Тези дни много неща се случват при мен — започвам все повече и повече да харесвам фрийлансърството; срещаме се с интересни хора; бяхме на могъщо вело-преброяване с над 3000 колоездачи (получихме и “номера”, хех); срещнахме се на живо с няколко симпатични човека от екипа на FIBank…
Ежедневието обаче с доста бързо, и вместо да пиша дълги публикации и да сложа немалко снимки от разни събития (не че не се надявам да намеря време и за това — примерно, от велошествието поне)…
…ще успея днес само да да поставя този кадър в блога — от 14-ти май е, малко преди слънцето да залезе… :)
Ше чакам вело-снимките с нетърпение :). А следващото вело-събитие кога ще е?
Много хубава снимка! Лъха нежност и меланхолия…
@Све:
Не знам, кога ще е следващото велосъбитие — провери на http://www.velobg.org ;-)
Но не е там въпросът — велосъбития добре, аз обаче си искам велоалеите, и не хартия, а на асфалт! Отделени от автомобилния трафик, от пешеходния също, добре маркирани, с отделни светофарчета, всичко както си му е реда…
(снимките ще гледам утре да публикувам)
@Ани:
Благодаря! Добре, че звънна телефонът ти тогава, докато прелитахме с колелата покрай тази гледка — иначе нямаше да успея да я видя и щракна… ;-)
мишел страхотна снимка :) аз съм безумно далече от спортуването но понякога само заради такиа красиви моменти си заслужава човек да направи нещо друго
@Neo2SHYAlien:
Благодаря! :)
Ние всъщност не спортуваме напоследък особено много, това си беше най-обикновена разходка с колела, не повече от 10 километра в двете посоки… Но, да, като се разхождаш или като караш колело, имаш по-често възможност да поспреш, като видиш нещо красиво, и да го отнесеш със себе си в сърцето после… или на филмова лента или SD карта;-)
Oh yeah… lower your eyelids to die with the sun!