяко мое откритие…
Бях тагнат. Ърргх… :-)
ОК, подочух, че наоколо върви такава игра с “Вашите три прочетени книги & more”, но, трябва да си призная, че вече участвах, а ето и официалния ми отговор:
…и то месеци, преди “новата” игра да бъде измислена… :-)
(Оригиналната идея е при Ани: За четенето — само че в оригинала липсваше идеята за тагване, линкване и т.н.:-)
Надявам се моите седем прочетени книги да се броят и да не се налага да отговарям отново;-)
Поради тази причина и няма да предавам “топката” нататък… но все пак, благодаря! :-)
PS Всъщност, попрочел съм доста оттогава, но книги почти не съм си купувал — все още не съм прочел всичко друго, което заема рафта вкъщи, озаглавен “To read” ;-)
Този постинг на Ани за четенето ме провокира.
Четат ли наистина хората книги в днешно време? Добрите стари книги, напечатани на хартия, спомняте ли си ги? ;-)
Или всичко вече е само Google търсене, HTML, PDF документи, wiki-та, блогове, всевъзможни онлайн енциклопедии, ресурси, и т.н.?
Ако сте прочели поне 7 (седем) книги напоследък, можете ли да си спомните техните заглавия? Ако да, наминете през блога на Ани и оставете коментар там, или напишете две думи по въпроса във вашия собствен блог.
:-)
Уф. Прочетох я! :-).
Не, не цялата… Само Първи том:)
Книгата беше дълга и интересна, но на моменти — не толкова интересна, и тогава предизвикваше у мен необяснимо желание да заспя, независимо от позата, в която четях:)
Всъщност, “Фондацията” на Азимов не е една книга. Доколкото ми е известно, частите на “Фондацията” са общо седем (просто издателство “Бард” я издаде в 2 тома за удобство).
Първи том съдържа:
По мое предположение, Втори том би трябвало да съдържа в такъв случай:
Интересното е, че частите са “разбъркани” (нещо като “Star Wars” – епизоди IV, V и VI на George Lucas, създадени много преди Лукас да реши да се заеме с епизоди I, II и III), и някои от по-ранните романи за Фондацията са написани в по-късно време, и обратното.
Това си личи – за близо 30 години стилът на един писател неизбежно се променя:)
В интерес на истината, от четирите прочетени от мен досега романи, посветени на Фондацията и на математика Хари Селдън с измислената от него психоистория, най-добрият (за мен) и най-интересният беше всъщност първият, “Прелюдия за Фондацията”. Той е написан 37 години след появяването на бял свят на първия роман за Фондацията (“Фондацията”, 1951)!
Вчера затворих и последната страница от първия том — чета тази книга от лятото, но това са си около 1000 страници, не е шега работа:).
Сега се чудя, дали да се захвана и с Втори том, или да изчакам…
(PS Ако някой от вас е чел и двата тома на “Фондацията” (Isaak Asimov: The Foundation, 7 романа общо), сега е моментът да проговори — още преди да съм се засилил към книжарницата със спестените от мен пари за книги!:-)
Обичам да чета.
Напоследък не чета много, като едно от изключенията беше, когато бяхме на морето на почивка за около 10-12 дни (това беше през август)… Честно, направо изкупихме всичките книги във Варна :-D
…Но тези безгрижни времена отминаха, сега работата отново е ежедневие, и оттогава си четох тихо и спокойно само “Фондацията” на Айзък Азимов (по няколко страници на вечер).
Във Варна си купих и първата книга на Стивън Кинг от поредицата “Тъмната Кула”. Бях любопитен. Обещаваше да е приказка, а аз най-много от всичко на света обичам приказките.
Бях твърдо решен да си взема само първата част, и ако не ми хареса, да не харча пари за Книга II, Книга III т.н.
Прочетох книгата, и историята на Роланд, който търси Тъмната кула, ме заплени. Образът на главния герой беше мрачен, завладяващ, енигматичен… Хареса ми и самата история. Реших да си взема и Книга втора, като се върна в София.
Така и направих. Тя също се оказа интересна. След това логично последва и закупуването на Книга трета. И тя се оказа интересна и завладяваща. След като прочетох и нея, осъзнах, че съм безвъзвратно загубен, и че няма да мирясам, докато не науча и края на историята:)))