И тъй, вчера беше ден десети от нашия #миренпротест. Резултатите засега? Почти никакви… :-(

Правителството продължава да си седи, да си назначава съмнителни субекти по високите постове в администрацията (Волен Сидеров — председател на комисия “Антикорупция”??), и ни се смее в лицата, както беше и в началото. Спомняте ли си една от първите прес-конференции на Орешарски? Въпрос към премиера: “Знаете ли че навън има хора, те казаха, че ще протестират срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС?” Отговорът: “Ха-ха-ха-ха!” (дружен смях от страната на Орешарски и Co.) Това ясно показва, какво мисли властта за хората, които са й доверили управлението на страната!

“Имаме отговорности, имаме работа да вършим, имаме мисия, затова ще останем” —казват те, гледат настрани, и се преструват че не виждат десетките хиляди хора, които всеки ден, в пек и дъжд, излизат навън, за да протестират срещу мафията.

Сипят откровени лъжи (бързите промени в закона за ДАНС “не били направени специално за избирането на Пеевски” …да, ние трева сме пасли!), плащат за парцаливи публикации (“Протестират тия дето не не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта.”), опитват се да вкарат провокатори в мирните ни протести, плащат на съмнителни субекти да участват в псевдо-митинги на АТАКА — всички средства са позволени, за да се запази сегашната олигархия!

Вчера беше ден десети #ДАНСwithme. 10 дни подред протестираме в София, но и в много други градове в страната; протестираме и в други градове по света, вкл. Мюнхен, Виена, Лондон, Сан Франциско, Цюрих…

В София вчера имаше буря, валеше дъжд, небето беше мрачно. Притесних се, че на десетия ден най-сетне може би ще се уморим и ще бъдем (за първи път) твърде малобройни. И наистина, в 18:50, бяхме няколкостотин човека само пред Министерски съвет:

Само 40 минути по-късно обаче, съмненията ми се разсеяха като дим — въпреки дъжда и лошото време, въпреки умората, отново се събрахме няколко хиляди човека (може би 3 до 5 хиляди):

…и мирният ни поход по обичайния маршрут покрай Парламента и Орлов Мост започна. По пътя ни към нас се присъединяваха и още и още хора; вероятно час след началото на протеста сме били отново близо 8-10 хиляди човека.

Отново, българските знамена бяха стотици:

…но имаше и много ръчно правени плаката с надписи “Оставка!” и “Сбогом Олигарски!”.

Днес е ден 11. След 18:30 мисля пак да съм на площада пред Министерски съвет. Имаме работа за вършене: да кажем с ясен глас, какво мислим за тотално компрометираното правителство! Искали 100 дни, малко им били 30 дни управление? Ако може толкова безобразия да направят за по-малко от 30 дни, значи, и 30 дни са им много! Така че, “до-виж-да-не!”.

(И не, не харесвам ГЕРБ, и не съм само аз; не мисля, че ГЕРБ са алтернатива и вярвам, че сегашното тежко положение стана възможно благодарение и на усилията на ГЕРБ в предното правителство и парламент; необходима ни е нова алтернатива на ДПС+БСП+АТАКА+ГЕРБ, единствените представени партии в парламента; ама хайде да мислим за алтернативата, след като махнем бързо сегашните мафиоти, може ли? Първо нека достигнем един необходим санитарен минимум в политиката.)

Кажете “НЕ!” на мафията! Едничък шанс имаме…

(снимка: Ани Костова)

…и макар че не ни чуват (засега), има надежда!

(снимка: Мики Блу)

Не се поддавайте на провокации! #идвайте! Не забравяйте, че макар че всички ние сме различни, в момента сме обединени около една важна кауза! Набрали сме инерция, силни сме, упорити сме — нека остане така, докато не изчистим, и след това да опитаме да започнем на чисто! Важно е!