Ужасно много се изписа и изговори тези дни за образованието и за стачката на учителите…
Няма да говоря за тях и да повдигам темата отново, а вместо това бих искал да ви насоча към една много силна статия! Струва си всеки байт виртуално мастило, похарчено за написването й;-)
И съм склонен да споделя част от възгледите на автора! Жалко, че Милко не е отключил коментарите в блога си, затова просто линквам към неговия текст, и по-долу ще добавя няколко думи и лични размисли и от мен.
(Warning: Следват немалко на брой параграфи, които са доста лични, и касаят основно моето образование и досегашен път в живота. Четете на ваш собствен риск;-)
И така, учил съм общо 16 години. Или 20. Зависи от гледната точка:-)
Училището
7 години ходих на обикновено общообразователно училище. Не помня почти нищо от знанията, които ми бяха преподавани там. За сметка на това, се научих да пиша и чета доволно грамотно, сам, като изчетох стотици книги на български и руски език. (Също и си спомням, колко много съученици имах, които вярваха, че е pretty cool да те ударят без предупреждение и без причина, в слънчевия сплит, или да те спънат изотзад, и да паднеш с глава върху циментовия под — но това е друга тема, нека не се отклонявам…)
Не помня почти нищо от преподаваните ми там предмети по скучни, сухо написани учебници, пълни с факти, цифри, формули и данни. В учебниците също така имаше и доста хвалебствия за БКП и Съвета за Икономическа Взаимопощ (СИВ), които определено не ми помогнаха да придобия някакви реално полезни знания… Но това също е друга тема:-)
За сметка на това и досега си спомням някои от теориите на физиката и химията, които научих от великолепно написаните книги на Перелман. Затова днес знам, защо и как летят самолетите (какво ги държи във въздуха) и какво представлява принципът на Бернулли и защо хората във въртележките ги отнася настрани (инерцията, не центробежната сила).
Ако учебниците бяха писани като добрите книги, сега щяхме да знаем много повече и по-полезни неща. Точка за книгите и самообучението!
После учих в Музикалното училище. Добавете 5 години отгоре.
Учих музика и общообразователни предмети. От общообразователните отново почти нищо не си спомням. Смятам с калкулатор и компютър и досега, ако се наложи да приложа малко математика:)
Alliance Française
От 6 до 15-годишна възраст ходих и на Алианс (Alliance Française, на пл. “Славейков”), също седем години, дори малко повече, и там научих основите на френския език. Всъщност, там придобих едно нелошо произношение и се научих да обичам този красив, мелодичен език. Но истината е, че френски се научих да пиша и чета също сам малко по-късно, когато срещнах една страхотна учителка в последните класове на Музикалното училище, г-жа Петя Добрева. Тя успя истински да събуди интереса ми към този език, и успяваше да даде много повече на тези ученици, които искаха да научат повече (с не всички учители е така).
Точка за добрите учители! (които са голяма рядкост у нас, ако трябва да сме честни…)
Истината е, че тогава също игнорирах почти изцяло и учебниците по френски (бяха ми доста скучни), и донаучих езика почти сам. Само четох. Четох книги на френски, и то много — Jules Verne, Maurice Leblanc, Alexandre Dumas, Voltaire, LaFontaine, Bernard Werber (забавно е, че тази снимка на Бернар Вербер е правена в Institut Français de Sofia – Френския Културен Институт, където се бях записал за библиотеката по едно време, за да имам лесен достъп до повече литература на френски) и на още безчет френски писатели, а често и английски книги, преведени на френски.
Още една точка за самообучението!
Започнах да уча и английски език, малко преди да приключа с ученето си в първото ми училище. Отново сам, като първо ползвах едни стари руски учебници и плочите към тях (да, грамофонни плочи, на 33 оборота), после други учебници, докато не стигнах до нивото “мога да прочета първата си книга на английски с речник”. Оттам нататък започнах да чета и на английски много, основно любими английски и американски автори, които вече съм чел в превод (като Arthur Conan Doyle, J.R.R. Tolkien, R.L. Stevenson, че дори и Stephen King), както и обичах да гледам английски и американски филми със субтитри, за да се науча да разбирам смисъла на думите и фразите и да уча произношението.
Сега свободно чета, пиша и говоря на 4 езика. Повечето научих сам, основно “ядейки” книга след книга и…
Езиците: Grand Total
…равносметката е: 4 точки за самообучението и книгите! :-)
(Само да вметна, че разказвам всичко това, не за да се надувам, а за да подкрепя мнението си за някои аспекти от нашето класическо образование с факти — a не са ли най-добрите факти онези, които касаят мен и моя жизнен път?:-)
Висшето образование
След 12 години училище (без да броим Алианса), постъпих в Музикалната академия (Консерваторията). Успешно я завърших 4 години по-късно, като само последния си изпит, по цигулка, взех преди близо 4 години (след доста отлагане и протакане). За сметка на това, се гордея, че завърших с пълно отличие по цигулка и камерна музика (основните ми специалности) и можех оттам нататък да продължа сам, в която посока искам.
Когато приключих и с последния си изпит, и станах официално бакалавър по музика, бях вече на 27. Имах и известен музикален опит — свирил съм 2 години в един от най-добрите камерни оркестри в България (Камерен оркестър “Орфей”) — но не бях сигурен, накъде да продължа, и оставих този въпрос за по-късно тогава:)
Наскоро празнувах тридесет и втория си рожден ден. 32 години не са много, не са и малко. Опитваш се малко да си дадеш равносметка за нещата, които си постигнал, и за тези, които мечтаеш да постигнеш.
Какво правя сега?
Сега съм уеб дизайнер.
Пиша XHTML и CSS, рисувам с Adobe Fireworks, обичам уебстандартите и се старая да се придържам към тях колкото се може по-близо; разбирам и от Accessibility/Usability и SEO. Към изброените умения бих се радвал да добавя и в следващите година-две малко AJAX/DOM scripting, както и Flash/Illustrator.
Всъщност, занимавам се с уеб стандарти и HTML/CSS от около 5 години. Първоначално ми беше хоби (както и рисуването с Fireworks), сега вече е ‘сериозно’ занимание:)
Мечтая си и един ден да започна да снимам повече и по-хубаво (фотографията ми е хоби, макар че не съм професионалист, а и все още не мога да си позволя професионален или полу-професионален фотоапарат), да пътувам и да съм по-свободен в разпределянето на работното ми време (freelance? кой знае…).
В свободното ми време съм малко колоездач (само за собствено удоволствие, не за спорта), wine-lover, чета книги, ходя на планина или просто ми харесва да изляза на разходка в парка с Ани:)
И, преди да завърша, следва ли да добавя (ако още не сте се досетили), че всичко, което съм научил за уеб стандартите, писането на семантичен (X)HTML/CSS, browser compatibility, Adobe Fireworks, съм научил сам, като четох блоговете на известни дизайнери, онлайн статии (примерно, A List Apart е много добър ресурс), книги, експериментирах, отново четях и експериментирах, разглеждах първите ми ‘творения’ в IE5 и Netscape 4.7x, и така… докато не започнах да си изкарвам професионално прехраната с тези умения:-)
За вълшебния таг FONT FACE и Win98SE
Пътят ми в посока Web и компютри всъщност започна преди много години, когато си направих първия e-mail в Hotmail (май беше през далечната 1999-а година), видях за първи път магическите думи <FONT FACE=VERDANA><FONT COLOR=000000><B>...</B></FONT></FONT>, и зареждащото се лого на Windows 98SE… след това съдбата ми беше предопределена, каквото и друго да правех междувременно;-)
И пак, да отбележа още една точка за самообучението, за книгите, и… за Интернет, като нова медия и средство за информация с почти неограничени възможности!
За ученето и четирите неща
Всичко, от което имате нужда, са следните 4 неща:
- Да можете да четете и да пишете,
- Да знаете английски (като новия универсален език на технологиите, уеб и науката)
- да имате достъп до интернет и компютър, и…
- да имате желание да учите и да се развивате!
Това е. Останалото зависи само от вас. Е, не във всички области на знанието е така (ако учите за доктор, или пожарникар, например, само Интернет и книгите няма да са ви достатъчни) …но за доста неща това важи с пълна сила — учене на езици, дизайн (графичен, уеб), софтуерни технологии и много други.
Училище? Университет? Да, без тях не може.
Образованието е важно нещо. Също и социализацията, да се научиш да общуваш със себеподобните си — а идеята е, че една от целите на училището е точно тази, да те научи на това. Милко я оспорва в неговата статия, и си мисля, че той има право, донякъде — защото като се замисля, добрите приятели, които сега имам, с много малко изключения, не са от училище. Срещнал съм ги по-късно в живота ми, и приятелството ми с тях е въпрос на взаимна симпатия и съзнателен избор, а не “бяхме в един клас, затова се сприятелихме”.
Училище? Университет? Да, без тях не може.
Но не е ли истина също така (сега разглеждам само моя частен случай), че съм прекарал близо 20 години, за да уча неща, които ще забравя, от учебници, които не са интересни дори и за авторите им, за да се занимавам накрая с неща, за които не ми е било преподавано никога?! ;-)
Всеки има различен Път. Аз все още не виждам съвсем ясно моя, но продължавам да мечтая:)
Бих искал и да цитирам Милко, преди да сложа последната точка:
Децата ми от малки ще присъстват в моя живот пълноценно, ще присъстват в професионалния ми живот. Ще се обогатяват от контакта ми с хората и начина ми на действие. Ще ползват всичкото ми знание и познание за света. Ще познават източниците на информация и ще развиват интересите си. Какво ще изберат за себе си ще е техен съзнателен акт, а моето участие няма да се състои в някаква си заповед, а ще е наслоено с годините. Ще съм им дал визия. Решенията за техния живот са си техни.
Може би е негова мечта или утопия. Кой знае? Но за много неща съм съгласен. И с това, че така човек би могъл да отдели повече време на децата си. Също и нека не забравяме, че много от най-преуспелите хора на малката ни синя планета, са хора без висше образование. Сигурно не е случайно;-)
Пътят
…Навярно, ако не бях извървял моя Път точно по този начин, нямаше да съм тук и сега, навярно, ако не бяха тези близо 20 години образование, аз нямаше да съм сегашното си Аз… и все пак, няма ли и друг начин? Това са 20 години, не миг или два…
Всеки може да потърси отговорите си за себе си.
А аз знам със сигурност, поне за мен, че искам да продължа да уча и да се развивам, да научавам нови неща всеки ден. Но сам, или със съвсем малко guidance (напътствия).
Защото така ми харесва… И защото, на базата на моя личен опит, съм установил, че така се учи по-лесно.
И по-добре! :-)
Поздрави,
Salut,
С приветом,
With greetings,
—Мишел ;-)
PS За съжаление, не можете да коментирате в блога на Милко, но може да му пишете или да оставите коментар и тук, ако сте съгласни/несъгласни с някои от идеите, които споделям(е) :-)
____________
(*) Оригиналното заглавие е от блога на Милко Георгиев:
Общественото образование като спирачка,
http://spiderstamina.blogspot.com/2007/10/blog-post_20.html
Не съм съвсем съгласен с вашите идеи :) . Няколко ключови знания съм придобил в училището/университета , които се скъсвах, но не можах да проумея сам.
Първото е програмиране на асемлер за 6800 (ех моторола) в ученическите си години. Четех книги, четох, четох – не и не, не можех да вдяна и това е. Докато един от малкото истински учители не ми го обясни в техникума.
Второто е висшата математика :)
А иначе причината да има обществени учебни заведения е чисто икономическа. По евтино за обществото като цяло е да има държавни/частни училища, отколкото всеки да образова собствените си деца.
Мишел,
и за теб и за Милко – искрени поздравления и възторг!
в общи линии съм в много сходна с твоята ситуация
споделям мнението ви напълно!
дано успея да съм такъв родител, какъвто иска да бъде Милко :)
убийствен пост, адски нагледен и убедителен пример, страхотен поглед върху нещата, ебати, и адреналина ми се вдигна. Поздравления и от мен, това е най-доброто което съм чел за образованието, а последния месец какво ли не прочетох.
Струва ми се че Paul Graham е малко по-близо до истината за училището в: Why Nerds are Unpopular
Съжалявам го от душа и сърце тоз герой. Затварянето на коментарите е белег на несигурността, която му е донесла институцията. Разминал се е с хората. Явно повече от един път.
Имам приятел с който сме заедно от 25 години. от първото ми училище. Помня любимите си учители по име, помня къде седях, до кого и кой бе любимия предмет. Помня и всеки излет, тържество, песента на годината, летния лагер.
Всичко дето попада в социални умения си е на мястото. Затова не го разбирам откъде извади заключението, че училището има друга роля ?
Интересите ми се меняха често, бързо и оттам – фокуса ми се изместваше.
Отгледаха ме в библиотеката на читалището, където до три годишна възраст бяха изчетени всички книжки за ръста ми.
Спорно е дали любопитството бе отгледано в семейството и пренесено в училище, но днес, след 27 години по банките, не мога да престана да уча. С всеки нов език, дотук са четири, вземам нова титла.
Умението да общуваш продължава да бъде първия и най-значим резултат от всяко университетско ниво. Имам мрежа контакти на три континента. Скайпът ми е като коледно дръвче. Защото с всеки семестър в живота ми влизаше нов човек, а с него – един нов свят и цяла култура за изследване.
Специалността ми е религията ми, вярвам в съществуването на гурото и чета нон-стоп истории оф и онлайн за най-новото. Последните девет години са на тоз олтар, минавам през изпити като разходка в посланена трева. Понеже професията е такава, че не побира кабинетни плъхове и преподавателско тяло, срещаш уникални личности…истинско ходещо вдъхновение. Настрана, за да вземеш титла трябва да врътнеш един екватор в самолетни мили, да опиташ странни храни, да спиш на непознати места, да приемеш различния…
Дълбоко, дълбоко му съчувствам че е загубил детството и проспал първия си избор. Бях от късметлиите. И изборът ми по никакъв начин НЯМА да бъде прехвърлен съзнателно или несъзнателно върху поколението.
Моят път бележи вододел в семейната история – преди не е правено, в тази комбинация не съществува на много места. От друга страна, всички са с по 20+ г формално образование и не спират да учат и след оттегляне от активен режим. Очакванията към мен не са огласявани – те си бяха естествения социален капитал, върху който започнах.
Поръката бе че преди да предявявам претенции към другите, трябва да си вдигна летвата. Това и правя. С успех, дотук.
Аз май също съм от късметлиите, попаднали на хубаво място и получили качествено образование.
Средното училище, наред с много други неща, ми даде и много полезно познание за живота около нас. Научих перфектно един чужд език, разбирам добре други два.
Висшето ми образование беше смех като цяло, но ми даде възможността да попадна в научно-изследователска лаборатория. Там научих много неща, задминах средното ниво и се занимавах с така наречените state of the art технологии. Да, има такива места и в България. Да, малко са.
Като се замисля, може би по-голямата част от нещата, които съм научил и които ми помагат в живота, съм придобил в неформални форми на обучение. Но и формалното обучение ми е дало немалко – контакти, самооценка, начин на мислене.
Ако трябва да обобщя, май качествените знания съм получил от качествените хора, без оглед на формата, под която съм ги получил. Образователните институции са ми послужили по-скоро като среда, в която да срещна тези качествени хора, отколкото по предназначение. И това във време, в което все още имаше качествено образование и изисквания. За съжаление, май моделът на Милко е по-адекватен при сегашното състояние на образованието…
@in2h20: Повярвай ми, не си в позицията да го “съжаляваш от душа и сърце тоз герой”. Милко е постигнал много в живота си и последното определение, което някой би дал за него, е че е несигурнен. Той умее да защитава тезите си доста по-добре от повечето хора, които познавам, и не се страхува да го прави.
Амиии… Основното, Средното и Висшето образование учат в повечето пъти не на знания, а на занаят – занаята да учиш и да постигаш цели отвъд възможностите си в момента. Учат на подход, учат ни на основни умения при боравене със знанията.
разпечатах статията и се моля да ми остане време да я прочета днес и незабавно да коментирам … но от пасажа за алианс франсез и самобучението и добрите учители, оставам с впечатлението, че ще препечатам в един-два от блоговете си за пример на учениците :) От 2 седмици с тях дискутираме какво са научили в училище досега. Дотук повечето са уверени, че са научили следното: да четат и пишат, да смятат и езици. Мой приятел коментира тези изводи така: “Ама то на четенето и писането и смятането си има нива.” А относно езиците … не ми се коментира в момента, понеже тези деца са ми частни ученици, иначе учещи в държавни езикови/математически гимназии … а аз се опитвам да им помогна да се подготвят за изпити по/на английски :)))
Сложна тема — и все пак, общото образование няма за цел да те научи на факти, а да ти създаде среда, в която да си изградиш нагласата за учене. Фактите и задълбаването в конкретно учене се прави после, в специализираното и профилирано образование. Без това ходене на училище, където видимо са ни учели на не една и две глупости, дето сме забравили, но невидимо са ни помагали да си градим учебна нагласа, щеше да е много по-трудно профилираното учене в по-горните класове после във висшите училища.
Алиансът е друга тема. Той е едно от местата, които също създават нагласа. И в тоя смисъл работят паралелно с общото образование. Аз също съм ходил в Алианса (ЦИЧЕ-то;), общо 9 години (като броим и предучилищната) до 8 курс.
И днес мога да кажа, че само разбирам френски и то само ако се говори сравнително бавно и то без някакъв странен акцент или диалект. С четенето се справям малко по-добре, защото правя постоянно паралели с английски и по малко немски, испански и тук-там латински. Тоест — всичко пак е до обща култура и до създадена основна нагласа.
Така че всяко образование си има мястото, най-малкото защото има различни цели. Дори и да не са съвсем ясно видими от ученика, по време на процеса.
Според мен образователната система има огромни проблеми, но са все в конкретиката. Принципни проблеми няма, общо взето нещата вървят както трябва.
Изключая висшето образование, по-точно степените след бакалавър и магистър. Там е дива индия и няма мотивация, няма оборудване и контакти с чужди учени, няма заплащане… Изобщо човек дълго се чуди дали изобщо да тръгва към докторантура и нагоре тук. Няма наука; или има, но едва крета.
П.П.: били сме в Алианса май по едно и също време! Сто на сто сме се засичали, може и да сме били на един чин — то кой помни чак подробности от такива детски неща след толкова години ;) Ехей, голям бил светът — друг път; с теб в Алианса, с Ани в 7-мо… ;) Наздраве!
[vladi], съжалявам всеки самотен индивид оставен да се бъхти от бряг до бряг без Човекът. Милко ожалих по написаното. Иначе, предприемачите са ми симпатични до степен, че имам готовност да ги овековеча в книга. Последните са толкова различна порода от академията, че мисля че им дължим повече изследвания.
Познанието се предава от хора на хора – при човеците. Ако се вярва на Майкъл Крайтън – и при динозаврите.
Може да извадим и Зен и изкуството да се поддържа мотопед, специално в частта Образование, за да видим защо е толкова сърдит на институцията героя ти. Обаче пак ще влезем в сравнения и ще го обърнем на шура.
Той си е внушил, че е завършен.
Аз съм работа в прогрес.
Това ми позволява да си дръпвам границите всеки момент.
При него има шенген. Ментален.
Ако една образователна система може да произведе два толкова различни типа – и на възраст сме, аха, равни – не те ли бъзика нещо, че проблема не е вътре в системата ?!
Ще чуеш от хиляди места в бизнес пространството, а в публичната администрация – че хората са най-ценния ни ресурс. Отлично. Просто фантастично. И, какво правехме за да останат такива ? Как става прехвърлянето на познанието ? Щото днес изобщо не се конкурираме с цена и качество на продукта/услугата ни, а с познанието на хората си.
И, [vladi]
всички хора са качествени по дефолт. Номерът е да открият РАНО какво искат..за което изписах страници и страници при lyd, не ми се повтаря.
Дори кондорът, който се рее величествено в небесата – каца.
Какво остава за някое врабче преяло със зрънца.
Здравей, Мишел!
Сега като погледна назад към своето образование мога да кажа, че има много неща, които са ми полезни до ден днешен! Случвало ми се е да изровя някой стар учебник за да прочета някоя глава – било то икономика, било то висша математика или електротехника. Просто ми се струва си сменил много рязко посоката в професионалния си живот и за това не намираш чак такова приложение на ученото до момента… Все пак от сферата на изкуствата да скочиш в сферата на техническите и точните науки не е шега работа! И те поздравявам за смелостта!
На второ място – училището/университета не са ме научили само на общуване. Особено университета за мен бе важна среда. Попаднах пред много по-тясна извадка хора, които обаче имаха все сходни на моите интереси. Вече не бях единак, защото на куп бяхме събрани единаците от всякакви средни училища и имахме свое място, убежище, в което да се развиваме в избраната от нас посока без да срещаме неразбиране.
Колкото до самообучението – не мога пак да не изрека една любима фраза : “Студентът не е каца, която да напълниш, а факла, която да запалиш!” – т.е. не трябва да разчиташ да ти дават знания, а насоки. Насоки, от които ти сам да избереш какво ти харесва и кое ще развиеш на ниво над задължителното по норматив. Така че твоето самообучение за мен е естествена част от задължителното обучение. За това още от малки ходим и по СИП-ове/ЗИП-ове и т.н. мероприятия. За да се развиваме извън задължителните минимални норми.
Колкото до плановете на цитирания Милко – всеки има право на мнение, но най-малкото действията му биха били незаконни. И ако имахме работеща система за закрила на детето, неговите деца можеше и да му бъдат отнети заради по-особения му поглед към образованието. Все пак в България то е задължително до 16тата година.
искрено тъжа за хората, които са си изгубили времето в разни учебни заведения.
за щастие аз не съм от тях.
може и минута да не съм работил по специалността си, но това, което съм добил, “търкайки” чиновете, винаги ще бъде с мене.
това е моето богатство. съкровище, което само Смърт може да ми отнеме, никой друг.
единственото пропиляно време в живота ми е, когато по принуда бях натикан в “родната казарма”. пък и там, като се замисля, видях неща, които за единица време трудно бих видял в нормални измерения.
жал ми е за всеки, за когото времето, прекарано в училище, е тегоба.
жал ми е за хората, които са ПРИНУДЕНИ да бъдат учители.
жал ми е за обществото, чиито учители са по-бедни от милицунерите и метачките.
в такова общество е по-добре да дадеш детето си на обучение при милицунер, отколкото при учител.
Благодаря на всички за коментарите, чух много и интересни мнения! :)
Не съм краен (поне се опитвам), но осъзнавам, че в училище не бях научен точно на това — как да мисля сам! На това се научих сам…
А учителите, които да не повтарят всичко, написано в учебниците, и да не те карат и теб да го повтаряш 1:1, а да те учат на собствено мислене, са единици… Ето в това е проблема за мен…
Ако успея, ще пиша малко по-подробно днес по-късно…
Много дълги коментари бе хора, направо ми се ….. докато прочета всичко.
Образованието е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО до 16-годишна възраст. После който иска – учи, който не иска – прави там каквото си го влече. Това е положението.
Иначе много ме дразни затъпяването на нацията. След 10-ина години ще започне да си личи…
Поста на Милко не можах да го прочета. Щом стигнах до конспиративната теория за господарите на света, които са измислили образованието, за да прецакват обикновените хорица, натиснах Back.
Според мен общественото образование може да се прецени най-вече като се погледнат хората, които са вън от него. Например циганите.
Има много истории за хора, учили нещо с години и после преуспели в нещо съвсем друго. Според мен и на тях образованието е дало нещо. Най-малкото малкото умения и навици за умствен труд, пък и за труд изобщо.
Признавам, че като чета за идеи за училище без природни науки, география и история, ми настръхва косата.
Признавам също, че съм от хората, които Милко нарича “роби”. Работя това, което мога, за толкова, колкото ми плащат.
Не си представям друг начин на живот за обикновения човек в която и да е цивилизована страна.
Не съм казал, че съм съгласен изцяло с идеите на Милко, а че са интересни и че той има право, донякъде! :)
Училището не успява да те научи на най-важното — да умееш да учиш и да търсиш знанието сам! Обикновено те карат да повтаряш и наизустяваш дати и формули, които скоро забравяш. А как сам да се учиш – това се пропуска!
Не искам да съм роб. Обичам и ученето:)
Може би просто Милко говори за по-ефективен модел на образование!
И между другото, дори на това да се уча сам, съм се научил също сам! И въпреки училището и безкрайните повторения, успях да науча езици, после CSS, XHTML и още безброй неща!
Ако се доверявах само на училището, сега щях да съм ходеща кутия с куп наизустени от скучните учебници знания — и нищо повече…
Ето за това говоря! :-)
Аз не съм против образованието, а против неефективните му форми!
Да повтаряш заизустеното в учебниците НЕ Е образование!
Това е зубрене. И за съжаление, повечето време се прави точно това… :(
Коментарът ти с отнася само за бг образование, което изглежда и Милко коментира. Като човек на три образователни системи, в три държави, на три езика – мога да изляза със сравнителна таблица.
Научаването как да мислиш става в културата на конкретен език. Нека поспорим къф смисъл да мислиш на тоя език, на който пишем о)) Шегувам се.
България не излъчи мислител за 14 века. Революциите се случваха от хора надхвърлили етническата си граница. Раковски, Стамболов, Славейков, Ботьов, Дянков, Увалиев, Явашев…защото (Кант) където се мисли еднакво не се мисли много. Край на цитата.
Философският камък ли търсим тик ? Каква е гаранцията че това което работи за теб ще работи за мен ? При последните шестнайсет изпита (UK) попълвах анкети оценка за изучения материал, формата на преподаване, изпитване и какво да се прави. Същото се практикуваше в дизайн академията (DK) след всеки семинар (проектни задания, екипни разработки, продуктов панаир като вариант на изпит) -Делфи оценка.
Упражненията по преоткриването на дълбоката чиния дълбоко ме забавляват.
@Майя М – Не съм използвал думата “конспирация”, защото не се интересувам пряко от тези теории. Много бързо съдиш. И съответно бъркаш. Имам си моя глава и анализирам информацията, която взимам от различни източници и от собствения си живот и визия. Образованието и престъпността вероятно имат някаква зависимост, но ти и аз не я познаваме, не сме я изследвали – сигурен съм. Затова не демагогствай с разни цигани и тн. Ти нямаш визия да разграничиш “обществено образование” от друг вид образование. Аз е съм противник на никоя от истинските науки. Противник съм на малоумието на потока. Нека има обществено образование, децата ти ще имат нужда от него и ще го получат, защото ти нямаш възможност да им предоставиш нещо по-добро. Да, но аз съм по-адекватен от теб. Да, независимо, че си доктор по зяпане в микроскоп.
@in2h20 – Как си момче, добре ли си със здравето?