Интересна статия за комуникацията между една горила и хората…

Любопитно ми е, ако можеше така да комуникираме с повече животни (горили, шимпанзета, делфини, и други), и също и бяхме установили (да предположим), че общуваме с животински видове с IQ коефициент, подобен на нашия, или минимум като на малки деца…

…дали щяхме да започнем да гледаме по различен начин на пържолите в тигана? Или пък на варварското ловуване на делфини, което японците практикуват? Или пък на избиването на горилите — животински вид, който никога не е застрашавал сериозно човека?… Или на фабриките за месо, където животните често се раждат и умират на изкуствена светлина, затворени в ултра-тесни пространства, инжектирани с антибиотици, хранени с почти изкуствена храна, и накрая се убиват по много различни начини (не всички от тях безболезнени)?

Искам да кажа, до момента нещата бяха лесни и прости: Човекът е животно, но от “висш” тип (уникален в рамките на планетата Земя, най-умен, различен от всички други бозайник и т.н.), и като такъв, останалите животински видове автоматично стават “нисши”, съответно, зависят 100% от благоволението на “висшия” вид, могат да бъдат избивани по жесток или хуманен начин (изцяло по човешко усмотрение); могат да бъдат затваряни във ферми или фабрики за месо, експлоатирани, дори 100% екстерминирани като вид, и при това, без да има нужда да се отчитаме пред някой или нещо.

Тоест, ако “пържолата можеше да проговори” (лека алюзия с Дъглас Адамс), дали щяхме да си отрежем от нея, или щяхме да се замислим?… :-)

Ако лабораторните шимпанзета можеше да напишат на стените на клетките си “Пуснете ни на свобода, боли ни, не искаме да ни инжектирате отровни субстанции, за да проверите еди-кое си лекарство”, щяхме ли да ги пуснем на свобода, наистина, или да ги заменим с “по-нисш” вид в експериментите, или пък да не им обръщаме внимание?

Нещата са лесни, ако човекът е “висш” и уникален вид, но стават ли те различни, ако утре не сме уникални, или по-точно, ако можем да установим нови форми на общуване и с други видове, населяващи Земята?

Преди повече от два века, спорът “негрите хора ли са и имат ли те правото да бъдат свободни” е довел до кръвопролитна война на американския континент. Те получават свободата си! Много по-късно обаче (преди век, примерно), негрите (“чернокожите”? “афро-американците”? не съм сигурен, как стои въпросът с най-точните изрази в българския) все още не са имали много права, въпреки че вече не са били роби. Нещата се променят твърде бавно…

Кое е довело до бавната промяна? Това, че и белите, и черните хора, сме си приличали? Можели сме да общуваме свободно? Ходили сме на два крака и сме носили дрехи?

Ако утре може да си говорите (общувате — писмено, устно, и т.н.) с представител от животинския вид на горилите, който има висок коефициент на интелигеност, говори на вашия език, и се облича в дрехи като вашите, какво ще се промени — за вас, и за горилите?… Ще има ли това някакво значение, ако примерно, някой реши да унищожи последните горили на планетата? Имат ли те права? Разбира се, че нямат — те са животни. А ако са животни, интелигентни почти колкото нас — това ще им даде ли права?

А на делфините? Кравите? Китовете? Какво би се случило, ако успеем да установим комуникация с тях, както успяваме да общуваме помежду си?

Това са интересни въпроси, които от време на време си задавам…

Естествено, нося обувки от свинска кожа, ям риба, и яйцата и сиренето на масата вкъщи идват от същите ферми и фабрики за месо, откъдето идват и пържолите. И естествено, ако някой утре изобрети ново лекарство против някоя неизлечима болест, няма да възразявам то да се пробва първо върху шимпанзета — ако нямаме друг избор, и някой трябва да бъде жертван…

Но понякога си задавам въпроса, дали точно на тази планета в Космоса, не се държим твърде собственически, само защото ние самите смятаме себе си за “висш” вид? Какво, ако утре някой извънземен, по-висш вид, не ни отнеме “короната”, с лекотата, с която ние сме унищожавали цели популации животни, без да е имало нужда?…

3 thoughts on “За животните, хората и IQ…

  1. Ееех Коко, толкова ми беше интересно едно време да чета за него като малък. След това нещо експериментите с учене на човекоподобни маймуни на човешки език попреминаха.

  2. @Комитата:

    Е може би следващите ще са делфините… Чувам, че и те разбирали езика на глухонемите и се учели бързо… ;)

    Винаги е интересно да общуваш с животни, особено на по-високо ниво… :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *