Хубава статия (анализ), която прочетох преди няколко минути:

Why 2024 Will Be Like Nineteen Eighty-Four

(Може би си спомняте, че преди няколко дни избухна скандал, когато Amazon тихо и “незабележимо” изтриха хиляди копия на “1984” и “Фермата” на Джодж Оруел от техните електронни книги.)

The Orwell incident was too rich with irony to escape criticism, however. Amazon was forced to promise that it will no longer delete its customers’ books.

Don’t put too much stock in that promise. The worst thing about this story isn’t Amazon’s conduct; it’s the company’s technical capabilities. Now we know that Amazon can delete anything it wants from your electronic reader. That’s an awesome power, and Amazon’s justification in this instance is beside the point.

As our media libraries get converted to 1’s and 0’s, we are at risk of losing what we take for granted today: full ownership of our book and music and movie collections.

“1984” или “451 по Фаренхайт” може би ше бъдат възможни един ден…

…И не защото някой може внезапно да реши, че това, което чета в момента, всъщност не бива да го чета. (Макар че, явно и това може да бъде аргумент, след като прочетох за случката с Amazon и “1984”!)

Просто предпочитам хартията.

Обичам шумоленето на страниците, обичам мириса на мастило и хартия; приятно ми е, че книгата не свети в тъмното, както всички монитори правят, ами трябва да светна лампата, за да чета…

Да, книгите заемат място, но това не е толкова страшно.

От друга страна, книгите работят и когато нямат ток или пък ще работят и след 10, 20, 30 години — дотогава колко технологични стандарта може да са се сменили, колко нови неща да са измислени — но поставиш ли книгата на рафта, можеш спокойно да се върнеш при нея след много дълго време, и тя ще е там и ще те чака… да бъде прочетена отново! Освен това, можеш да четеш една книга навсякъде! (Да, и електронната книга можеш, но за момента май предпочитам хартиените…)

Неотдавна с Ани, докато се разхождахме из София, намерихме една книга, издадена в Англия, преди точно 100 години. Изхвърлена. Нещо за Библията, трактат на някой си G. Campbell Morgan… Книгата беше дори изядена от мишки, частично, но все още се четеше! Сега се чудим, какво да я правим, да я подарим ли, що ли… На мен лично не ми трябва, но някак, не можах да я оставя така захвърлена…

После, при една друга разходка, намерихме книга, издадена в България преди точно… 101 години! Написана е от Поль Думеръ, “Книга за моите синове” се казва, а преводът е от руски. Запазена е, много, изглежда почти като нова, а е на възраст повече от век! (В момента Ани я разлиства с интерес;-)

Замислих се… Колко ценни бяха книгите, някога. Колко са… евтини, днес. И колко по-малко ги четем.

(Аз чета много неща онлайн, но обичам да чета и книги, все още…)

Ако днес някой от нас притежава някакъв вид електронна книга, и реши внезапно да я захвърли на тавана, да прашасва… И след 100 години някой намери тази книга и я отвори, какво ще се случи? Ще може ли да бъде прочетена? Не мисля… Или технологията, или батериите, вече ще са й толкова преживели времето си, че вероятно книгата би се превърнала в парче пластмаса, невъзможно за употреба. Неразчитаема.

В момента измисляме неща, които работят днес и през следващите няколко години. Лаптопи, електронни книги, средства за запазване на информация…

Надявам се, технологията ни да се запази в такъв вид, че да можем да продължим да предаваме знания и на поколенията след нас… :-)

* * *

Хм, ей такива ми ти размисли ме споходиха, в една спокойна неделна утрин, докато пих кафето си и изведнъж не прочетох в блога на Нели О., как Amazon са изтрили две книги на техни читатели… просто ей-така. А че една от книгите е била “1984” на Джордж Оруел, е просто съвпадение, предполагам… ;)