5:25 сутринта / 23.1 градуса навън

…и аз вече съм станал, правя зелен чай Twinings с лотос, и смазвам веригите на нашите колела:-)

Много е откачено това! Искам да кажа, събота е! Спи ми се. Ужасно.

От друга страна, обиколката на Витоша е след седмица, а температурите в София само след някакви си час-два ще скочат на над 30 ºC. Така че е време за малка байк-разходка/тренировка.

Йе!

100 км обиколка на Витоша – 2007 (reminder)

Радостта от движението на две колела... (снимката е от тази неделя)Скоро (на 30-ти юни, събота) ще се проведе поредната 100 километрова обиколка на Витоша за пешеходци и велосипедисти. Стартът е обявен за полунощ (29-ти срещу 30-ти юни) за пешеходците, и 6:00 сутринта на 30-ти юни за велосипедистите. Мястото на тръгване е последната спирка на трамвай №7 (срещу магазин Billa) на бул. “България”, София.

Повече подробности може да научите от обновения им сайт (благодаря, Емо – най-после един професионален дизайн за официалния уебсайт на това интересно събитие:-) – описание на маршрута и карта, такса за участие и т.н.

За съжаление, и тази година може би няма да успеем да участваме – иска ми се датите да се нагласят, но шансът не е огромен. Работа. That says it all :-/ (Стискайте палци, де! Ние все още се надяваме, и така или иначе вече се готвим с Ани, пък останалото е късмет. И воля на Небето ;-)

Няколко кратки бележки:

100 км не е ужасно много за трениран колоездач (и пешеходец), но не е и малко, и е добре да се подготвите предварително с по-леки тренировки, стига да се решите да участвате. А и теренът ще бъде доста разнообразен, ще има стръмни катерения и спускания, каране по асфалт и по черни пътища.

По собствен горчив опит знам, че ако караш само лекичко из парковете и на къси разстояния (50-60 km) и изведнъж направиш свръхусилие – примерно, 100-150 km за един ден – последствията могат да бъдат доста сериозни – може да се разтегне сухожилие, или да се пренапрегнат мускулите на краката… Така че внимавайте, увеличавайте дистанциите на тренировките и натоварването постепенно:)

Останалото е просто common sense:

  • колелото да е в изправност,
  • спирачките да са с добре регулирани накладки,
  • гумите да са напомпани,
  • да сте с каска (а и май няма да ви пуснат на състезанието, ако нямате каска),
  • с ръкавици (ръцете се уморяват по-малко от вибрациите на кормилото),
  • да си носите вода и малко енергийна храна,
  • и последно, най-важните резервни части и инструменти за колелото също няма да ви натежат (резервна гума, лепенки, помпа, няколко ключа, etc.).

Успех в подготовката! (Пък дано се видим на старта, ако сме късметлии и планетите се подредят по най-благоприятен начин:)

PS Това мини-постче е просто крато напомняне. Тази година упорито търсех в Google повече подробности за тазгодишното издание (2007) на това състезание, и така и не успях да открия официалния сайт. После го намерих, но се оказа, че информацията в него не е актуална. После намерих и още един сайт, със същото старо съдържание, но на друг URL. Бе въобще пълна каша… Новият официален сайт е вече up-to-date, актуализиран и онлайн.. но Google и другите търсачки все още не знаят за него, а датата наближава. Така че моят кратък reminder може и да се окаже полезен за някой;-)

Калинка

Лято е, колелата са на големия Път, много неща може да види човек, когато спре и се огледа за миг… :-)

Калинка

Ето тази калинка е от последната ни байк разходка в неделя, когато попаднахме в проливен дъжд (и дори видяхме наводнение малко преди да влезем в София). Но това на връщане. На отиване времето беше съвсем различно – слънце, облачета, лек ветрец… Калинката я снимахме на две крачки от един мини-манастир (мини-църквичка?) “Св. Вмч. Мина”, в едно мъничко селце, наречено Ярема (на около трийсетина километра от София).

(За EXIF ползвайте thumbnail’a:-)

World Towel Day… седмица по-късно ;-)

Вижте хавлията, която носих навсякъде със себе си на World Towel Day!Преди няколко дни Антония ме подсети, че 25-ти май е световен ден на хавлията (World Towel Day). Е, нали се сещате, Дъглас Адамс, “Пътеводител на Галактическия стопаджия”, и т.н. :) Та на този ден всеки трябва да си носи една хавлия през целия ден.

Аз на този ден имах само планирана разходка към Бистрица и Железница с колела, и… какво да правя?

Ми, взех си специалната хавлия за пътешественици на Lifeventure, разбира се – със специално калъфче, супер-бързо-съхнеща, супер-компактна, супер-лека и т.н.! Донесох си я от Лондон наскоро, и все още не я бях носил със себе си или използвал. Чудесен повод:)

Сега, нека ви честитя Световния Ден На Хавлията… на патерица! (така става, като ти отхвръкне главата от работа… забравяш да пишеш навреме;-)

***

А разходката с колела са получи чудесна – стигнахме до Бистрица, починахме си малко, и точно когато си купувахме малко плодове от една любезна дама на мъничкото пазарче (до чешмичката)… изведнъж заваля един от онези дъждове – все едно небето се отвори и заваляха котки и кучета… искам да кажа, заваля като из ведро;-)

Хапвам диня...Преди да успеем да потърсим, къде да се скрием за малко, любезната продавачка ни предложи да останем скрити под нейния навес с плодовете и зеленчуците. Което и направихме. А след пет минути тя мина покрай нас и любезно ни предложи да се почерпим с няколко резенчета диня. Ей-така. С усмивка. Направо ни шашна. “Ми като си имам гости, трябва да си ги почерпя”, каза тя, в отговор на изумените ни погледи. На мен в София не ми се беше случвало такова нещо… или поне не си спомням. Сякаш бяхме нейни специални гости, а не просто поредният клиент, който си е купил нещо.

Направо ни направи деня:) И не само. Спечели си двама клиенти клиенти завинаги – аз друг пък като минавам през Бистрица, няма да пропусна да си напазарувам плодове или зеленчуци от нея! :)

Малки селца и градове… Вие имате нещо, което Големият град не познава. Дано не се загуби…

***

След тази малка случка се прибрахме в София, по мокрото (но относително сухи). Не направихме много километри този ден, но все пак беше приятна разходка, и се пораздвижихме. То е време – лято идва, байк разходките е време да се поизтупат от праха;-)

Една от 100-те причини да избера колелото

Сутрешният трафик в СофияЧасът е 9:55, датата 17 май 2007 г., мястото е София, зад НДК (на следващия ден след велошествието в София).

Типична, позната картина сутрин и вечер за всички софиянци, всеки ден, през цялата година – хиляди автомобили, наредени в плътни редици, които се движат със скоростта на костенурка по всички възможни улици и булеварди, вдигат ужасно много шум и изпускат хиляди тонове изгорели газове всяка секунда в атмосферата.

Всички те имат една единствена цел – да заемат цялото свободно пространство на града ни, създавайки в същото време на своите собственици привидното чувство на комфорт, удобство и “бързо” придвижване.

Харесва ли ви така? Харесва ли ни така?

Не мисля. По-скоро сме свикнали.

Аз избирам всеки ден колелото. Харесва ми да се движа бързо. Харесва ми да не преча на никой. И още, не замърсявам въздуха, не вдигам шум, не се нервирам в задръстванията, защото за мен няма задръствания. Не плащам за части, бензин, масло, поддръжка и застраховки.

И съм свободен – което е най-главното!

Но все още картинката не е това, което би трябвало да е.

Липсват ми моите велоалеи – за да мога да се движа свободно и безопасно, отделно от автомобилите.

Липсват ми моите велопаркинги – за да мога да мога да си оставя колелото в безопасност навсякъде.

Липсват още много неща в София.

Само желание да карам всеки ден колело не ми липсва! :-)

Затова с радост ще изляза отново на велошествие, Critical Mass или просто на голяма вело разходка със себеподобни. За да покажа, че съм тук, и че все още чакам моя един метър пространство на пътя, отделен от стоманените зверове на четири колела.

Ще се радвам и други да се присъединят към мен!

UPDATE: Малко преди да пусна снимката и текста, се бях заиграл за малко с Fireworks (просто малко изместване на фокуса към част от снимката чрез леко размиване на фокуса в другата част) и ето един от вариантите, които ми се щеше да публикувам. Е, още не е късно, така че кликайте смело върху линка! :-D

…И ми се щеше да попитам, ако вляво е обичайната картина сутрин – кола до кола, а вдясно – едно въображаемо място за велосипедистите, със зеленина, асфалтирано и равно и отделено от колите с ограда… от коя страна бихте искали да бъдете? :-)

След разходката по улиците на София, или Critical Mass, our way :)

С една кола по-малко по улиците на София :-)Вчера (както вече писах) беше запланувано да се разходим по улиците на София, от паметника на Съветската армия до НДК и обратно. Велошествие? Разходка с колела и пеша? Всичко заедно! :)

Разходката се получи много хубава!

Бяхме повече от 500 участници – велосипедисти, пешеходци, майки с деца, и просто граждани, които се радваха да излязат заедно с нас за добрата кауза – а именно:

  • велоалеи за велосипедистите,
  • тротоарите – за хората,
  • чист въздух за всички в София!

Имахме си и полицейски ескорт (както си е редно, макар че полицаите не бяха твърде любезни…), имаше участници с музикални инструменти, имаше ужасно много велосипеди на едно място (радост за очите:-) и имаше много усмивки и добро настроение:)))

Снимките от събитието ще говорят по-добре от хилядата думи, които бих могъл да изпиша;-) …но за момента нямам време да подбирам, resize’вам и подреждам – надявам се по-късно да пусна втори пост по темата.

Засега – ето малко снимки, публикувани на други места: (1) antonia.del.bg, (2) kozzmen.blogspot.com, (3) netinfo.bg (всъщност, снимките от НетИнфо са мои, само че са рисайзнати твърде много като размер за вкуса ми;-)

Read more

Critical Mass? Не, разходка по улиците на София:-)

Елате да се разходим днес по улиците на София, с колела, пеша и на ролери, както ни приканват от “За Земята”, Антония (1, 2) и много други:-)

Къде и кога?

Ето детайли от официално съобщение:

Велошествие
за велосипедни алеи и пешеходни зони
15 май 2007, 18:00 часа, при Паметника на Съветската армия

(Събирането при паметника е в 18:00, но ще се тръгне по-късно оттам, след 18:30 часа, доколкото знам, и маршрутът на шествието ще мине през центъра и покрай НДК).

Не, това няма да е Critical Mass Event, първо, защото се случва само веднъж в годината, и второ, защото е официално събитие (Critical Mass разходките с колела се случват по-често от веднъж в годината и не се иска разрешение от общината за провеждането им, защото те не се водят официални митинги, събирания или нещо такова).

Просто ще се разходим заедно, и ще напомним на всички, че в София има и хора, които използват велосипеда (и ходенето пеша) като основно средство за транспорт:

  • защото е здравословно;
  • защото е приятно;
  • защото се придвижваш около два пъти по-бързо с колело, отколкото с кола;
  • защото велосипедът не отнема от жизненото пространство на жителите на града (а колите го правят);
  • защото велосипедът не замърсява нито въздуха, нито водата, нито почвата;
  • защото просто е хубаво да си на колело и да усещаш вятъра и да виждаш как пътят пред теб и зад теб сякаш не свършва, и ти се движиш по него с цената само на собствените си сили, без никаква помощ:-)

Велосипедът е свобода, да я защитим днес! :-)

(PS Снимката със сянката на колелото е от 22 юли 2005)

Не правете това… никога!

Не правете това... никога!Снимката ми попадна случайно преди няколко дни, някой ми я прати, мисля… вече не си спомням добре, откъде (мисля, че някога оригиналът е бил публикуван на PinkBike).

Както и да е, няма значение… Качвам я тук, защото не знам оригиналния й линк, и за да не се изгуби из архивите на компютъра ми:)

Просто ме впечатли… Какви ли не скокове на луди глави бях виждал, но такива сигурно са единици. И винаги съм се питал, като има толкова фотографи наоколо – дали защото се стремят да не изпуснат нито един интересен кадър, или защото снимката на скачащия байкър се очаква да е последната в живота му и за да има с какво да го запомнят хората;-)

Отдавна искам да публикувам нещо за колелата и моята страст към тях – но не за скачащите в пропаст байкъри, а за обикновените “градски” колоездачи (какъвто съм и аз), на които им е толкова трудно да виреят в нашия безумен град на автомобили, разбити пътища, затрупани с коли тротоари и нетолерантни шофьори.

В блога на Велян, обаче, се появиха серия интересни постове по темата “автомобилът в София” и с удоволствие “препечатвам” тук линковете към тях: #1, #2, #3, #4. А в #5 дори и аз се включих малко, вече съвсем по темата, която ме вълнува най-много…

Read more