Часът е единайсет.

Петък вечер е, което само по себе си е прекрасно:)

До компютъра съм си сложил една чаша вино Domain Menada Merlot ‘2004 (Premium) и в тишината на дъждовната нощ си мисля, колко е хубаво, че седмицата е към края си и отново оцелях:-D

Някои неща намерих по пет минути да опиша в блога си, други — не…

* * *

В края на миналата седмица дочетох “Фондацията” на Айзък Азимов… но само първи том:) Също така получих безброй коментари от мои читатели, от които научих много полезни неща:

• Ще се чете и “Фондацията”, втори том;
• редът на четене вероятно вече съм го объркал безнадеждно, а и…
• …има още много книги на Азимов, свързани с историята от “Фондацията”, така че шансът скоро да науча всичко за Фондацията, Империята, психоисторията и роботите е много малък! :-)

Е, така и така съм малко на вълна “четене” напоследък, така че няма лошо:)

* * *

В понеделник научих, че пристига изложбата на Лорънс Шилър, и скоро ще можем да я видим. Емича също спомена, че е навит да ходим да разглеждаме известните фотографии на Мерилин Монро (и не само) ;-)

* * *

Докато съм още на вълна “фотография”, да спомена, как една снимка, на която случайно попаднах във вторник, направо ме порази. Да, разбира се става въпрос за снимката на фара на Pigeon Point!

Поразрових се, този фотограф (наречен от някой в коментар сполучливо “царят на дългите експозиции”) има още шедьоври, като например, ето тези снимки на моста на Golden Gate в Сан Франциско (1, 2) които направо ти спират дъха, докато ги гледаш…

Авторът е и абсолютен маниак (това между другото да спомена само), ето какво споделя той, как е направил следната нощна снимка на звездно небе и къща със светлини на преден план:

Това е най-сложната снимка която някога съм правил [казва Tyler Westcott]. Времето на експозиция беше 22 минути. След като сложих апарата върху статива, следните неща се случиха:
1) Стартиране на експозицията
2) “Рисуване” върху къщата със светлината на джобното ми фенерче — около 2 минути.
3) Влизам в къщата и включвам светлината вътре за около 2 секунди.
4) Включвам светлината вън от къщата за около 1 секунда.
5) Влизам в моята стая (светлината в долния ляв ъгъл) и затварям щорите след около 3 минути експозиция.
5b) Правя sudoku пъзел.
6) Някой любезно гаси светлината в главната къща след окоро 4 минути.
7) Спиране на експозицията след 22 минути, за да се получат следите от звезди по небето.

А на пръв поглед, снимка като снимка — сега като си представя как е тичал напред-назад с хронометър в ръка, за да пали и гаси лампите, да вдига и да пуска щорите и да рисува с лъча на фенерчето си… голям смях ме напушва:)

Но си го бива, признавам!:-) Разгледайте и други негови снимки!

* * *

Същия ден и открих някакъв (полу-)бъг в IE, който направо ме подлуди. Дори спрях по средата на дизайнерския процес, и започнах търсене на решение за проблема. Решение не намерих, в половината случаи в моя test case фонът на header-а примигваше в IE с цвета на background-а, в другата половина от случаите — не примигваше. След дълга и упорита борба се отказах да разбирам, защо, по дяволите, се случва това примигване. Който ще го дразни този “flash” на фона в следващия ми дизайн, да си инсталира Firefox, Opera или Safari! :-D

* * *

Вчера дойде лошата вест, че “Рила – буфер” е отпаднала от “Натура 2000”. Това е около половината “Рила”. И не само това. Въпреки че в “Натура 2000” са включени много защитени местности, общините по места ще могат да приемат устройствени планове, които ще им позволяват да се строи и в рамките на защитените територии. Тоест, защита има, ама не съвсем…

Май изгубихме битката за Странджа, за Рила и за Иракли… или поне така изглежда.

Остава надеждата за Европейската комисия. Явно ние сами не можем да се справим със защитата на нашата природа и с корупцията — ако ни глобят сериозно от ЕС, може и да се замислим…

Надявам се Рила да се запази, ама ми е едно свито отвътре сега :-(

* * *

Вчера и… Е, няма значение. Чувствах се изгубен, уплашен, защото се скарах глупаво с най-близкия човек за мен на Земята… това и доведе до опитите ми да рисувам тъжни сърца и да пиша глупости в иначе (presumably) поне частично смисления ми блог… (После, през нощта, гледах един много напрегнат, потискащ през повечето време, филм – “Вавилон” — ако не се чувствате във форма, не го гледайте, освен ако не искате да се депресирате още повече!) Е, за щастие, днес е нов ден и слънцето отново ни се усмихва:)

А и май… май сме нещо преуморени напоследък с Ани и е време може би за малко отпуска и (кой знае?) за разходка до Планината или Морето? :-)

* * *

Последно, днес се присетих за едно мое пътуване преди три години… и публикувах случайно подбрани трийсетина снимки от него. Вени М. правилно отгатна, че става въпрос за Южна Африка (е, и малко Амстердам де, но това са детайли;-)

Когато се върнах от онова пътуване, бях донесъл със себе си близо 1800+ снимки, от които поне 500-600 само на облаци, снимани над два континента:) Мислех си да публикувам голяма част от тях тогава, но така и не стигнах до сортиране, подреждане и инсталиране на онлайн галерия за целта… Така че, мисля, че е по-добре 30 снимки да видят бял свят сега, отколкото нула, нали? :-)

* * *

Иначе, междувременно, и самата седмица беше доста тежка — работа, стрес, кафе, срокове, обичайните неща…

Успях и малко да променя изгледа на блога през тази седмица — леко е пипнат дизайнът на header-а, смених местата на едно малко рекламно блокче с Google AdSense (рекламките, между другото, не ми носят почти никакви приходи, но не съм ги изключил заради идеята;-) и промених мъничко дизайна около формата за коментиране. Един ден съм си обещал и да напиша изцяло мой собствен дизайн на блога, но още е рано да го мисля:)

* * *

Сега, докато пишех спокойно и се опитвах да си подредя мислите малко, забелязах, че вече е полунощ, и че виното в чашата ми е понамаляло доста… Май е време за лягане:)

* * *

Последно, искам да благодаря на всички коментирали за важни и не толкова важни неща в моя блог. Обратната връзка за мен е важна!

Благодаря и за опитите за помощ — при избора ми на следваща книга за четене на Азимов, за справяне с опърничавия IE и за всичко останало:)

Не знам, може би не е правилно да правя блога твърде личен — но от друга страна, именно това най-много ми харесва при писането в собствен блог — можеш да пишеш за всичко, което те вълнува в момента! :-) Свободата е неограничена!

Е, може би не бива да се случва твърде често, не знам…

Така или иначе след тези мои нощни размисли на границата между работната седмица и уикенда, мисля да оставя настрана виртуалното ми перо, и да спра да досаждам на everybody:)

Лека нощ! :)))

PS Надет, не те познавам, но не се давай на лошите мисли! Надежда винаги има, а светлината на изгряващото слънце рано или късно се появява на хоризонта!:-)