optimiced | bg

1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 – 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 x 0 = ?

Въпреки че вече знам отговора — а той е 14 — на пръв поглед изглежда трудно да се разбере. Особено ако никога не си бил силен по математика (а аз не съм бил…)! :-)

Едно любопитно изследване доказа, че спортът и физическите упражнения всъщност ни подмладяват (въпреки, тоест, именно благодарение на положените ни усилия); и не само хората, но и животните. (И ползите са си всъщност много повече, разбира се!)

Half of the mice were allowed to run on a wheel for 45 minutes three times a week, beginning at 3 months. These rodent runners were required to maintain a fairly brisk pace, Dr. Tarnopolsky said: “It was about like a person running a 50- or 55-minute 10K.” (A 10K race is 6.2 miles.) The mice continued this regimen for five months.

At 8 months, when their sedentary lab mates were bald, frail and dying, the running rats remained youthful. They had full pelts of dark fur, no salt-and-pepper shadings. They also had maintained almost all of their muscle mass and brain volume. Their gonads were normal, as were their hearts. They could balance on narrow rods, the showoffs.

Което ми напомни, че понеже не съм уверен в научността на диетата на бира и сладолед, а и не съм чак пък такъв некъсметлия, може би е време да се захвана с малко фитнес и повече разходки в парка (с колело или пеша)… Че съм забелязал, килограмите лесно се лепят, трудно се отлепят (и особено зимата)… Само с работа, компютри, седене на стол или диван, и качествена храна и напитки не може! :)

(cc илюстрация на Ани)

Тъй. Идеите са хубаво нещо, да видим как ще започнем… :)

Интересна статия за комуникацията между една горила и хората…

Любопитно ми е, ако можеше така да комуникираме с повече животни (горили, шимпанзета, делфини, и други), и също и бяхме установили (да предположим), че общуваме с животински видове с IQ коефициент, подобен на нашия, или минимум като на малки деца…

…дали щяхме да започнем да гледаме по различен начин на пържолите в тигана? Или пък на варварското ловуване на делфини, което японците практикуват? Или пък на избиването на горилите — животински вид, който никога не е застрашавал сериозно човека?… Или на фабриките за месо, където животните често се раждат и умират на изкуствена светлина, затворени в ултра-тесни пространства, инжектирани с антибиотици, хранени с почти изкуствена храна, и накрая се убиват по много различни начини (не всички от тях безболезнени)?

Искам да кажа, до момента нещата бяха лесни и прости: Човекът е животно, но от “висш” тип (уникален в рамките на планетата Земя, най-умен, различен от всички други бозайник и т.н.), и като такъв, останалите животински видове автоматично стават “нисши”, съответно, зависят 100% от благоволението на “висшия” вид, могат да бъдат избивани по жесток или хуманен начин (изцяло по човешко усмотрение); могат да бъдат затваряни във ферми или фабрики за месо, експлоатирани, дори 100% екстерминирани като вид, и при това, без да има нужда да се отчитаме пред някой или нещо.

Тоест, ако “пържолата можеше да проговори” (лека алюзия с Дъглас Адамс), дали щяхме да си отрежем от нея, или щяхме да се замислим?… :-)

Ако лабораторните шимпанзета можеше да напишат на стените на клетките си “Пуснете ни на свобода, боли ни, не искаме да ни инжектирате отровни субстанции, за да проверите еди-кое си лекарство”, щяхме ли да ги пуснем на свобода, наистина, или да ги заменим с “по-нисш” вид в експериментите, или пък да не им обръщаме внимание?

Нещата са лесни, ако човекът е “висш” и уникален вид, но стават ли те различни, ако утре не сме уникални, или по-точно, ако можем да установим нови форми на общуване и с други видове, населяващи Земята?

Преди повече от два века, спорът “негрите хора ли са и имат ли те правото да бъдат свободни” е довел до кръвопролитна война на американския континент. Те получават свободата си! Много по-късно обаче (преди век, примерно), негрите (“чернокожите”? “афро-американците”? не съм сигурен, как стои въпросът с най-точните изрази в българския) все още не са имали много права, въпреки че вече не са били роби. Нещата се променят твърде бавно…

Кое е довело до бавната промяна? Това, че и белите, и черните хора, сме си приличали? Можели сме да общуваме свободно? Ходили сме на два крака и сме носили дрехи?

Ако утре може да си говорите (общувате — писмено, устно, и т.н.) с представител от животинския вид на горилите, който има висок коефициент на интелигеност, говори на вашия език, и се облича в дрехи като вашите, какво ще се промени — за вас, и за горилите?… Ще има ли това някакво значение, ако примерно, някой реши да унищожи последните горили на планетата? Имат ли те права? Разбира се, че нямат — те са животни. А ако са животни, интелигентни почти колкото нас — това ще им даде ли права?

А на делфините? Кравите? Китовете? Какво би се случило, ако успеем да установим комуникация с тях, както успяваме да общуваме помежду си?

Това са интересни въпроси, които от време на време си задавам…

Естествено, нося обувки от свинска кожа, ям риба, и яйцата и сиренето на масата вкъщи идват от същите ферми и фабрики за месо, откъдето идват и пържолите. И естествено, ако някой утре изобрети ново лекарство против някоя неизлечима болест, няма да възразявам то да се пробва първо върху шимпанзета — ако нямаме друг избор, и някой трябва да бъде жертван…

Но понякога си задавам въпроса, дали точно на тази планета в Космоса, не се държим твърде собственически, само защото ние самите смятаме себе си за “висш” вид? Какво, ако утре някой извънземен, по-висш вид, не ни отнеме “короната”, с лекотата, с която ние сме унищожавали цели популации животни, без да е имало нужда?…

Това сънувах тази нощ. Много интересен сън! Насън анимирах (или гледах, как се прави?) начертан в пясъка самолет, и го карах да литне, правейки анимацията кадър по кадър…

Като се събудих, си помислих, че си струва да се опита и на живо. И преди да забравя, си записвам идеята…

Може би си струва да се опита някой ден? (И може би с неоценимата помощ на Ани?…;)

Нещо Йовко ми провокира мислите днес. Денят ми започва с чаша ароматно кафе, навън е слънчево, но като прочетох за случката, и пак си спомних десетките пъти, дето съм подминавал някой от онези хора, които са различни от нас — нямат дом, нямат надежда, живеят на улицата, умират на улицата…

Тези хора дори не са статистика — те не попадат в статистиката, защото няма кой да им задава въпроси, няма кой да им регистрира настоящия адрес — защото те нямат адрес, а най-вероятно нямат и лична карта…

Не, не говоря за просяците, които правят бизнес, мънкайки нещо на улицата, дърпайки те за ръкава, излагайки нищетата си на показ, и искайки пари — постоянно искайки пари. Това си е бизнес, и то доста сенчест.

Говоря за хората без дом, които не забелязваме, и подминаваме всеки ден. Те рядко искат нещо от нас. Понякога пият евтино вино, седнали на пейка в някоя градинка. Често влачат кашони след себе си, или ровят в кофите за боклук — най-вероятно в кофите често намират и храната си… Дрехите им са мръсни. Спят където намерят, най-често на земята, картоните са им матрак, вестниците са им одеяло…

И понякога се питам, как нямаме някаква агенция, фондация, църковна институция, ако щеш, която да се занимава с бездомниците — не да им решава проблемите, но поне малко да помага: Топла супа, хляб, одеяло, някакъв приют, където да може поне да преспиваш и да се къпеш от време на време, някакви дрехи втора употреба… Някаква програма, по която да може да се намира временна работа на тези хора (строителство, пътни ремонти, оправяне на паркове и градинки, почистване на града…)? Нещо, каквото и да е? Имаме агенции за защита на малцинствата, имаме програми за уличните кучета, имаме фондации за всякакви каузи, имаме си Православна църква (със собствени имоти и собствен бизнес), имаме болници и здравеопазване (някакво…), имаме МВР с 1+ милиарда лева годишен бюджет, а… нямаме дори и един приют за бездомни хора — приют за хората без лична карта, без бъдеще (и със забравено минало)?…

Как става това?… (Или може би имаме някаква агенция? Или някаква такава програма, за помощ за тези хора?)

Някои от тези хора пият (какъвто алкохол намерят), не се къпят не си сменят дрехите; нямат работа; нямат мечти; и вероятно най-лесно бихме ги окачествили като “пропаднали” (души) — но не е моя работа да ги съдя… Въпреки всичко, те си остават хора, имат нужда от храна, вода и подслон. (Дори затворниците у нас имат храна, вода и подслон — вярно, никой не иска да отиде в затвора с цел да се “облагодетелства” по този начин — но само отбелязвам…)

Най-вероятно, нито държавата, нито общините, нито църквата у нас, искат да забележат, че има такива хора…

А ние и да забележим, какво можем да направим? Май не много… :-(

Някои празнуваха Halloween така, “класически”, тъй да се каже! :-)

А пък ние си имахме Citrus Maxima, (не)умело издялкан с помощта на ножче:

За съжаление, този гигантски помело беше изяден почти незабавно, затова нямаме негова светеща версия… ;)

Преди 4 години, споделих няколко снимки от една есенна фоторазходка. Кадрите не бяха нищо особено, но си ги припомних, защото тези есенни дни (октомври и ноември) ни се случи да се поразходим към село Мърчаево (Витоша) и местноста около село Плана. Любопитно ми е, как видях този път есента и нейните цветове, с помощта на един лентов Pentax SP1000 и Kodak ColorPlus 200/36, 4 години по-късно… :)

…Което пък накрая ме наведе на разни мисли за лентовата фотография (може направо да прескочите към моите бележки).

* * *

Есенни фоторазходки с цветен филм

Трънчета и паяжини

И още трънчета и бодилчета

Жълъдче…

Под шипковия храст

И под един друг шипков храст

Скакалец в тревата

Виждате ли малкия гущер, как се е скрил в сухата трева? ;)

Червена мухоморка си растеше в гората (но никакви други гъби, за съжаление…)

Мравка позира върху малък мравуняк (забележка: трябва да ръчно-фокусирате по-пъргавичко в такива ситуации!;-)

Autumn Leaves

Добре узрял глог (забележка: да не се бърка с шипковите храсти!:-)

Дядо Pentax снима “внучето” си

И самотният шипков воин е воин! ;)

Пейзаж около Плана

А ето ги и засмените фотографи, Мишел и Ани (ако някой иска, ще споделя, как човек може да успее прилично прецизно да се снима сам в такива ситуации, само с помощта на ръчен фокус и дори при бленда F1.8;-)

* * *

Бележки за снимането на лента

Още няколко впечатления от снимането на филм, сега, след като вече имам 7-8 филма изщракани тази есен:

1) Всичко си зависи. От лентата, фотоапарата, обектива, проявяването, сканирането, цветовите корекции (при сканиране и после и личните корекции, ако се налагат), прашинките по скенера, късмета, че дори и… от фотографа! Уравнение с твърде много неизвестни! :)

2) Когато снимаш на филм, нямаш абсолютно никаква гаранция, дали определен кадър ще се получи или не, дали фокусът ще е прецизен… Плюс това, няма и никакъв начин да разбереш, преди филмът да е проявен и сканиран. Няма дисплей, няма preview…

3) Цялото начинание “снимане на филм” е един голям hit & miss. Например, от тази последна лента, поне 15-20 кадъра са се получили доста добре (тук споделих повечето от тях), и това е супер!…

4) …За сметка на сканирането: Въпреки че скенерът беше барабанен и доста добър (и хората си знаят работата, уж), този път в студиото се изложиха като кифладжии, и немалко от кадрите бяха с по 20-30 прашинки, петна и власинки по тях — сигурен съм, че на негатива ги няма, просто нещо е било замърсено (непочистено), в самия скенер.

5) Проявяване и сканиране си е една голяма част от работата. Например, след разходката ни до Италия през октомври, проявих и дадох за сканиране 5 филма. Различно студио, различен скенер, различни настройки. Немалко от кадрите изглеждаха доста зле, с неестествени цветове (но пък бяха с по-висока резолюция). А този филм с есенните пейзажи пък беше сканиран с по-ниска резолюция, за сметка на това пък, с по-хубав скенер (но имаше твърде много прашинки при сканирането и дори и пост-обработката не успя да заличи някои от тях). Така че, всеки път не само не си сигурен, дали ще се получи нещо (дали си успял да снимаш нещо добре), но и след това, пак не си сигурен (дали във фотостудиото няма да развалят нещата).

6) Нека не се лъжем — заниманието е скъпичко. За един цветен филм, не е много, разбира се. Но ако нащракаш повече от един филм, почваш да си правиш небрежни сметки:

• един цветен филм от нисък клас, 36 кадъра: 3-7 лв.
• един цветен филм от по-висок клас, 36 кадъра: 7-12 лв. и нагоре
• проявяване (C-41): поне 3-4 лв.
• сканиране при най-ниско качество (~1900×1250 или ~1500×1000 px, JPG @ 95%, барабанен или плосък скенер): поне 4-5 лв.
• сканиране при малко по-високо качество: don’t even ask about the price! (по-добре си купете хубав скенер, ще го изплатите след 20-30 филма)
• вместо сканиране, ако изберете да си извадите филма просто на хартия, 10×15, добавете още поне 10 лв., плюс ще ви трябва и албумче за снимките
• самите лентови фотоапарати са доста евтини тези дни, както и хубавите ръчнофокусни обективи за тях, и това май е единственият плюс (няма смяна на батерии, няма смяна на цифровото тяло на всеки 2-3 години, няма нужда от скъпи автофокусни обективи с оптична стабилизация).

Ако снимате 2-3 филма на година, нищо особено. Но ако се заемете сериозно със снимане на лента, а и държите повече на качеството (на филма, на сканиране, и т.н.), си пригответе една прилична сума за това удоволствие… :-)

7) Може, разбира се, да се снима и на черно-бял филм. Проявяването е по-евтино (а и човек може да си го прави сам, в домашни условия; проявяне на цветни филми по процес C-41 е също възможно вкъщи, но е доста трудно и доста по-скъпо), а и в някои случаи и филмите може да са по-евтини. Но като цяло, повечето от нещата, които се отнасят за снимането на цветна лента, важат и за черно-бялата.

8) Не всичко е пари, разбира се: Снимането на филм е и различен вид удоволствие, различен вид усещане. 36 кадъра 36×24 mm може да изглеждат малко (една евтина SDHC карта за цифров фотоапарат може да побере хиляди снимки, в JPG високо качество и/или дори в RAW формат, при това записът и изтриването й не струват нищо), но пък човек става по-пестелив: при избора на кадър, какво и кога да се снима…

9) Снимането на лента с ръчно фокусен фотоапарат/обектив изисква внимание, време: Процесът е по-бавен, откокото когато се снима с дигитален фотоапарат. Необходимо е да се вземе под внимание светлината (късметлия сте, ако фотоапаратът ви има поне работещ светломер; но дори и тогава, се иска време, преди всеки кадър: да се подбере бленда/експозиция, да се измери светлината, и често следва отново донастройване), положението ви спрямо основния обект, после внимателно да се фокусира, като тук възможния диапазон за грешка често е твърде тесен (24×36 mm е много голяма площ, спрямо повечето цифрови сензори, съответно, фокусът трябва да е по-точен)… С една дума, ако ще снимате спортни събития или животни и птици сред природата, по-добре да оставите лентовия фотоапарат вкъщи… :-)

10) Филмът (негативният; позитивните филми са съвсем друга приказка) си има и предимства: Например, доста добра динамика; също така може да недоекспонирате или преекспонирате почти безопасно в рамките на +2/-2 F-stops, което не е малко; ако снимате със стар лентов фотоапарат, имате шанса да си купите почти без пари ръчнофокусен обектив със страхотно bokeh/”рисунък”…

11) Недостатъци също: цената вече я споменахме; трудностите при сканиране и обработка; невъзможността бързо да смените филм 100 ASA със филм 400 ASA или пък да смените филм за дневна слънчева светлина с такъв за снимане при изкуствено осветление; при тъмни условия снимането е трудно/невъзможно (400 ASA и нагоре, филмите стават твърде зърнести/шумни; не е така при един цифров Nikon D700 или D3S, например); и последно, важно е да приемем факта, че ще дойде ден, когато нито ще има цветни 36mm филми, нито лаборатории, където да може да ги проявите…

12) Последно, ако все пак сте решили да се пробвате да снимате на лента: Не забравяйте, че кеф цена няма, и ако идеята да снимате бавно, по-скъпо, и с неизвестни крайни резултати, ви харесва, просто го правете! :-)

Да съм пропуснал нещо?…

(И имайте предвид, че по-горните разсъждения са дело на един абсолютен аматьор, so take them with a grain of salt, както се казваше в една древна българска поговорка… ;)

(Backstory: Венеция, 10 октомври 2011. Малко магазинче за всевъзможни предмети и бижута от венецианско стъкло. Pentax SP1000 и 50mm/F1.8 Pentacon обектив. Филм Kodak ColorPlus 200/36. Сканирано при 1900×1200, после малко sharpen във Photoshop, финална обработка и експорт във Fireworks.)

От прекрасната ни разходка до Италия тази година (9 октомври – 16 октомври), имаме около:
– 1600 кадъра с цифров Canon S5 IS (и отделно, около поне 30-тина видео клипа)
– 600 кадъра с цифров Pentax Optio S50
– 175 кадъра с лентов Pentax SP1000 + Pentacon 50mm/F1.8 + Cosina 135mm/F2.8

Малко съм стиснат, знам, да покажа само един кадър от Венеция… ;)