“Фондацията” на Айзък Азимов
Не, не цялата… Само Първи том:)
Книгата беше дълга и интересна, но на моменти — не толкова интересна, и тогава предизвикваше у мен необяснимо желание да заспя, независимо от позата, в която четях:)
Всъщност, “Фондацията” на Азимов не е една книга. Доколкото ми е известно, частите на “Фондацията” са общо седем (просто издателство “Бард” я издаде в 2 тома за удобство).
Първи том съдържа:
- “Прелюдия за Фондацията” (1988)
- “Битката за Фондацията” (1993)
- “Фондацията” (1951)
- “Фондация и Империя” (1952)
По мое предположение, Втори том би трябвало да съдържа в такъв случай:
- “Втората Фондация” (1953)
- “Острието на Фондацията” (1982)
- “Фондация и Земя” (1983)
Интересното е, че частите са “разбъркани” (нещо като “Star Wars” – епизоди IV, V и VI на George Lucas, създадени много преди Лукас да реши да се заеме с епизоди I, II и III), и някои от по-ранните романи за Фондацията са написани в по-късно време, и обратното.
Това си личи – за близо 30 години стилът на един писател неизбежно се променя:)
В интерес на истината, от четирите прочетени от мен досега романи, посветени на Фондацията и на математика Хари Селдън с измислената от него психоистория, най-добрият (за мен) и най-интересният беше всъщност първият, “Прелюдия за Фондацията”. Той е написан 37 години след появяването на бял свят на първия роман за Фондацията (“Фондацията”, 1951)!
Вчера затворих и последната страница от първия том — чета тази книга от лятото, но това са си около 1000 страници, не е шега работа:).
Сега се чудя, дали да се захвана и с Втори том, или да изчакам…
(PS Ако някой от вас е чел и двата тома на “Фондацията” (Isaak Asimov: The Foundation, 7 романа общо), сега е моментът да проговори — още преди да съм се засилил към книжарницата със спестените от мен пари за книги!:-)




1 November 26th, 2007 в 11:17
За да те затрудня още повече в избора ти :), ще ти кажа, че е добра идея да прочетеш и “Стоманените пещери”, “Голото слънце” и още една-две-три книги (на които в момента не се сещам за заглавията) и в които главни герои са Илайджа Бейли, Данил Оливо, Жискар, Гладия etc , преди да се захванеш с цикъла за фондацията. Така много неща ще ти се изяснят и ще получиш още по-голямо удоволствие от четенето.
Иначе за мен цикъла си струва. Определено.
2 November 26th, 2007 в 11:56
Абсолютно подкрепям Nick Angelow.
Трябва да се четат в реда, в който са написани, не в реда, в който са издадени в този сборник. Т.е. почваш така:
1. Фондацията
2. Фондация и империя
3. Втората фондация
4. Стоманените пещери
5. Голото слънце
6. Острието на фондацията
7. Роботите на зората
8. Роботите и империята
9. Останалите фондации…
3 November 26th, 2007 в 12:41
Това ми е един от любимите автори. Не знам дали ще те зарадвам като ти кажа, че цялото му творчество е навързано (с малки изключения разбира се). Нещо като хронология на бъдещето ;). И ми се струва, че dzver e объркал малко хронологията. Романите за Илайджа Бейли като развитие във времето е далеч преди Фондациите ;)
Аз лично бих почнал в следния ред. Няма да изброявам имена на книги, а ще дам линк към техните имена (а и не само имена) на края:
1. Цикъла за роботите – това си е самото начало на развитието на описваната от него цивилизация
2. Цикъла Lucky Star – събития преди създаването на империята
3. Цикъла за Империята
4. Цикъла за Фондацията
(линк)
4 November 26th, 2007 в 12:48
@Nick, @dzver, @skotie:
Благодаря ви за препоръките!
Сега съвсем се обърках… :-)
Първо на първо, разбирам, че за да разбера и прочета правилно книгите за Фондацията, трябва да си купя още цял куп книги на Азимов… (и да ги намеря онлайн, не обичам да чета на монитор, предпочитам книга на хартия:) …освен това вече малко се обърках от реда…
Много ли е страшно, ако прочета първо втори том на Фондацията, и евентуално след това — останалите, които ми препоръчвате? :-)
Поздрави и още веднъж благодаря за обратната връзка! :-)
PS Купувам си аз една книжка на морето, казвам си: “Харесвам Азимов, чувал съм за ‘Фондацията’, защо да не си я купя, все пак е класика в литературата?” и няколко месеца по-късно какво се оказва — забъркал съм се в трудно разплетима каша и съм по средата на сага, за която не съм сигурен, нито къде точно е началото й, нито краят :-D
5 November 26th, 2007 в 12:50
Не разбрах точно какво питаш: ако си прочел първия том на Бард, направо си взимай втория: в него се намират трите които си описал – в двата тома са подредени хронологично, не по реда на издаване. Иначе, преди тях се намират роботските му серии:
1. разни разкази за роботи от сборници (не са май изцяло в канона :)
2. Стоманените пещери
3. Голото слънце
4. Роботите на зората
5. Роботите и Империята
(от 2 до 5 са много добри:)
след тях са серията от книжки за Империята на Трантор:
1. Космически течения
2. Звезди като прах
3. Камъче в небето
които не ми харесаха особено.
Роботските и имперските е трудно да си ги намери човек, последната от имперските си я купих от сергия с книги 2ра ръка. Останалите ги има на sfbg.us, макар че не е много приятно да се чете от монитор :)
Има и няколко книжки за Фондацията, издадени от други автори, на Дейвид Брин, Грегъри Бенфорд и Грег Беър, другите май ще си ги поръчвам оригинални така като гледам :>
Да, определено стилът му е различен в отделните му периоди. Азимов ми създава доста противоречиви чувства – героите му не са така дълбоки и реални като тези на Дан Симънс да речем, малко е наивен на моменти, но пък световете които създава са така убедителни и достоверни… :>
6 November 26th, 2007 в 12:52
:-))) Еййй, побъркахте човека…В какъвто и ред да ги прочете, книгите са хубави. Не еднакво хубави, но пък Айзимов е способен да разкаже и обясни цялата Вселена…;-)
(то е ясно къде ще потънат спестяванията и какви подаръци ще искаш за Коледа ;-) )
7 November 26th, 2007 в 13:01
@brani:
Разумно звучи! Май все пак ще разтърся Прасчо за стишки за книжки тези дни… :) Ще си взема Втори том, после ще видим… То това ще са още 3 месеца четене, така или иначе… ;-)
@Ani:
Книгите са хубави, разбира се!
А и понякога някои книги могат да се четат в различен ред — много си зависи.
Например, разказите на Артър Конан Дойл за Шерлок Холмс, макар и свързани някои от тях, често могат да се четат и разбъркано, и това ще доведе до въпроси без отговор у читателя в много редки случаи.
А за Коледа — ще видим, ще видим… Тя книгата винаги си е хубав подарък:)
8 November 26th, 2007 в 13:02
Никак не е страшно – най-добре си прочети първо втори том, след като си прочел 1ви, и после други неща :) Те неслучайно са издадени в два тома. А останалите книжки са по-скоро косвено свързани с Фондацията.
Препоръчвам и “Одисеята” и “Дюн” :>
9 November 26th, 2007 в 14:49
Вие се шегувате. Трябва да се прочете цялото творчество на Азимов, за да разберете какво се е случило преди фондацията, историята на роботите, защо краят на вечността е началото на безкрайността и пр. ;-)
10 November 26th, 2007 в 15:20
Michel, ей т’ва не го разбрах:
как тъй харесваш Азимов, пък до момента излиза, че не си чел нищо от него ;)
А книгите няма значение в какъв ред ще ги прочетеш. Ако ти харесат, винаги можеш да си ги препрочетеш в правилната последователност, а ако не ти харесат, е все едно дали изобщо си ги чел.
11 November 26th, 2007 в 15:33
@annie_to:
Ами обичам Азимов, да, и съм чел негови книги. Това, че не съм чел “Фондацията”, не значи, че не съм попадал на други негови произведения, нали? ;-) Поне аз не виждам противоречие:)
А за реда — първи то, втори (‘Фонадацията’) — после ще видим:)
12 November 26th, 2007 в 16:36
И аз така бях с двете томчета: точно преди две години си рекох “Абе що не взема да си я купя тая Фондация” да видим кво пък толкова”. И като изключим първото прочитане, отделни части съм препрочитал още между 1 и 2 пъти …
“Краят на вечността” и “Самите богове” също са интересни. Дори според мен има лека препратка към първото на едно място във Фондацията, няма да спойлвам къде …
13 November 26th, 2007 в 18:32
Мммм, аз не съм чел нищо на Азимов, освен стоманените пещери в некво доста старо соц.издание (твърди зелени корици), но книга от 1000 страници ми звучи дооста добре. Май ше взема да се накажа поне с първи том:)
14 November 27th, 2007 в 10:14
michel, ако не прочетеш роботските в реда, както ти ги описах, има да се пулиш на глупавата последна част, с която фондацията завършва… кой дъ хел е Р. Данил Оливо и за какъв нулев закон иде реч :) Но тъй или иначе и аз не съм ги чел в съответния ред и пак ми бяха супер. Е, не чак толкова разбъркани, колкото ти планираш да ги четеш…
колкото до Лъки Стар – това са 2 томчета с общо 6 кратки романа, които за 10 лева ще си купиш втора ръка от някоя сергийка за стара фантастика и ще се размажеш от кеф =)
15 November 27th, 2007 в 18:54
Вече чух за Р. Даниил Оливо в “Прелюдия към Фондацията” (и подочух и за Нулевия закон)… ;-)
Ми май ще прочета малко разбъркано нещата… Но първо ще си купя Втори том на “Фондацията”, после мисля да намеря и останалите препоръчани тук книги…
Благодаря на всички за подробните коментари, страхотни сте!! :)))
16 November 27th, 2007 в 22:50
И на мен “Фондацията” ми хареса, макар и не всички томове. Определено си струва да се прочете цялата.
Вместо да крънкаш Прасчо защо не провериш какво е налично от Азимов в библиотеката? Предполагам ще имат (почти) всичко. Дори и да трябва да се запишеш, предполагам годишната такса ще е доста по-малко от всички книги събрани на куп. А после пак може да си ги закупиш, ако държиш.
17 November 27th, 2007 в 23:09
@Павлин:
За библиотека не ми беше хрумнало… Някога бях записан във Френския център, после и в British Council, ама в българска не си спомням…
Някак съм свикнал да си купувам книгите на автори, които харесвам. Може би е вреден навик, не знам… доста книги вече са се посъбрали около мен:)
Ще видим:)
18 February 18th, 2009 в 09:27
Две книги на азимов които трябва да се прочетат.: Самите богове и Краят на вечноста.