Къде четете книги?

Една интересна анкета в блога на Ани:

Къде четете книги?

Pooh the Bear is reading the Winnie Pooh book

Къде четете книги? В градския транспорт? В леглото? На полянка в гората? А може би в тоалетната?;-)

Дайте своя глас и вие! Помогнете да направим едно недостоверно проучване на мнението на блогъри и не-блогъри, за техните любими места на четене! :)))

(На снимката: Мечокът Пухенщайн чете книжка за Мечо Пух — снимката е на Ани, CC)

За мечтите и морето

Като дете имах една мечта: когато седна на стол, краката ми да опират земята.

За рождение ми ден (мисля, че беше седмият), моят баща ми измайстори едно малко кресло, в което седях и краката ми стигаха пода. Изпълнявайки моето желание, баща ми, без да иска, ми даде и първата надежда.

Изглежда, оттгава зная, че мечтите трябва да се осъществяват, и това беше може би най-хубавият подарък, който съм получил от баща си.

“Когато стана голям…” Тази тъй често повтаряна фраза ми помагаше да извоювам всяко мое откритие…

Чайка над Черно море

Read more

3 книги или 7 книги?

Бях тагнат. Ърргх… :-)

ОК, подочух, че наоколо върви такава игра с “Вашите три прочетени книги & more”, но, трябва да си призная, че вече участвах, а ето и официалния ми отговор:

Моите седем прочетени книги

…и то месеци, преди “новата” игра да бъде измислена… :-)

(Оригиналната идея е при Ани: За четенето — само че в оригинала липсваше идеята за тагване, линкване и т.н.:-)

Надявам се моите седем прочетени книги да се броят и да не се налага да отговарям отново;-)

Поради тази причина и няма да предавам “топката” нататък… но все пак, благодаря! :-)

PS Всъщност, попрочел съм доста оттогава, но книги почти не съм си купувал — все още не съм прочел всичко друго, което заема рафта вкъщи, озаглавен “To read” ;-)

Четат ли в днешно време хората книги?

Този постинг на Ани за четенето ме провокира.

Четат ли наистина хората книги в днешно време? Добрите стари книги, напечатани на хартия, спомняте ли си ги? ;-)

Или всичко вече е само Google търсене, HTML, PDF документи, wiki-та, блогове, всевъзможни онлайн енциклопедии, ресурси, и т.н.?

Ако сте прочели поне 7 (седем) книги напоследък, можете ли да си спомните техните заглавия? Ако да, наминете през блога на Ани и оставете коментар там, или напишете две думи по въпроса във вашия собствен блог.

:-)

Read more

“Фондацията” на Айзък Азимов

Фондацията на Айзък Азимов (обложка)Уф. Прочетох я! :-).

Не, не цялата… Само Първи том:)

Книгата беше дълга и интересна, но на моменти — не толкова интересна, и тогава предизвикваше у мен необяснимо желание да заспя, независимо от позата, в която четях:)

Всъщност, “Фондацията” на Азимов не е една книга. Доколкото ми е известно, частите на “Фондацията” са общо седем (просто издателство “Бард” я издаде в 2 тома за удобство).

Първи том съдържа:

  1. “Прелюдия за Фондацията” (1988)
  2. “Битката за Фондацията” (1993)
  3. “Фондацията” (1951)
  4. “Фондация и Империя” (1952)

По мое предположение, Втори том би трябвало да съдържа в такъв случай:

  1. “Втората Фондация” (1953)
  2. “Острието на Фондацията” (1982)
  3. “Фондация и Земя” (1983)

Интересното е, че частите са “разбъркани” (нещо като “Star Wars” – епизоди IV, V и VI на George Lucas, създадени много преди Лукас да реши да се заеме с епизоди I, II и III), и някои от по-ранните романи за Фондацията са написани в по-късно време, и обратното.

Това си личи – за близо 30 години стилът на един писател неизбежно се променя:)

В интерес на истината, от четирите прочетени от мен досега романи, посветени на Фондацията и на математика Хари Селдън с измислената от него психоистория, най-добрият (за мен) и най-интересният беше всъщност първият, “Прелюдия за Фондацията”. Той е написан 37 години след появяването на бял свят на първия роман за Фондацията (“Фондацията”, 1951)!

Вчера затворих и последната страница от първия том — чета тази книга от лятото, но това са си около 1000 страници, не е шега работа:).

Сега се чудя, дали да се захвана и с Втори том, или да изчакам…

(PS Ако някой от вас е чел и двата тома на “Фондацията” (Isaak Asimov: The Foundation, 7 романа общо), сега е моментът да проговори — още преди да съм се засилил към книжарницата със спестените от мен пари за книги!:-)

Стивън Кинг, “Тъмната Кула”

Обичам да чета.

Напоследък не чета много, като едно от изключенията беше, когато бяхме на морето на почивка за около 10-12 дни (това беше през август)… Честно, направо изкупихме всичките книги във Варна :-D

…Но тези безгрижни времена отминаха, сега работата отново е ежедневие, и оттогава си четох тихо и спокойно само “Фондацията” на Айзък Азимов (по няколко страници на вечер).

Stephen King, The Dark TowerВъв Варна си купих и първата книга на Стивън Кинг от поредицата “Тъмната Кула”. Бях любопитен. Обещаваше да е приказка, а аз най-много от всичко на света обичам приказките.

Бях твърдо решен да си взема само първата част, и ако не ми хареса, да не харча пари за Книга II, Книга III т.н.

Прочетох книгата, и историята на Роланд, който търси Тъмната кула, ме заплени. Образът на главния герой беше мрачен, завладяващ, енигматичен… Хареса ми и самата история. Реших да си взема и Книга втора, като се върна в София.

Така и направих. Тя също се оказа интересна. След това логично последва и закупуването на Книга трета. И тя се оказа интересна и завладяваща. След като прочетох и нея, осъзнах, че съм безвъзвратно загубен, и че няма да мирясам, докато не науча и края на историята:)))

Read more