…и две думи за Бургас! :-)
(Добре, ще почна отдалече.) ОК. Признавам си. Този рунд ние с Ани го изгубихме. Не е възможно за 2-3 дни човек да си “наотпочива” за всичките месеци, които е прекарал в работа, стрес, преумора, грип, тичане насам-натам, живот на закрито, и пак работа.
(Не че не опитахме, де;-)
От два дни сме в Бургас, при една много добра приятелка (но за нея и прекрасното й гостоприемство ще пиша някой друг път, може би). Морето е много хубаво, а слънцето — много ярко. Ние, като типичните “офисни хора”, които са успяли да си откраднат няколко дни free (за цяла година), се юрнахме към водата, слънцето и пясъка, и резултатът в момента е, че се събудих от горенето на цялата ми кожа, някъде около два след полунощ и в тъмното затърсих някакви облекчаващи средства…
Намерих няколко — разтворим Upsarin-C, разтворим Upsavit-C (1000 mg), и лаптоп с MTel/Vodafone 3G/GPRS ограничен Интернет:)
Сега чета и пиша, и се надявам аспиринът да подейства поне малко, за да спре ужасното чувство за burning alive по горната половина от тялото ми (гледам, май не съм единствен с поражения от слънцето тези дни) :)))
Отворил съм си и една Tuborg Lemon (която опитвам за първи път и има ужасно странен вкус — мога да го оприлича на нещо средно между една част лимонада, една част “Етър” и една част бира — бирата почти не се усеща, btw) и докато си браузвам тихичко, и чат-пат си записвам и по някоя глупава мисъл в блога, се надявам някак болката да попремине и да мога да си легна пак и да се опитам да поспя до сутринта, без да се будя повече…
Какво точно стана?
Е, не излязохме за цял ден на слънце, ненамазани с хубав слънцезащитен крем, естествено!
Направихме нещата наполовина: Тоест, бяхме два дни на плажа и плувахме и се плацикахме поне по два-три часа на ден. Намазахме се с Nivea слънцезащитен фактор 15 (ден 1) и фактор 20 (ден 2). Само че да бъдеш на плажа и във водата около обяд, и да си обработиш кожата с Nivea фактор 15-20, при условие, че слънцето не те е виждало от поне 10-11 месеца, ама изобщо, е една Ужасно Глупава Идея.
(Равносилно е горе-долу на това да излезеш облечен с бронежилетка, срещу голяма група терористи, въоръжени с калашници и ракети “земя-земя”.)
С една дума, резултатът е плачевен, и в момента терористите с калашници и ракети (пардон, слънцето) водят с убедителните “1:0” спрямо моята бяла кожа. Изгарянията са частични, защото все пак не прекарахме цял ден на слънце два дни подред, и защото използвахме поне някакъв слънцезащитен крем. Правилното би било, обаче, да се появим първия ден за малко на слънце, и да се обработим със слънцезащитен крем/спрей против UVA/UVB лъчи с фактор поне 30. На следващия ден, да постоим малко повече на слънце, и пак добре да си защитим кожата със слънцезащитен крем. И така, поне седмица, докато накрая организмът си изработи поне частична защита (а това ще се случи, рано или късно), и бихме могли да си позволим да прекарваме по-голямата част от деня на слънце, и с по-лек слънцезащитен крем (фактор 10-15-20), а след две седмици, вероятно и без никаква допълнителна защита.
…Иди го обяснявай това, обаче, на офисни бели плъхове като нас, дето слънце невидели цяла година, и накрая се юрнали на морето с мечтата за 4-5 дни да се наотпочиват и наплуват като за световно и веднага да се приберат обратно в Големия Град, и да продължат със живота си на закрито, далеч от природата, слънцето и водата… :-(
Както може да се досетите, не се получи. Въпреки Nivea-та, първия ден получих леки изгаряния по кожата и зачервявания. На втория ден (вторник, тоест днес), получих по-силни изгаряния, и въпреки че бях намазан старателно с кисело мляко и специално бебешко олио вечерта (благодаря ви, о, прекрасни Дами!;-), процесът на лягане беше ужасен — щом гърбът ми докосна чаршафите, имах чувството, че усещам горещи въглени под него и трябваше здраво да се напъна, за да не се разпищя с цяло гърло (а само с половин)… Ъхх :-/
Е, нищо, заспах, криво-ляво. Денят иначе беше чудесен — ходихме да се къпем във високите вълни, лежахме на горещия пясък (под чадър, но това не помогна особено…), после се разходихме по горещите бургаски улици, бяхме и на кино (гледахме “Wanted“, в единственото истинско кино в Бургас — филмът е много щур, с много насилие (защо? не стана ясно), големи глупости, откачени каскади и CGI ефекти, и на моменти забавлява — стига да успееш да се абстрахираш от факта, че гледаш “Матрицата“, “Еквилибриум” и “Max Payne“, забъркани заедно като един абсолютен откачен коктейл…), после още разходки, ходихме и на гости, и после си направихме вечеря на свещи, състояща се от лека салата с домати, краставици и босилек, и студено вино rosé (една наистина перфектна комбинация)…
После, уморени, заспахме, само че мен преди малко ме събудиха пламъците, бушуващи по кожата ми… та сега ги боря с Upsarin-C и писане на кратко описание на досегашните ни приключения… :)
(Снимки — няма, засега. Мързи ме да връзвам кабели и card reader’и към лаптопа посред нощ…)
Вчера също беше чудесен ден, имаше плуване и подскачане и пръскане във водата, имаше горещ пясък, после хапнахме пържени картофки, цаца и бира на плажа (ах, откога си мечтаех за този момент само!:-) и се разхождахме и мързелувахме и пак вечеряхме нещо подобно на днешната вечеря… Не мога да се оплача изобщо, отдавна не съм се чувствал толкова добре и спокойно! :-)
(Де да можех да се изолирам от болката, само…)
* * *
Но… Тези няколко дни (в Бургас сме от неделя вечерта) осъзнах и че твърде малко си почиваме.
Е, да, имаме почивни дни. Случва се да се занесем на море за малко, или на планина (или на двете), в рамките на една година, но няколкото седмици, през които се опитваш да не мислиш за работа и грижи, отпускаш се, и се оставяш на майката Природа да те лекува, изобщо не са достатъчни… Животът ни често прилича на безумно препускане, като времето да поспреш, да се огледаш, да се насладиш на колкото е необходимо (и искаш!) спокойни моменти, през които да можеш да си “заредиш батериите”, да не бързаш, да релаксираш… са всъщност отчайващо малко.
Не знам само, как бих могъл да променя това, а ми се иска. Иска ми се да съм по-свободен. Иска ми се да виждам Голямата Вода и горещия пясък по-често от веднъж годишно за няколко дни. Иска ми се да мога да се занеса в Планините, нависоко, или на малко пътешествие по Европа, когато усетя необходимостта от това, а не рядко, или много рядко. Иска ми се повече неща да зависеха от мен… (Между другото, посланието на филма, който гледахме днес, беше точно това, и ми хареса — “Get control of your life” — само не ми хареса, че се опитаха да ми го внушат с пистолети, пушки, ножове и поредица от мощни експлозии…).
Кой ли не си мечтае да има повече свободно време за себе си, повече свободно време за почивка, вдъхновение, релакс… А колко рядко успяваме да намерим баланса “работа — живот“… :-(
Мхм. Е, стига съм словоизлиятелствал… Май слънчевите изгаряния не ми действат много добре… :-)
Сънят не идва, гърбът продължава да гори (е, може би мъъъъничко по-слабо, но и това е нещо…) и вместо да философствам в продължение на още 1000-2000 думи (че рано или късно ще стигна до Въпроса за Смисъла на Живота, ако продължавам така;-), ще отида да побраузвам още малко, и после се надявам да успея и да поспя… Или може би ще попиша още малко, за Бургас…
(А, и да не забравя — имам и цял сайт дизайн за планиране с помощта на XHTML & CSS, докато съм на почивка (и дори вече започнах, тази вечер), но ще се опитам да пропъдя тези мисли поне в тоз късен час. Утрото е по-мъдро от вечерта, нали?;-)
* * *
Бургас ми харесва. Изглежда много по-спокоен от София, въпреки тълпите от летовници.
+ Градският транспорт е с кондуктори във всеки рейс, което е много приятно (то и във Варна е така, btw). Влизаш, даваш 80 стишки и ти връчват билетче. Никакви проблеми с гратисчиите или с “псевдо-контрольорите”, които често може да бъдат видяни в градския транспорт в столицата (разправии, заплахи, да не говорим за по-лошите случаи, на които сме били свидетели). Маршрутките тук са само с 10 стотинки по-скъпи от “класическия” градски транспорт в Бургас и возят много по-спокойно от софийските (пробвахме една днес).
+ WiFi мрежите наоколо са доста, но повечето са заключени. Е, вчера успях да хвана една безплатна такава, но за целта трябваше да стоя на прозореца в неудобна поза с лаптопа, изкривен на една страна, та в един момент се отказах и като ми се наложи да използвам няколко пестеливи мегабайта трафик, пускам 3G картата за малко:)
+ Плажът в Бургас е прилично чист. Водата — също, макар че определено е по-непрозрачна от водата, която видяхме миналата и по-миналата година в курорта “Св. Константин и Елена”, близо до Варна.
Това може би се дължи на твърде ситния и леко тъмен пясък около Бургас, а не на “Нефтохим”, но фактът си остава факт — влезеш ли на повече от половин метър дълбочина, дъното спира да се вижда, колкото и да се взираш (на “Константин и Елена” водата беше толкова прозрачна, че дъното се виждаше на няколко метра дълбочина в спокоен слънчев ден — толкова прозрачна, че преди две години благодарение на тази прозрачност (и щипка късмет, тежаша цял тон;-), успях да не се разделя с моя златен сватбен пръстен — ето, напомням си да разкажа някой ден за една друга история, която си струва разказването!). Иначе, ако оставим настрана прозрачността, не бяха забелязани медузи, щипалки, твърде големи количества водорасли, или други съмнителни морски елементи, което е друг един голям плюс! :-)
+ Самият град, както вече казах, е спокоен. Има много хора, но не се усеща напрежение или типичната за София “лудница”. Дори трафикът изглежда по-нормален. Не се чуват клаксони. Там, където има пешеходни “зебри”, в повечето случаи шофьорите спират сами. Е, не винаги, и все пак, тук шофьорите като че ли са по-доброжелателни — можеш да пресечеш по-лесно по пешеходната пътека, отколкото в София, и дори не ти се налага да си сваляш от рамото гранатомета, за да си направиш “коридор” за целта :-D
+ По-чисто е от София, друг плюс!
Или кметът чисти по-добре от нашия Б.Б. (който се преструва, че чисти), или бургазлии не замърсяват толкова. А може би по малко и от двете. Но, факт — не видях обичайните гледки от летящи найлонови торбички и облаци от прах, които всеки ден виждам в родната София. Явно може да се живее и по-чисто…
+ Такситата тук са скъпи (варненци, не сте сами!:-). Е, не ужасно скъпи, но за мен лично, около и малко под лев на километър и около лев начална такса ми се струва множко. Хубавото е, че градският транспорт е редовен и приятен, така че си го ползваме с кеф (само първия ден взехме такси от гарата, че си беше късничко).
+ Нощем не се чуват аларми. Прозорците са отворени, но е учудващо тихо. На софийски жител (свикнал да чува по цяла нощ викове на пияни дружинки, писък на аларми, рев на прелитащи с 200 километра в час мотори и тук-там по някой турбо-гъзар с тунинговано BMW, твърдо решил да покаже в три след полунощ, че колата му, освен че е бърза, е и с учудващо шумен турбо-двигател) …изведнъж му се струва много странно, как нощта може да бъде тиха. Ето, сега е близо 4 след полунощ, и макар да съм буден от около 2+ часа, най-шумното нещо, което чух до момента, бяха отварящите се и затварящите се врати на кола, и крясъците на далечни чайки…
Или Бургас е тих, или просто днес пияните дружинки, хората със шумни дефектни аларми и турбогъзарите са на някакво специално парти в другия край на града — така или иначе, тихо е, и ми харесва! :-)
(Оп. Аз май се поувлякох и взех да правя голяма реклама на Бургас! (и все още не ми се спи… ужас) ;-)
За да има баланс, ще спомена и че днес спасителите на плажа доста ни поизнервиха — имаше вълни, да, но не ужасно големи, и навсякъде бяха закачени червени флагове (къпането забранено??) — а то слънчево, тихо, само малко вятър и вълни, влизаш до коленете или до кръста във водата, за да се поплацикаш и да поплуваш близо до брега (на такова разстояние, че с лекота можеш да докоснеш дъното не само с крака, но и с ръце, стига да решиш) и веднага се затичват към теб, то не беше свирене, не бяха викове, забрани, леле-мале… Престараха се, честно. Гониха всички наред, видят ли някой до коленете във водата и бягат към него, все едно човек се дави… :-( Пълна тъпотия. Разбирам, че ги е страх някой да не се удави, ама чак пък да спираш хората да играят на водна топка до колене във водата и да плуват на 3 метра от брега, в плиткото, е малко прекалено за мен — нямаше буря, вятър или изключително вълнение. То нали затова се и казват “морски спасители”, а не “морски забраняващи на всички да се къпят щом вълните станат 30-40 cm високи”, нали? (мрън!)
* * *
Засега морски пътеписи — толкова… Поне се поразсеях, докато пишех (а напоследък рядко ми се случва). Ще се насиля да поспя, че утре море ме чака, отново, и слънце (навън почна да се развиделява и проблясват огромни светкавици, та може и да проверим, какви бяха другите филми в киното, хехе;-)
И ще взема да проуча, дали не продават някъде Nivea с фактор на защита поне 120+ — специално за глупави летовници като мен — такива, които си мислят, че с няколко дни почивка можеш да си наваксаш за месеци непочиване и неслънце… LOL :-D
[UPDATE @ 5:24] Заваля. Силно. Май ще се разхождаме по мокри улици утре (тоест, вече днес) и ще гледаме кино… ;-)
Здравей, Мишел!
намажи обилно изгорялата кожа с кисело мляко. Без майтап.
Щом попие мажи пак и стой на сянка с тениска.
Ако киселото мляко не помага, купи PSILO BALSAM или Фенистил гел.
Те са си за лечение на изгаряния и имат по- сигурен и бърз ефект от козметичните кремчета. Облекчаването на болката е мигновенно, но за лечението е нужно време, тъй че въздържай се от допълнително изгаряне на вече изгорялата кожа. Чувал си за Рак на кожата, който можеш да си подариш именно, чрез прекомерно излагане на Слънце.
Знам изкушението е голямо, времето малко, но по- добре ходете на плаж рано сутрин до към 10 и в 11 вече да сте се измели от плажа. След обяд след 4, докогато искате. Това са часовете, в които се прави тен, през другото време просто се пържиш с най- вредните слънчеви лъчи.
Добре, че е заваляло, че да спасиш кожата си от още по- тежко изгаряне. :) Приятна ваканция!
PS. Има и други кремове против изгаряне, съдържащи сребро и с тях се получава страхотен тен, но трябва да разпиташ аптекарката добре и да прецениш, а и не знам цената им.
В Либия се мажехме с такива като гламави и никога не изгаряхме, обаче си ги вземахме от болницата безплатно. Не се налагаше да ги крадем, тъй като по трудов договор имахме право на безплатно лечение, а и либийците са си толкова добри и услужливи хора, че дори да не ни се полага нещо, пак ни го даваха. :)
О,да! Сетих се как се казваше чудото- FLAMAZIN. Швейцарски препарат, но предполагам, че е доста скъп, ако изобщо се намира в българските аптеки. Ако се сдобиеш с него можеш по цял ден да се плезиш на Слънцето :)
е те това е – ИЗГОРЕХТЕ!
яз като разпраям, че на море се оди само в краен случай и то сериозно облечен, и задължително под дебела сенкя, с опънати краци и смучещи джинкс-тоникс .. ама кой ли ми те слуша
между другото – опитайте среднощна разходка по плажа и бавно, размазващо плуване по лунната пътека ;)
пак добре, че не сте се продрискали :-D
Не се учудвай,че сте изгорели.Самият фактор на опаковката има доста голямо значение.Например с този фактор 15 с който сте се мазали означава,че може да седиш до 15 мин. на пряка слънчева светлина.След това действието му отива по дяволите.Просто е трябвало да се мажете по-честичко с по-висок фактор.Аз и приятелката ми имаме доста стабилни изградени навици в тази насока :) нали се сещая как сме ги придобили :)(с много висене на закачалката нощно време :)).Другото което е освен за киселото мляко за което съм с две ръце също така е Пантенол.Железен е.
Колкото до Бургас по спомените ми които имам наистина е един невероятен град стига да не беше Нефтохима.Но нали трябва да има и икономика някаква.За такситата освен,че са по-скъпи не забравяй,че и разстоянията са и по-кратки.А там доколкото имам спомен повечето при тях е пазарлък:)
За градският транспорт в Бургас не знам как е,но във Варна още през далечната 1993 година беше точно така.Качваш се и си плащаш билетчето.Колкото до София отдавна този град не става за живеене,просто стана адски натоварен!Преди време си говорех с един човек и двамата стигнахме до извода,че София стана България,но това е друга тема :)
Иначе дано сте си починали за тези прословути 5 дена :).Другият път поне
нека да седмица или нагоре,иначе не става.
За изгарянията – купи си нещо за след слънце, например Garnier Afrer Sun. Охлажда и успокоява изключително добре. А за по-тежките изгаряния, може да си вземеш и Deflamol. Иначе най-добрият съвет е – ходете на плаж след 4 следобед – водата е топла, няма много хора, които да ви се пречкат и най-важното, слънцето е по-слабо :-)
Приятно и безболезнено доизкарване на почивката :-)
Пробвай старо и изпитано средство дефламол, помага много, киселото мляко също. И малък оффтопик в София-център контейнерите за боклук не са изхвърляни вече няколко дни, така че стой си в Бургас, тук нищо ново.
Мен слънцето не ме беше виждало поне 7-8 години… и се мазах с крем 16-и фактор, но ВОДОУСТОЙЧИВ! И все пак след около час във водата дори и този крем намалява действието си. Влязох бял и излязох бял, изгоряха само раменете леко – защото бяха най-много изложени на слънце и лицето, където бях пропуснал да намажа. Правилното е да се мажеш след всяко къпане а къпането да не продължава повече от половин час(тогава спокойно може да използваш и неводоустойчив крем) и задължително да подсушаваш водата от себе си ВЕДНАГА! Най- добре е да минаваш през душове ако има.
П.С. как може да се доверяваш на Нивея?
Не разбрахте ли, че тези кремове са вредни? Прочетете статията в Горичка.БГ
@Мишо
Не разбра ли че е вредно да вярваш сляпо на разните екологисти, без да се интересуваш по-сериозно.
Много ми хареса статията в горичка:
“Бензофенонът пък е познат алерген, който прониква в кръвоносните съдове и следи от него често могат да се открият в урината например…
Сусамовото масло също се използвало повсеместно [в смисъл че е добро и по-полезно].”
Аз доколкото знам сусамът е значително по-известен и смъртоносен алерген от бензофенонът. Странно обаче защо нещото с химическо название трябва да е по-вредно от растението. Убеден съм че годишно повече хора умират от анафилактичен шок заради сусам, отколкото заради слънцезащитен крем. Не ми се занимава да проверявам, ама май и сусамовото масло е бая вредно.
Ако малко по-сериозно се заинтересуваш ще видиш, че дори титаниевия диоксид е вреден само в наистина огромни количества(то кое нещо не е) и то само при вдишване, докарва леко завишени нива на рак на белите дробове, при работници във фабрика за това страшно вещество. При всички случаи не е доказана пряка връзка, тъй като са били изложени и на други вещества (силикати и т.н.). Може пък да пушат повече.
Така че, моля впечатлителните хора да спрат да трепат емута за масло от ему(не трябва ли да е мас, вместо масло, че така звучи малко като от пиле мляко;) и да ползват доказано ефикасни неща против изгаряне, защото ракът на кожата е доста по-реална заплаха.
@всички:
Мерси за добрите съвети! :-)
Намазах се навсякъде с всевъзможни полезни средства против изгаряне и за следизгаряне… сега е малко по-добре:) Ще си сменя няколко пъти кожата, и ще се оправя! :-)
PS Между другото, факторът на слънцезащитните кремове и спрейове не обозначава минутите, които можете да прекарате безопасно на слънце, това са глупости! Nivea-та, която ползвахме, беше с фактор 15 и 20, и е водоустойчива и предпазва кожата в продължение на поне 3-4 часа; проблемът беше, че слънцето беше твърде силно, а ние имахме нулева защита на кожата, тъй като не бяхме виждали слънце от поне 10 месеца… :-(
Здравей:) Да ти добавя и аз някои неща, които знам, нищо, че е малко ‘спедварително’ ;-) Може да са от полза на някой следващ, който ще мине оттук, преди да потегли за морето.
1. Това, което споделяш за липсата на медузи, водорасли и т.н, не ме учуди. След 2 поредни участия, тази година с доста неохота ще пропусна традиционния маратон на Варна, след като в средата на юни Европейската комисия изпрати предупредително писмо към БГ, Турция, Сърбия, Румъния и не знам още кои други, че Черно море е пред екологична катастрофа. Нашето черноморие се смята за солидна клоака на хотели и хотелчета, пращащи му фекални води, вм. към пречиствателна станция.. Останалите споменати държави мърсят бедното море доста, няма да изброявам тук останалото, което знам(но се поровете в нета, струва си)
Та – съседна Гърция не ви е кой-знае колко по-далече, ориентирайте се по-добре натам следващия път.
2. Ами то аз отдавна съм казала, че хората знаем за компютрите и колите си повече, отколкото за телата си…и не е лесен пътя на промяната .. Та – това беше по повод възстановителния процес след изгарянето. Сега, освен че ще изкажа силна подкрепа на идеята за кис. мляко след изгаряне, и то – с подновяване, докато не спреш да тлееш(!!!), ще добавя и още една, от опит твърдя – по-ефективна рецепта, но … предупреждавам – ГАДНА е …;-) Та … (надявам се си оставил пуканките настрана) – стегни се и слушай;-) Отиваш до тоалетната с едно бурканче, пишкаш вътре, след което – се намазваш по изгорелите места. След изсъхване – подновяваш и така – докато спреш да тлееш. Съставката, която води до оздравителния ефект е същата, която и е при дефламола, само дето той не мирише така, има вазелин и – действа по-бавно от урината. Не се шегувам, знам го от руски дерматолог, пробвала съм го, РАБОТИ! :) А, и да не забравя – имам много светла кожа и лесно горя.
След като едно лято стигнах до тая терапия, повече не ми дават от 6-тото до 106-тото чувство да се докарам до изгаряне и после до 30-40 мин в банята уринонамазване:)))
Хайде със здраве и успех на всички:)
На 23 почнахме да разваляме изложбата 360° България , и ако бяхте дошли хем нямаше да изгориш, хем щяхме да се запознаем и да пием по бира :)
Радвам се че пак започна да пишеш и повече не подценявай обедното слънце.
BTW- вчера инсталирахме изложбата във Варна, та ако някой има път натам може да я разгледа до 27 август.
@Lumiere:
1) Ами, няма как… Ходеше ни се на море, приятелка ни покани, и отидохме. Хубаво беше! Знам, че нашето Черноморие не е най-чистото в момента, но каквото — такова. Друг път — в Гърция! Или на Малдивите! ;-)
2) Хм, ще имам предвид твоя, кхъм-кхъм, силен лек против слънчеви изгаряния! Но, добре че вече се оправих и нямам нужда от повече лечение (надявам се)! ;-)
@Димо:
Е, жалко… Ако наминаваме към Варна преди 27-ми август, обезателно ще свирнем, да се видим! :-)