optimiced | bg

Ето че зимата така и не дойде тази зима… а сега тя почти си е отишла.

Снимката не е моя, не е от някой парк в София, където живея… Това е умалено копие на един много красив зимен пейзаж, сниман от Joshua Bryant (малкото изображение води към оригиналния размер на снимката, публикувана от него във flickr). Почти му завиждам, че е имал такава зима – сняг и всичко останало…

Поглеждам през прозореца сега и виждам как всичко е окъпано в слънчева светлина, навън е почти 20 градуса по Целзий, няма сняг, няма вятър, и дърветата са готови да разцъфтят. Много от дните през декември, януари, февруари, бяха като този днес. Колоездач съм (ходя на работа всеки ден с колело, уикендите понякога правя по-дълги разходки из парковете на София или извън града) и почти през цялата зима можех да пътувам без проблеми, без да мръзна, без обичайната битка със снега, леда и кишавицата по улиците на града… Би трябвало да съм доволен, нали? Или?…

Странно е, някак. Не е естествено. Обикновено през зимата в София има много студени дни, със сняг, мъгла, леден вятър, температурите падат под нулата… а сега?

(more…)

Пия си кафето сега (Jacobs Cronat Gold, мммм…), със сметана и мед, и си мисля, колко е хубав животът:)

Експериментът ми свърши (седмицата на пречистване) – седмицата без кафе, черен и зелен чай, бира, вино, шоколад и други неща, съдържащи кофеин, танин и алкохол:)

Ето и дългоочакваните резултати от експеримента:

1. Оживях;-)
2. Чувствам се добре:-)
3. Всичко ми се услажда повече сега:-)

Може пък да повторя някой ден пак… когато съм в настроение. Но засега…

…си мисля да сготвя пържени картофки за довечера и да се запася с малко “Загорка”, ммм;-)

Първо, честит Св. Валентин на всички;-)

Сорри за мрачната съпровождаща картинка, ама някак не можах да се удържа – разсмя ме до сълзи с черния си хумор този художник (неотдавнашно откритие на Ани, btw), а може би това се дължи и на умората ми (твърде много работа напоследък), опитите на френския грип да ме захапе за втори път тази зима, и леко мрачното настроение…

И макар че не е задължително точно на този празник човек да подарява подаръци на любимия, ние с Ани вече си организирахме една мини-игра с подаряване на книжка на Бернар Вербер и други забавни неща, и смятаме да си прекараме една чудесна вечер заедно вкъщи по пантофи, готвейки си вкусни неща и размишлявайки за смисъла на Вселената над чаша портокалов сок (над чаша портокалов сок, а не вино, поради ред причини, една от които е скорошният ми обет за въздържание от кофеин/танин/вино/бира за една седмица;-)

Снимката ми попадна случайно преди няколко дни, някой ми я прати, мисля… вече не си спомням добре, откъде (мисля, че някога оригиналът е бил публикуван на PinkBike).

Както и да е, няма значение… Качвам я тук, защото не знам оригиналния й линк, и за да не се изгуби из архивите на компютъра ми:)

Просто ме впечатли… Какви ли не скокове на луди глави бях виждал, но такива сигурно са единици. И винаги съм се питал, като има толкова фотографи наоколо – дали защото се стремят да не изпуснат нито един интересен кадър, или защото снимката на скачащия байкър се очаква да е последната в живота му и за да има с какво да го запомнят хората;-)

Отдавна искам да публикувам нещо за колелата и моята страст към тях – но не за скачащите в пропаст байкъри, а за обикновените “градски” колоездачи (какъвто съм и аз), на които им е толкова трудно да виреят в нашия безумен град на автомобили, разбити пътища, затрупани с коли тротоари и нетолерантни шофьори.

В блога на Велян, обаче, се появиха серия интересни постове по темата “автомобилът в София” и с удоволствие “препечатвам” тук линковете към тях: #1, #2, #3, #4. А в #5 дори и аз се включих малко, вече съвсем по темата, която ме вълнува най-много…

(more…)

Напоследък ми се искаше да напиша няколко думи за кометата McNaught. Това, което ме реши най-накрая, е тази впечатляваща снимка, публикувана днес на сайта на APOD (виждате я вляво – линкът води към оригинала). Мястото е Нова Зеландия, края на януари. Освен кометата, се вижда и част от Млечния път – нашият роден дом:)

Тази комета беше наречена от мнозина “може би най-фотогеничната комета на нашето време” и “великата комета на 2007-а година”, и с пълно право.

В момента тя вече се отдалечава от слънцето и Земята, но все още се вижда в Южното полукълбо. Неотдавна беше публикувана и снимка, на която опашката на кометата сякаш се разпрострираше на почти цялото южно небе – и не е чудно, дължината й беше достигнала 150 милиона километра, или приблизително 1 астрономическа единица (AU)!

Струва си също така да се види и един невероятен монтаж от три снимки на фотографа Antti Kemppainen!

Толкова за космоса днес… Сега отивам на прозореца – вярно е, че кометата вече не се вижда от нашите ширини, но поне мога да й помахам мислено с ръка, нали? :-)

____________
Бележка под линия: Сайтът Astronomy Picture of the Day, поддържан от NASA, е много ценен ресурс – на него всеки ден се публикува по една снимка или картина/илюстрация от нашата Вселена, заедно с кратко обяснение, написано от професионален астроном. Някои снимки, особено тези от телескопа Hubble, направо спират дъха ти с красотата и дълбочината си… и те карат да се замислиш, колко мънички сме ние, хората, всъщност:-) Посещавам го често – винаги има какво да се види и научи:-)

Да, реших се. Ще е тази седмица. Започвам още сега. Тази сутрин.

Експериментът ще продължи точно седмица, или 168 часа.

Изключвам всичко, което съдържа кофеин и алкохол, също и танин. Всякакви стимулиращи, успокояващи химически вещества.

Няма да пия кафе. Обикновено кафе, а също и декофеинизирано. Нито разтворимо кафе. Никакво кафе.

Няма да ям шоколад. Нито вафли. Нито дори ще можете да ме изкушите с бонбони Lindt (макар че това ще е трудничко… Ако някога сте опитвали Lindt Lindor, mmmmmh… тогава знаете, за какво говоря;-)

Вечер няма да си отварям по някоя и друга бира за отпускане. Виното също ще е в “черния ми списък”. Също и чаят с малко уиски и мед преди лягане.

Няма да пия и зелен чай, защото и той съдържа кофеин и танин. Нито черен чай. Само билков и Rooibos.

Няма да ме изкушите и с Coca-Cola.

Всичко стимулиращо и успокояващо попада в списъка. Дори няма да ме видите с любимата ми лула Aldo Morelli как пускам малки красиви облачета дим по вятъра (не че ще ме видите често с нея, така или иначе, но така списъкът звучи по-внушително, нали;-)

(more…)

Имаше интерес, така че ето! Мишел си има брат-близнак – отново! (Вижте също и този пост: Двойният Мишел – вдъхновено от Rebekka Guðleifsdóttir)

А tutorial-ът?

Ще трябва да почакате още малко – в момента се готви:-)

Тук има едно клипче – обезателно го вижте. Попаднах на него случайно и останах очарован.

По-добре го вижте със звук.

По-добре го вижте със звук на вашите THX-сертифицирани колони (ако имате такива), volume to the max:-)

Интро видеото (в момента и единственото видео на сайта на Minuscule) е страхотно. То е забавно, историята е разказана бързо и е нарисувана много красиво. Техниката, която Minuscule/Futurikon използват, е доста необикновена – те смесват реално заснети кадри от природата с 3D анимация, плюс звуци от реалния свят, много добре подбрани.

(more…)

Благодарение на Мики научих за една забавна услуга, предоставяна от ImageChef – и вместо обяснения, ето два примера:

---

:-)

Не, не че съм пил и затова виждам двойно;-) Просто този пост на известната исландска фотографка Rebekka Guðleifsdóttir ме вдъхнови и аз да опитам нещичко… А също и Ани, която ми зададе следните три въпроса преди няколко дни:

Как се прави това? И това?
Може ли да се използва обикновена дигитална камера за целта?

Може ли техниката да се възпроизведе с Macromedia Fireworks?

Ето и отговорите ми:

Може да се използват най-различни методи.

Да.

Да.

Резултатите са показани горе [натиснете върху малката картинка, за да видите оригинала]:-)

Накратко – това съм аз в офиса тази сутрин, сниман с малкия ми Pentax Optio S40. И също и аз, отново сниман със същия фотоапарат, само че моето второ “аз” очевидно е малко зловещичко и държи нож в ръката си;-)

Ако има интерес, може и да публикувам tutorial, как се прави това:-)