Има много начини да се направи upgrade на WordPress, когато излезе поредната най-нова, най-стабилна, най-сигурна версия (e, “най-най” поне до следващата версия след нея, хехе;-)…
Може чрез FTP и браузър. Може чрез SSH и браузър — и може дори да се напише и малък скрипт, който да прави backup на файловете и след това да инсталира последната версия на WP. А може и през SVN и браузър.
Аз в момента, за различни WP блогове, ползвам основно двата последни начина — през SSH чрез скрипт, или чрез SVN:
Хайде и аз да подам едно рамо на Слави, в неговата кампания “Спаси дете, спаси куче!”
Можете ли да устоите на тези погледи? ;-)
Включете се в кампанията и вие, разпространете новината — а ако можете, вземете си кученце (спасете дете)! :-)
И аз не гледах Олимпиадата, но коментарът на Симион всичко детско олимпийско уби в мен:
[…] Само в YouTube някой ми пусна спринта на Болт на 200 м и някъде мернах нещо за човек (пардон, велик американец) с 8 медала. След това зададох въпроса, какво значение има за колко секунди ги е избягал или изплувал напомпан с препарати индивид, след като има технологично още по-бързи начини да ги измине човек? Иначе обичам спорта, но истинския :)
Право в целта! (и да си призная, никак не ми липсва телевизията вкъщи) :-)
Това просто е велико, нямам думи!
Бързо, бързо, дизайнери и developer’и се нуждаят от гушкане, помагайте!!! :-)
…но не точно в този смисъл, който очаквате;-)
(Reuters) – A security flaw in Apple’s iPhone allows unauthorized users to gain easy access to private contacts and e-mails even when the device is locked, but the company said a fix is on the way.
И тъй като все още ползвам 1G или може би 1.5G 2G телефон, май изобщо не се притеснявам от този факт;-)
От известно време на десктопа ми стои тази снимка:
Нищо особено, всъщност — снимах капка, падаща от климатик, срещу слънцето, в горещ летен ден (13-ти август, ако трябва да съм точен), при малко специфични настройки на фотоапарата.
Днес ми омръзна да гледам снимката на десктопа и реших да я споделя с целия свят;-)
Може би една от последните снимки, които намирам време (и настроение) да публикувам от морето…
Снимахме тази сребриста чайка (гларус) днес… А ми се струва, че беше преди векове (какво правят 400+ км влак за един ден с човек;-) …
…Обичам морето. Ще ми липсва…
На връщане, минавахме през Бургас. Не можах да устоя на още едни есенни кестени (снимката се получи почти като тази):
А пък бургазлии с лекота ще се досетят за мястото, където е правена;-)
А пък ние днес се връщаме от краткото ни, интензивно море — плувахме, скачахме, лежахме на плажа, опитахме водно колело, опитахме водна пързалка (цял половин час!), преоткрихме, че почукване с два камъка под водата се чува на разстояние стотици метри (!!) (физика, ама съм забравил, удивително е!)…
На обяд, на спирка в Бургас, преди да се качим на ултра-бързия влак (с ултра-неработещ климатик при +40 градуса навън!;-) дори успяхме да обядваме на брeга на морето, най-добрата цаца и най-добрата бира, до кея:)
Сега с влакчето, тутуф-тутуф, тутуф-тутуф… back to work, back to reality… както се пееше в една известна песничка.
Залезът, който ни изпращаше на връщане, беше много красив…
Като видя кестените, и си знам, че есента е близо…
Ето, тези са морски кестени, растат на два хвърлея камък от солената вода…