Васил е писал доста подробно в неговия блог…

На всички изглежда вече е ясно, че тоя закон не е направен за борба с престъпността, а за нормалните хора, та да видим какво ще стане…

Да, и аз съм любопитен, какво ще стане накрая… :)

Има и линк към новината в “Дневник”.

В дискусията, продължила повече от два часа, взеха участие редица експерти и представители на неправителствени организации, но не и представител на МВР, инициатор на критикуваните промени, от част от които управляващите се отказаха след силните обществените критики.

“Приетият на първо четене от парламента законопроект за изменение на ЗЕС не дава гаранции срещу злоупотреби с исканата от МВР информация от телефонни оператори или интернет-доставчици”, заяви по време на обсъждането лидерът на СДС Мартин Димитров.

Вчера, 14-ти януари, имаше граждански протест против всеобщото подслушване (ако законът мине в този си му вид), на който за съжаление не отидох. И, не, нямам “уважителна” причина… просто така се случи. А ми се искаше, и то много. :(

Повече може да прочетете при Боян Юруков — в поста му и има и интересни връзки към новината за протеста, отразена от световните медии, включително BBC.

В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име”. (Чл. 32.)

И още: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”. (чл.34.)

(via # — между другото, цялата статия е хубава, прочетете я, ако и вие споделяте идеите ми за повече свобода за гражданите)

Любопитно ми е — ако МВР на Република България има пълен достъп до:

— моите телефонни разговори, по всяко време;
— местоположението на мобилния ми GSM телефон на територията на България с точност до няколко десетки метра;
— кога и с кого съм си говорил и писал по Skype/ICQ/MSN Live messenger (SkypeID на събеседниците, IP-та на компютрите, и т.н.);
— кога и на кого съм пращал мейл, IP адреси;
— други данни за моя Интернет трафик — кои страници посещавам, кога, за колко време, от какви машини…

….дали това ще представлява нарушение на Конституцията и на гражданските ми права?

Дали принципът невинен до доказване на противното не се обръща на 180 градуса? “Следим всички, пък ако нещо излезе…”

Дали тайната на кореспонденцията ми и на личните ми разговори не се нарушава?

Дали имам правото да се намирам в определена точка на страната и да пратя съобщение на мой приятел или познат, без да бъде проследявано, откъде и какво съм изпратил и на кого. Или вече не?

Все въпроси, на които не мога да си отговоря…

Фондация “Електронна граница” ви призовава на мирен протест:
http://www.bogomil.info/3365/
14.01.2010 – 11:00 часа пред Парламента

Всички ние сме свободни граждани в една свободна, демократична държава. Затова и се надявам депутатите, и като граждани, да гласуват съгласно не някаква партийна или полицейска повеля, а като истински граждани. Защото утре и те ще могат да бъдат следени… пасивно (каквото и да значи това).

(UPDATE @ 2010/01/01) Наскоро румънският Конституционен съд отмени подобен закон в Румъния; струва си да прочетете целия постинг на Пейо по темата.

Тъй като хич не ми е коледно тези дни, ще публикувам тук два цитата на хора, които изключително много уважавам и чието мнение ценя.

Цитатите касаят новия стар закон, който ще позволи МВР да подслушва “пасивно” всякакви наши лични, на гражданите, неща:

Гражданите за европейско развитие на България са подкрепили безконтролно проследяване на комуникациите.

Сигурно е станала грешка, едни граждани за европейско развитие не могат да постъпят така.

“ЗЕС: сто гласа за”, Нели Огнянова

Преди изборите БСП се опитваше да наложи в ЗЕС промени, които целяха да позволят хората да бъдат подслушвани и следени без съдебно разрешение. Но не се решиха да им дадат ход. ГЕРБ тогава бяха категорично против тези промени.

Изборите минаха. На власт дойде ГЕРБ. И смело наложи промени в ЗЕС, погазващи гражданските права значително повече от предлаганите от БСП.

Засега на първо четене. С обещанията, че между двете четения проблемът с нарушаването на човешките права ще бъде пооправен… Благодаря. Вече зная колко струват обещанията на ГЕРБ. Ще си позволя този път да не повярвам.

“Промените в ЗЕС: обещания и реалност”, Григор Гачев

Толкова за вярата в новото правителство, промяната и новия “спасител”, негова милост Б.Б. и партията, която води. Изборите минаха, БСП вече не е на власт, логично е партията на Б.Б., която беше против закона (в опозиция), сега вече да е “за” (вече е управляваща партия) — как иначе ще контролира и управлява?

Б.Б., Н.В., БСП, червени, сини, явно няма голямо значение — който успее да се докопа до властта у нас (съжалявам, това е изразът, който приляга най-добре), в същата секунда обръща всякакви позиции и се опитва да се домогне до повече контрол, ама ако може, неконтролирано.

Бого Шопов призовава за нов протест против несправедливия закон (“2010 НЕ Е 1984!”), който пак ще се опитат да прокарат в Парламента, на 14-ти януари следващата година (всъщност, не само Бого кани на протест, или пък е писал за този важен въпрос), но аз май вече не вярвам в протести… Остава може би единствено Конституционният съд пак да отмени закона…

Отново, МВР и този път ГЕРБ вкарват в парламента предложение за свободен и безконтролен достъп до трафичните данни на гражданите, които позволяват пълно проследяване на вашето местоположение, разговори, контакти с трети лица, и телекомуникационно поведение. Днес то следи само мобилните комуникации, фиксираната телефония, съобщенията и интернет. Утре ще следи и вашите мисли. МВР се опитва да прокара разбирателството, че тази информация е просто форма на лични данни, и следователно трябва да се третира като такава. С открит достъп до всеки, с малки наказания, и с евентуален контрол от забележете “Комисията за Защита на Личните данни”. Увеличават правата на кой да има достъп до информацията. За какви престъпления (всичко предвиждащо над 2 години затвор, което дефакто значи всичко). Уж ще има съдебно разрешение, но е парадоксално, защото съдията ще разрешава правото на достъп до информация, която полицията вече е придобила чрез пасивен терминал постфактум. Тоест МВР ще ползва информацията предварително, а ако съдията не я разреши (ако някой въобще го информира) — много му здраве. Отделно значително се разширяват съдиите, които ще дават разрешение, и ще могат да го правят по предположение, а не по започнато разследване (тоест, реално без основание). И гражданите сякаш са готови да продадат защитеното си от конституцията право на личен живот (или както Миков навремето се изрази “Криворазбраните граждански права”) срещу мнима сигурност.

Статията е на Делян Делчев и ми хареса — струва си да я прочетете цялата (още за новите “идеи” има и във вестник Труд).

А ние май и досега не сме разбрали, че никой от нас няма да спечели, ако от утре целият ни Интернет трафик и мобилни телефони се записват и проследяват “за наше добро”. Не, доброто не е наше, съжалявам, и трябва доста да си ограничиш мисленето, за да успееш да повярваш на пропагандата “нека ви подслушваме, за да ви е по-добре и по-безопасно!”…

PS Тим Бърнърс-Лий смята, че хората не трябва да се следят (via Нели О).

Тъй като Йовко го е казал по-хубаво, отколкото аз самият бих могъл да го кажа…

Тъй като и Боян вече го е казал много добре и аргументирано…

Тъй като и Григор каза немалко пламенни думи…

Тъй като и Пейо вече се произнесе, също много добре…

Тъй като и Делян и Бого Шопов и още немалко хора, които уважавам, вече нееднократно писаха по тази тема, аргументирано, силно, разумно, правно обосновано, конституционно обосновано, граждански обосновано…

Тъй като и Върховният административен съд вече се произнесе, както и българският Парламент…

…Не смятам да се опитвам и аз да сътворя нещо и да се повтарям. Всичко важно вече е казано.

А вие може да прочетете аргументите и на Програма за Достъп до информация.

И също и да се подпишете с името си под тези аргументи — ако не ви е страх, разбира се. Днес — подписка, утре — дописка, а вдругиден (кой знае?) — трудов лагер за (инако)пишещите и за (все още) мислещите свободно… :-)

…Много ме натъжава това, което се случва в България напоследък. И това е само едно от нещата, само едната страна от кубчето на Рубик, само едно малко парченце от пъзела… В един момент, ненормалните неща стават норма, а нормалните — изключение…

Дано да греша. Защото наистина не ми се купува еднопосочен билет за никъде…

Имаме частична победа на здравия разум над идеята за безконтролно и тотално подслушване и следене на Интернет трафика и телефонните разговори — в България. Което не е малко!

Телефоните ще се подслушват (както и досега) и трафични данни ще се събират. Това е лошата новина.

Добрата е, че ще има контрол над това, кой, как и защо ще може да поиска достъп до тези данни. Това е добрата новина…

Въпреки че МВР твърди, че това е лошата новина, а не добрата. Ха! :-D

Но като знам, колко точно доверие са извоювали нашите “служби” в очите на обществото, се радвам, че контрол ще има. Поне някакъв…

Вероятно ще има още развитие покрай новия закон и правила, промени и гласувания, но засега нещата поне не изглеждат безнадеждни…

И значи, не бяхме излизали напразно на “свободен” обяд преди точно една година… :-)

(Забавно е от време на време да се мернеш случайно на някоя снимка в “Капитал” или “Дневник”, като в този случай;-)

В 10 часа сутринта на 27-ми януари 2009 (около два дни след започването на кампанията “Провал“), резултатите са абсолютен и (не)очакван провал! Тоест, успех! ;-)

Как да проверите сами?

Следвайте тези три четири лесни стъпки:

1) Отворете www.google.com или www.google.bg (по избор).

2) Напишете думата “провал” в полето за търсене (без кавичките, разбира се).

3) Натиснете бутона “I’m Feeling Lucky!” (“Чувствам се късметлия”) — този бутон обикновено ви отвежда към най-точния отговор на вашето търсене.

4) Наблюдавайте с усмивка, кой сайт се зарежда!

Честито на Юнуз и Oggin, които подеха първи кампанията! Благодарности и на българското правителство, което е направило сайт, забранен за индексиране от страна на google и други търсещи машини! ;-)

Всеки знае, че българското правителство се е провалило отдавна — сега, обаче, имаме и други доказателства.

провал = www.government.bg

:-)

Може да проверите и в резултатите за търсене — в google.com сайтът на правителството си е на стабилно първо място, както и в google.bg (поне за момента).

Сега, хм, какво? Чакаме протестна нота от BG правителството към Google, Inc.?

Не е лесно да присъстваш само оффлайн в нашия онлайн век, и да си се провалил по всички показатели. И ако не беше засегнат животът на толкова много хора в България, дори бихме могли да подходим към провала на правителството ни с усмивка…

(глас в svejo.net ^)

PS И два screenshot’а, за всеки случай (ако нотата все пак стигне до Google, Inc., и те я вземат под внимание;-):

UPDATE (2009/02/13): Вече сайтът на правителството не излиза на първо място в търсенето. Явно промяната в robots.txt си е казала думата… :-)

На 14-ти януари мнозина нормални, честни хора, бяха без причина малтретирани — със знанието и благословията на сегашното правителство.

МВР чуло нещо за “скайпа“, и искало да подслушва и него, законно. Също със знанието и благословията на сегашното правителство.

В Рила се строи, и също не се вижда заинтересованост в сегашното правителство незаконните строежи да бъдат спрени. И не само в Рила — на Иракли, по цялото Черноморие, в Странджа, в рамките на “Натура 2000″…

Затова днешната ми публикация ще се състои от само една дума:

провал

Може би малко по-късно ще пиша за неиндексирания сайт www.government.bg — засега смятам символичното ми участие в инициативата “Провал” за достатъчно… Правителството отдавна е получило червен картон от гражданите, и само отчаяното затваряне на очи няма да помогне…

А ако случайно живеете на Марс и все още не сте чули за забавната онлайн инициатива, то ето списък с линкове по темата, които ще ви помогнат да се ориентирате по-добре:

1. http://yunuz.projectoria.org/archives/326/
2. http://oggin.net/vile/failure/
3. http://yovko.net/archives/2058
4. http://velqn.com/?p=4711
5. http://blog.peio.org/?p=3132
6. http://www.kldn.net/?p=583
7. http://smiling.webreality.org/blog/?p=1421
8. http://raltchev.info/?p=1098
9. http://pavel-yanchev.blogspot.com/2009/01/blog-post_25.html
10. http://komitata.blogspot.com/2009/01/blog-post_25.html

Списъкът е непълен, а вие все още имате шанс да се включите в инициативата! Една дума + линк осигуряват 100% участие! ;-)

(UPDATE: 2009/01/27 @ 11:00) Вече има стабилен резултат, прочетете повече за успеха на кампанията! ;-)

UPDATE (2009/02/13): Вече сайтът на правителството не излиза на първо място в търсенето. Явно промяната в robots.txt си е казала думата… :-)

Докато четох новината от завчера, публикувана в dnevnik.bg, попаднах и на един интересен кадър (#3) в статията.

Без коментар.

(И, не, няма значение, че гранатометът стреля с гранати със сълзотворен газ — CS — а не с истински. Той е бил донесен на мирен протест, това е достатъчно.)

* * *

Изписаха се тонове мастило за протеста на 14-ти януари (и следващите след него), има десетки фотогалерии, анализи… а аз нещо нямам сили за писане… и протестиране, може би също. Затова е и настанало толкова силно мълчание в блога ми от 14-ти насам.

Една хубава статия да линкна само: “Българийо?!”, и още една (втората е на Симион Патеев).

А днес пак има протест в София, в 15:00, ако ви се протестира и бори за справедливост и честност… в България.

Аз май се уморих…

Отидохме малко след 11 часа на протеста пред парламента. Имаше много хора. Имаше още повече полиция. Загражденията, полицията и жандармерията около парламента силно напомняха на декора през онзи далечен януарски ден през 1997 година.

Във въздуха миришеше на барут. Имаше много млади хора. Чуваха се призиви за спокойно и мирно поведение. Всичко беше наред, докато от тълпата някакви глупави, заблудени тийнейджъри не започнаха да хвърлят бомбички и снежни топки срещу кордона полицаи с палки, щитове и шлемове. Успях да направя няколко снимки отвисоко, от Коня:

Ето няколко от тях:

Малко след това се преместихме отстрани на хотел Радисън, за да кача снимките онлайн. Не успях веднага, защото усетихме, че нещо става. Хората побягнаха от площада, зад тях тичаха полицаите.

Колкото и да ми е неприятно да го кажа, но видях кръв днес, макар и отдалеч.

Не може да се каже, че сме участвали в протеста.
През цялото време се опитвахме да разберем какво става и снимахме.
Имаше напрежение във въздуха. Надявам се да няма жертви, но зная, че ще има пострадали.

Това е един от последните ни кадри:

Има и други, но някои от тях не мога да публикувам, тъй като са в близък план.

Това, че управляващи и управлявани живеят в открит конфликт, решава ли нещата?
Не знам. Мнозина казват: “Гласувайте”.
Но ако си гласувал за някой и после той те е разочаровал с управлението си, как точно му показваш, че е време да освободи поста си?
Винаги ли се налага да се стигне до кръв, за да разбере някой, че нещо не е наред?
Поправка, че нищо не е наред…

:-(