Цитирам кратка новина от онлайн изданието на вестник “Компютри” от 3 Юли 2007:
Скоро след като Apple пусна бета-версия на своя уебчетец Safari за Windows, в неговата сигурност бяха открити пролуки, които следва да бъдат коригирани с най-новия ъпдейт в лицето на Safari 3.0.2. Интересното е, че според списъка с промените, публикуван от Apple, при настоящата версия на уебчетеца са подобрени стабилността и сигурността при сърфиране както за Windows, така и за Mac платформи.
Но не за Apple Safari 3.0/Win ми е думата сега (за Safari/Win писах накратко през юни), а за това, че май някой се опитва да даде ново име на добрия стар термин “браузър”:)
Уебчетец? Не ми звучи някак това… “Браузър” ми звучи много по-добре, а и се е наложило като термин от доста време… Иначе, ако това е стремеж отново да преведем всичко на всяка цена, тогава защо “уеб четец” а не “мрежов четец” или още по-добре — “паяжинен четец”?:-) Защото в българския както липсва думата “браузвам” като глагол, така липсва и думата “уеб” като съществително:) Да не говорим за “ъпдейт”, спомената в същата статия…
В случая нямам нищо против вестник “Компютри” (който четох с голям интерес навремето), нито различните терминологии. Просто на моменти ме забавлява мисълта, че се опитваме да превеждаме непреводими думи (като “браузър”), но пък други, като “уеб” и “ъпдейт” оставяме as-is (“както са си”)… Къде е логиката в това?
И веднага се сещам и за “драсни-пални-клечица”, както и за съвсем безумното наименование за “браузър”, официално поддържано и налагано от прочутите W3C, а именно – “потребителски агент” (?).
Веднага щом чуя “потребителски агент” (user agent), първото нещо, което си представям, е човек в черен костюм, с тъмни очила, който прилича на Джеймс Бонд и носи голям хромиран пистолет със себе си, както и цял куп високотехнологични джаджи… а последното, за което се сещам е…
(правилно се досетихте)
…браузър!
Може и да не съм прав. А може би просто съм old school и предпочитам думи като “браузър” и “Windows” вместо “превода” им — “уебчетец” и “Прозорци”…
* * *
В тези горещини не приемайте този мой кратък философски размисъл по повод компютърните термини в българския твърде насериозно… но така или иначе, това бяха моите $ 0.02 по въпроса;-)
Windows би могло да се “преведе” (за да се знае същинското му значение), но не и да се използва като Прозорци, така както ул. Свобода не би следвало да се трансформира в Freedom str. Имената на фирми, улици и т.н. не се променят, така че търговската марка Windows си остава, друго е вече “четец”, което да – звучи странно за хора, които от години са свикнали с “браузър”… точно като заменката “драсни-пални-клечица” ;)
Ако е имало хора, още от зората на бг интернета да говорят за браузъра като за четец, то може би сега…
Ами не знам, за мен “браузър” звучи също толкова кратко и ясно, както и думата “уеб”. Няма логика да превеждаме едното но да не превеждаме другото… поне така мисля аз :)
Както и не сме измислили и дума за “компютър”, “телефон” и “радио”, така не виждам смисъл сега и да преминаваме към нови думи като “уебчетец” и “паяжина”… а безумното нещо, наречено “потребителски агент” на W3C въобще няма да коментирам;-)
Пускаш сутринта изчислителя (компютъра), по едно време далекозвукът звъни. Вдигаш и някой приятел ти казва да влезеш в мрежата (по-добре е от “паяжината” ;) ), между другото решаваш да си пуснеш свирача на музика и незабавния съобщител, за да видиш дали някой не те е търсил докато си бил не-на-линия…
@Michel, @Борислав:
базикайте се вие, но сега някой ще вземе идеите ви и ще напише докторантура, после ще ги вкарат в следващия Windows и отиде та се не видя! ;)
Имаше идея за “претърсвач”. :)
Преди време имаше една статия в едно списание… статията беше редакторската за броя, а списанието май беше PC World, ама не съм много сигурен. Статията беше озаглавена “Nie bulgari li sme ili lukovi glavi” (да, точно така беше изписано)… интересна статия беше… ако попаднете на нея – прочетете я.
Мисля, че терминът “user agent” / “потребителски агент”, не трябва да се намесва, тъй като всъщност е по-общо понятие от browser – нещо от рода на “програма разбираща HTTP протокол” и е само една от многото части на съвременните browser-и. Всъщност дори е измислен и наложен много преди W3C в спецификациите на самия HTTP.
Иначе темата за произволното създаване и налагане на нови думи, обикновено от журналисти, но за съжаление често и от ай-ти специалисти ( :D ) е особено актуална… в смисъл забавна.
Идва ми да дедна като прочета нещо за килъри или мърчъндайзъри :D
@Борислав:
Хаха, това беше много добро! :-D
Сетих се и за ужасните (според мен) дигитални фотоапарати и дигиталните технологии въобще. В българския, от десетилетия има чудесен превод – “цифрови технологии”. В крайна сметка никой не използва “дигити” когато говори за цифри.
Темата е особено обширна едновременно от сериозна и забавна гледна точка и вероятно създава работа за години напред, за хората от Института за български език (http://www.ibl.bas.bg/) :D
Мене пък си ми харесва македонското “Барай” :P
Благодаря на всички за коментарите (от някои от тях научих много) :)
Хареса ми и идеята за “претърсвач” (добре че не е била приета… това от “следотърсач” ли идва?;-) …пък на W3C знам, че сигурно си имат причина да им казват user agent на малките програмки, с които влизаме в интернет през компютъра вкъщи, през iPhone, Nokia-та и всевъзможни други малки и големи устройства, и все пак, ми е странно…
Сорри, за мен браузър си е браузър… явно съм си доста свикнал с това име;-) Но стига засега, че току-виж, наистина някой решил да напише малка двутомна монография по въпроса (веднага се сетих и за “Тримата мускетари” на Дюма, имаше една забележителна сцена там…) :-D
Доста съм се чудил по темата как да го преведа на български. Опитвам се максимално да използвам български термини, но някои думи просто нямат аналог. В такива случаи ги пиша както са си на латиница с български окончания (web service-ите). Ако ги напиша на кирилица ще изглежда тъпо ( ъндърграунд ), а и с окончанията ми се вписват повече.
@Боян:
Логично! Често и аз така постъпвам… все още не мога да напиша update на кирилица… не ми звучи някак… пък терминът си е такъв просто… :)))
Има неща които мога да се преведат успешно, а има и такива, които не могат. За лошите примери може да прегледате някоя книга на Soft-Press.
в дъното на използване на чужди смешнозвучащи думи седи напънът за имитация на по-важните, по-силните, по-богатите, по-влиятелните, абе онези, дето са по-от нас. и затова днешните младежи пишат с числа вместо с букви и върввят по добре утъпкания път на себеизличаване, така добре наблюдаван в руския и сръбския език. проста да падладйееш..
абе момчета, защо не погледнете какво правят другите по света, които използват интернет – те правят истински думи, и ако започна да ви давам примери, би ме хванало срам от сравнението. те правят своя собствен език по-богат, а не го изоставят като дъвка-ветеран.
има си много начини за превод на страннозвучащите чуждизми – и един от тях е да определим ясно ролята, която изпълнява нещото – в случая какво правим с мозилата и операта? разглеждаме страници. и какво? кво кво – нещата са ясни и се виждат не само от самолет, ами и от небесна совалка – думата е “разглеждачка”. не че и аз не съм си правил английско-български или германско-български гаври докато бях в пубертета, но ми мина веднага след излизането от преходната възраст. “цвай гугуткен шпацирен по керемидкен зузамен и дигат алармен” – или да ви кажа една залъгалка на есперанто – “чиен пацо кром ен ла кацо”.
още веднъж, винаги има добър и ефективен начин за да решим нещо, ако искаме решение разбира се. ако не – друг взема решението вместо нас и се получават такива уродливи думи като “реститутка” – обидна дума, с която брадати чекисти наричат онези българи, на които със закон е върнато заграбеното – заграбено от същите тези чекисти-чекиджисти, които още милеят по родовообщинните и племенни отношения, известни като шуробаджанащина или “организацията “.
и да не забравите да гледате внимателно – в събота изтича срокът на забрана за строеж на иракли и други важни места, да видите дали в неделя няма да засноват бетоновозите..
“Разглеждачка” звучи много яко, vs. уеб-четец и браузър ;-)
моля представете си, че не наете какво е браузър, напишете в гугъл “какво е браузър” и вижте колко лесно ще намерите отговор на този въпрос сред резултатите…