optimiced | bg

Цитирам кратка новина от онлайн изданието на вестник “Компютри” от 3 Юли 2007:

Скоро след като Apple пусна бета-версия на своя уебчетец Safari за Windows, в неговата сигурност бяха открити пролуки, които следва да бъдат коригирани с най-новия ъпдейт в лицето на Safari 3.0.2. Интересното е, че според списъка с промените, публикуван от Apple, при настоящата версия на уебчетеца са подобрени стабилността и сигурността при сърфиране както за Windows, така и за Mac платформи.

Но не за Apple Safari 3.0/Win ми е думата сега (за Safari/Win писах накратко през юни), а за това, че май някой се опитва да даде ново име на добрия стар термин “браузър”:)

Уебчетец? Не ми звучи някак това… “Браузър” ми звучи много по-добре, а и се е наложило като термин от доста време… Иначе, ако това е стремеж отново да преведем всичко на всяка цена, тогава защо “уеб четец” а не “мрежов четец” или още по-добре — “паяжинен четец”?:-) Защото в българския както липсва думата “браузвам” като глагол, така липсва и думата “уеб” като съществително:) Да не говорим за “ъпдейт”, спомената в същата статия…

В случая нямам нищо против вестник “Компютри” (който четох с голям интерес навремето), нито различните терминологии. Просто на моменти ме забавлява мисълта, че се опитваме да превеждаме непреводими думи (като “браузър”), но пък други, като “уеб” и “ъпдейт” оставяме as-is (“както са си”)… Къде е логиката в това?

И веднага се сещам и за “драсни-пални-клечица”, както и за съвсем безумното наименование за “браузър”, официално поддържано и налагано от прочутите W3C, а именно – “потребителски агент” (?).

Веднага щом чуя “потребителски агент” (user agent), първото нещо, което си представям, е човек в черен костюм, с тъмни очила, който прилича на Джеймс Бонд и носи голям хромиран пистолет със себе си, както и цял куп високотехнологични джаджи… а последното, за което се сещам е…

(правилно се досетихте)

…браузър!

Може и да не съм прав. А може би просто съм old school и предпочитам думи като “браузър” и “Windows” вместо “превода” им — “уебчетец” и “Прозорци”…

* * *

В тези горещини не приемайте този мой кратък философски размисъл по повод компютърните термини в българския твърде насериозно… но така или иначе, това бяха моите $ 0.02 по въпроса;-)

Преди около три дни (миналия
четвъртък) Ани беше поканена на боулинг и тя покани и мен и за първи път играхме, беше много забавно! (Отбор “Лимони”, в който играх аз, дори стигна до финалите и изгуби с почетното шесто място, а аз изкарах главозамайващите (за мен;-) 72 и 87 точки… Ани също беше добра и направи strike неведнъж, за което много й се възхищавам!)

Ако не броим това леко разпускане, както и фоторазходката от събота, свободното ми време е много ограничено напоследък и почти не ми остава време за мен и моя блог дори…

* * *

Ето, преди 39 дни WordPress пуснаха версия 2.2.1…

…а пък аз преди 39 минути направих upgrade към 2.2.1 на optimiced (както и помогнах на Ани да си направи upgrade на нейния).

(Старите версии бяха 2.1.2 и 2.2, сега всички блогове гордо носят цифрите “2.2.1” в името си;-)

Е, не бих казал, че съм от бързите, но, както казват някои, “По-добре късно, отколкото още по-късно”… ;-)

Истината е, че ме завъртя един безумен вихър, работа, преумора, тичане насам-натам, пак работа, после случката със Странджа и свободата на словото… Опитвам се да нормализирам нещата едно по едно (някъде в списъка има отбелязана и кратка почивка през август;-) и ето че стигнах и да блог upgrade’ите ни:)))

Иначе самият upgrade мина гладко и мисля, че след още един-два такива ще се науча да ги правя за по-малко от пет минути, но засега съм малко бавничък, защото все още перфекционизирам процедурата и дялкам по някоя и друга треска тук-там…

Като цяло, крайната ми цел е всичко да става през SSH, с използването само на 2-3 основни команди, и в не повече от 5 стъпки (шестата е опционална). Дори си мислех да напиша малък WordPress Upgrade Tutorial, ама ръчичките ми не стигат до подреждането на нахвърляните ми бележки тук и там…

Докато не съм подредил всичко, ето как изглеждат все пак нещата, нахвърляни набързо:

How To Upgrade WordPress in 5 (6) Easy Steps:

Step 1: Download the new WordPress version to your server,
Step 2: Backup your MySQL WP database and your WordPress files,
Step 3: Delete the old WP files (excluding the wp-content folder),
Step 4: Copy the new WP files,
Step 5: Run wp-admin/upgrade.php, done!
Step 6 (optional): Drink beer! :-)

Всички гореизброени стъпки се правят през SSH (без backup-а на базата данни, който правя с помощта на един много полезен плъгин, както и без стъпка шест, за която все още не знам да има начин да бъде направена през SSH:-D) и самият upgrade става за броени секунди… :-)

Сега мисля да пропусна стъпка 6 и направо отивам да спя — нова работна седмица започва скоро… (добре че някой е измислил кафето…)

Вчера нямах никакви планове… но ето че аз и Ани се оказахме поканени ненадейно на фоторазходка, заедно с Йовко и Ясен
(а после и с Тони).

Помотахме се из Борисовата градина малко, после през “Орлов Мост”, леко хапване и пийване в “Баба Яга”, после още малко помотване, през “Графа” (където съвсем случайно срещнахме и Васил – съдба;-) в посока “Витошка” и НДК, където се и разделихме накрая.

Дори не знам кога отлетяха 5 часа (а Йовко и Ясен бяха започнали доста преди ние с Ани да се присъединим)… Беше много приятно, едно такова безцелно (но с occasional натискане на спусъка на някой от фотоапаратите, естествено;-)

Аз почти не снимах с моя джобен Pentax… но пък за сметка на това, Йовко и Ясен поснимаха (в моментите, разбира се, когато не ги изнудвах да ми дадат техните “гиганти” за малко, да хвана нещичко и аз с професионален обектив:)

Тук публикувам само две снимки, правени с моя Pentax – тази с червения балкон на червената къща, и с надничащия иззад водосточната тръба мафиозо с автомат в ръка (графити)…

Във фотоблога на Йовко има някои много добри попадения от същата разходка (също и при Ясен):)

Ще се радваме да повторим някой ден;-)

UDPATE (00:39): Йовко също блогна две думи за разходката… Явно не съм само аз, който не спи в горещите юлски вечери сега:)))

Петък вечер е…

Ама се сетих (понеже тези дни нямаме кафе в офиса) за ето тази карикатура:

Копирана е по интернет стотици пъти, по мейл съм я получавал като attachment неведнъж (и не знам оригиналния източник), ама току-виж някой не я е виждал все още, затова споделям:)

За щастие, вече минава шест часа вечерта и кафе повече не ми трябва… ;-)

TGIF!

Та първо си мислех това да кажа (потънах в работа пак, жонглирам с Fireworks, CSS, export/optimization of backgrounds, IE6/7 fixes & troubleshooting)…

..ама сега си мисля, че TFV ще е много по-добре!

За съжаление, AFAIK, на възгласа TFV! ще му се наложи да почака.

Поне до края на следващата седмица…

Ъх…

Днес попаднах на нещо любопитно, накара ме да се усмихна (и да се замисля):

Ето кратък откъс от коментарите на един блог на македонски:

# Линк: https://www.optimiced.com/bg/2007/07/13/strandja-to-speak-or-not
При нас има други неща, Оги, а ти внимавай в небивалиците от всекакъв вид, защото както виждаш, мога да те коригирам по един, но и по друг начин.
(Posted by: three beers | 23/07/2007@08:49)

# RE: @three beers:
Многу добар пост.
Изгледа вирусот на ограничување на слободната мисла е раширен низ Балкнанов.
Значи на Балканиве во мода повторно влегува цензура на мислата.
Без слободна мисла, нема напредок, кога еднаш ке им влезе во тоа тиквите.
(Posted by: Ogi Sinko – 2 | 25/07/2007@18:37)

* * *

Наистина, “…без слободна мисла, нема напредок…” — кога еднаш ке им влезе во тоа тиквите. А? И аз това се питам, кога… :-D

[Датата е вчера (24 юли 2007). Изложението е северно, сянка, температурата е измерена на минимум 15 метра над повърхността на земята в 16:30 следобяд.]

Лично аз не си спомням някога да е било толкова горещо в София. Освен може би по време на предишния такъв горещ период в края на юни тази година, когато температурите достигнаха 38 градуса.

Но 41-42 градуса? На сянка? И то не над повърхността на земята (където е много по-горещо), а на доста голяма височина?

Не мисля, че съм бил някога свидетел на по-големи жеги в България от тези през юни и юли тази година. Честно. Нито пък си спомням по-топла зима от миналата.

Казват, че президентът Ал Гор бил популист. Други казват и че глобалното затопляне е мит.

Не знам защо, но когато вчера ми се наложи да изляза за малко (бях се затворил цял ден вкъщи и рисувах с Fireworks), следобяд, и ме лъхна въздух с температури от порядъка на 45-50 градуса, безмилостно горещ и изпепеляващ, като в пустинята…

…бях много повече склонен да повярвам на Ал Гор, отколкото на опонентите му.

Спомних си и за “дъждовния период” в София, преди да дойдат горещините…

* * *

Още две-три години ще са достатъчни, за да разберем, тенденция ли е това, което наблюдаваме да се случва с климата на Земята (и локално, и глобално), или съвпадение/случайност.

Казват, че Земята умее да се саморегулира. Освен може би в случаите на твърде силно нарушаване на баланса в природата, предизвикано от намесата на нашата цивилизация.

Е, предполагам, по един или друг начин Земята ще успее да се справи и този път, дори и с цената на нашето изчезване, ако се наложи… пък дано не съм прав…

* * *

Now back to work, че има да се рисува още много, преди сайтовете, над които работя, да се превърнат в реалност… а засега те са на етап Fireworks PNG файл:)

Преди време бях публикувал малко снимки от една нощна фотосесия на фонтаните НДК (сесията си имаше и втора част).

Нямам кой знае какво да добавя по темата, честно казано (или поне със сегашния ми цифров фотоапарат), но ето че вчера ми хрумна една хрумка. Комбинирах нощния режим на моя Pentax със светкавица и малко водни пръски. Ето резултата:

Ефектът за мен е интересен… В снимката има сякаш два плана – единият са блесналите и в миг “замръзнали” пръски вода във въздуха (“хванати” от светкавицата), и пастелните цветове на разноцветния фонтан на заден план, получени от по-дългата екпозиция на нощния режим (минимум една секунда).

(//On the sideline: Ако се питате, как са получени пръските вода, то отговорът е много прост: вчера беше много горещо, и вечерта излязохме да се поразходим с Ани. Край фонтаните на НДК беше по-хладно, наистина, и оттам до мисълта да си събуеш сандалите и да си цопнеш краката в студената вода за малко… а оттам и да решиш да поекспериментираш с нощния режим на фотоапарата ти е точно… един “цоп” и един “бълбук” разстояние:-)))

Та, да се върна на фонтаните и фотографските ми идеи от вчера:)

Следващото ми хрумване беше, какво ще се случи, ако снимам един от фонтаните “комбинирано”, от 3-4 метра (светкавица + нощен режим).

(more…)

Разчиствах си архива със съобщения на моя Ericsson T39m, когато попаднах на SMS от един много близък приятел (и прекрасна жена;-).

Сега тя е далеч, но пък SMS-чето й е тук, и искам да го споделя с вас, защото ми хареса какво каза тогава:

… Хубавите неща са много повече, но понеже ги възприемаме естествено, не им обръщаме внимание. Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те. Това искаше да ти каже Оптимистът в мен, който от време на време задрямва. Хубава и спокойна вечер! …

(received: 05/Dec./2006@19:25)

Хубави думи, и толкова верни!

Наистина, покрай вихрушката от последните дни, бях позабравил колко много хубави неща ни се случват в живота, а не са само грижи и беди. Ето че се преборихме “Странджа” да остане природен парк и ето че сега имам много повече приятели от преди.

Може би сега е моментът да извадя любимата си лула Aldo Morelli от шкафа (където тя лежи забравена от седмици), да я натъпча до половината с един от любимите ми тютюни Alsbo Cherry, да отворя прозореца, да си направя една ледена бира по мексикански (халба бира със сок от половинка лимон и малко сол по ръбчето на чашата), да си запаля лулата и да поразмишлявам над смисъла на живота, вселената и всичко останало… :-)

“Да се наслаждаваме на магията Живот, преди да сме стигнали 100-те.”

Утре ще мисля за утре, но днес е един прекрасен (макар и твърде горещ за нашите ширини) ден, и в следващите 15 минути смятам да се съсредоточа само над тази мисъл.

Наздраве! :-)

Не съм писал в блога си от доста време.

Причината е една: умора. Отслабнах малко дори. Напрегнат съм. Не спя добре.

Събитията от последните дни ме връхлетяха, без да успея да кажа дори “ой!” и “ух!”, и дори не съм успял да прочета всичко в мрежата, изписано за скорошната случка с мен. Търсиха ме от много медии (телевизии, вестници, онлайн издания), отказах на всички (с много малки изключения). Не обичам да съм център на внимание, особено медийно… Честно.

Проведе се и митинг в защита не само на българската природа, но и на свободата на словото. Казват, че е имало много хора. Видях снимки, наистина са били много:) А аз се крих вкъщи. Малко нямам настроение. А може и от преумората да е. Не съм спал нормално от… не знам. 5-6 дни навярно…

Днес излезе статия във вестник “Капитал”. От нея научих, че моята преписка вече не е в сградата на полицията, а в Софийската районна прокуратура. Сега чакаме, нали…

Не ми се пише.

Не се сърдя на г-н Белев от полицията, който имаше за задача да си поговори с мен, да ме разпита и да ми състави онзи протокол. Човекът беше много приветлив дори. Това му е работата, все пак, да намери и разпита всеки, за който му кажат… А пък който е наредил да се разследва optimiced.com, сега мълчи…

А аз не можах да премълча тогава. Защото за незаконните митинги за “Странджа” ме предупредиха да не пиша, но за това, че съм подписал протокола – не. Почувствах се… засегнат, някак. Обидно. Макар всичко да е законно, да, знам, стандартна процедура, и все пак, като видях разпечатаните страници от моя блог в полицейското управление, и ми стана криво, някак… (Няма защо да се повтарям, казал съм вече всичко това, така или иначе…)

Сега, седмица по-късно, се чувствам само уморен.

Може би ще пиша отново скоро, а и доста e-mail’и се понатрупаха в моя Inbox, на които още не съм отговорил…

Благодаря на всички, които ме подкрепихте толкова силно и явно тези дни! Страхотни сте, мили черни колеги-влечуги блогъри ;-) (Шегувам се, ей!;-) Не съм писал на мнозина от вас, а би трябвало поне по две думи да ви кажа, но истината е, че нямам сили сега дори за кратък коментар… Разбъркано ми е. Ще опитам да се поправя по-късно… :)

Чух и че “Странджа” все пак ще остане природен парк, after all… Това е хубаво, нали. Значи победихме, и нашите граждански усилия не са били напразни?:-) А тогава защо се чувствам толкова потиснато сега… Не знам…

Малко сън ще ми дойде добре. Или поне си струва да опитам да поспя…

Ваш искрен, Мишел
(www.optimiced.com)