…ни подхвана работата, и то здраво, та дори мечтата ми да публикувам няколко снимки (някои — слънчеви; а други — с 30+ сантиметра снежна покривка), отиде на заден план.
Е, може би до края на седмицата ще успея да вържа 2-3 думи и 2-3 снимки заедно, не знам. Самото приключение беше изключително — отидохме само за около ден и половина на Рила, да видим Езерата; от езерата, успяхме да видим само едно, но и това е нещо, като се има предвид, че тръгнахме нагоре след 2 часа следобяд…
За момента само исках да оставя кратко съобщение на феновете: ОК сме, работим, преживяхме истински снежен катаклизъм в Рила, но нищо ни няма — също ни няма и времето в момента, което е заето с неща, много далечни от пътешествия и писане на блог постове… :-) (Времето беше прекрасно, слънчево, само твърде “духовито” на моменти, първия ден. На следващия ден, ни завари снежна виелица (през октомври? за пръв път виждам толкова рано сняг там…). Спря токът, и в този момент, при толкова много сняг и вятър и мъгла, за малко да останем блокирани в хижата… Все пак, решихме да слизаме, и се справихме успешно… :-)
(Updates coming soon, hopefully…)
Все пак, ето две снимки — първата е на отиване, следобяд на 4-ти октомври; втората е на връщане, следобяд на 5-ти октомври:
Мястото е едно и също, мостчето малко преди хижа Ловна…
Преживяването ви е било уникално! Хубаво е, че сте успели да слезете невредими. За времето – напълно те разбирам. Ако знаеш от кога се опитвам да напиша няколко пътеписа за чудните места, където съм била… От опит разбрах, че ако не напиша веднага след събитието, шансът да ми остане време да пиша по-късно намалява прогресивно :( А и впечатленията избледняват.
Беше си нереално… но все пак ми се стори твърде, твърде кратко. :-)
@Keit:
Познато ми е това… Обаче, нямам време в момента, макар и да ми се иска да споделя поне част от историята и снимките… Обаче отложиш, ли, рядко успяваш по-късно да разкажеш… Няма как, работа, уж е приоритет в момента и… Няма време за друго:(
@Ани:
Кратко си беше! Ден и нещо планина… Не стигат, да си починеш, да се разходиш нависоко, да си проясниш съзнанието малко… Нищо, next time — повече (надявам се)! :-)
Иска ми се само да споделя, че двамата (с Ани) ме зареждате с много позитивна енергия. Радвам се на старанието, с което правите всичко (или поне това, до което мога да се докосна, четейки публикациите ви) и искрено се надявам, че има повече хора като вас. Завиждам на ентусиазма и устремеността. :-) Ей така!