Луната…

Преди малко се прибрахме вкъщи, след цял ден работа и срещи…

Помотахме се малко заедно (аз, Ани и Васил) по улиците на нощна София и някак неусетно се получи и лека нощна фоторазходка — снимах един танцуващ с въртящи се огньове младеж близо до НДК, после фонтаните (е, традиция, какво да се прави;-) …после неусетно се озовахме на моста на НДК, където видяхме изгряващата над хоризонта луна.

Изкушението беше голямо!

А истината всъщност е, че за няколко дни се оказах щастлив обладател на един чудесен Canon EOS 350D с комплект обективи 28-105 mm, 90-300 mm, и един “твърд” 50 mm за макро. Случват се и такива неща, като в приказките… Е, всяка приказка си има край (както и Пепеляшка чака с трепет да удари полунощ и магията да се развали) …но в случая моята ще продължи още няколко дни (надявам се), през което време ще мога да поекспериментирам на воля, преди да върна прекрасната машина на нейната собственичка (благодаря, Дони!:-)

To make the story short, ето първият ми опит да снимам луната малко по-отблизо:

Луната (поглед през EOS 350D)

Read more

“Ин и Ян” в чаша кафе

Това е последният ден от почивката ни на море, вече сме в ултра-бързия (ускорения бърз влак, всъщност, ама като видя съкращението УБВ, и не мога да не го нарека ултра-бърз, sorry:-D) влак за София. Малко преди да влакът да потегли, отскочих за чаша кафе и шоколад от една кафе-машина на гарата. (В 7:30 сутринта няма нищо по-прекрасно от чаша ароматно, силно кафе (а и знаем, какво се случва, когато кафето в офиса свърши, хехе;-) На снимката са двете чаши една до друга, поставени на прозореца. Слънцето и рисунките по повърхността на кафето и шоколада ми заприличаха на знаците “Ин” и “Ян”, затова ги снимах:-)

Ин и Ян (видяно в чаша кафе)

(18 август 2007 @ ~7:30 сутринта, Варна, във влака за София; за EXIF вижте thumbnail’а; ето и по-близък план на втората чаша)

PS Предните снимки от същата серия: (1) Вълни, (2) Пейка в парка, (3) Залез на брега на морето, (4) Св. Св. Константин и Елена (night view).

Св. Св. Константин и Елена (night view)

Продължавам серията:

Св. Св. Константин и Елена през нощта

(15 август 2007 @ ~22:00, поглед към брега на Св. Кв. Константин и Елена, някъде близо до кораба-ресторант “Сириус”; за EXIF вижте thumbnail’а)

PS Предните снимки от същата серия: (1) Вълни, (2) Пейка в парка, (3) Залез на брега на морето.

Залез на брега на морето

Накратко:

Добрата новина е, че избрахме снимките от морето, които ни се иска да блогнем тези дни с Ани.

Лошата е, че са повече от десет, и ни мързи да ги подреждаме, resize’ваме в два размера, и добавяме описания. Може би някоя друга вечер;-)

Последната новина е все пак добра:

За компенсация, ще публикувам тук една от любимите ми снимки от тазгодишното море, правена е на залез слънце — много ми харесаха цветовете на залеза, слънчевите лъчи, проникващи през клоните на дърветата, и чайката в полет, която случайно попадна в кадъра, в мига, в който натиснах спусъка на Pentax’а! :-)

Залез на брега на морето (Св. Св. Константин и Елена)

(14 август 2007 @ ~19:00 h, Св. Св. Константин и Елена; снимано е от един малък кей в морето в посока към брега; за EXIF вижте thumbnail’а)

PS More to come! ;-)

Муха на колело

Това е муха на колело (според Ани). А истинската муха не кара колело, а само беше кацнала върху него в парка миналия петък. Ето и кратка история в картинки:

Хм, защо да не кацна тук?

Приятно е, пък и ме снимат, като истинска звезда!

Време е за излитане...


(паркът зад хотел “Hilton” на 24 август 2007, малко след 6 часа вечерта:-)

PS За любопитните – ето оригинала на IMGP3918.JPG (втората снимка) в резолюция 2304×1728 пиксела, CompressedBitsPerPixel: 5.46 bits/pixel). Моят малък Pentax може да има много недостатъци, но macro-то му е страхотно:)))

PPS Edit in Black & White – просто опит… На мен лично мухата си ми харесва в цвят много повече, но реших да опитам, в отговор на коментар #1…

Вълни

Черно море: Две вълни се срещат

Не знам, ще успея ли да публикувам най-хубавите снимки от моята кратка почивка на Черно море, но ето една, която ми харесва… (в по-големия вариант на снимката само съм променил малко контраста и хоризонтът е завъртян с един градус) …на нея се вижда срещата между две вълни близо до брега:-)

Работата и работните мейли ме хванаха вече… Надявам се да ми остане една свободна вечер тези дни, все пак:)

41.7 градуса по Целзий в София

41.7 градуса по Целзий в София

[Датата е вчера (24 юли 2007). Изложението е северно, сянка, температурата е измерена на минимум 15 метра над повърхността на земята в 16:30 следобяд.]

Лично аз не си спомням някога да е било толкова горещо в София. Освен може би по време на предишния такъв горещ период в края на юни тази година, когато температурите достигнаха 38 градуса.

Но 41-42 градуса? На сянка? И то не над повърхността на земята (където е много по-горещо), а на доста голяма височина?

Не мисля, че съм бил някога свидетел на по-големи жеги в България от тези през юни и юли тази година. Честно. Нито пък си спомням по-топла зима от миналата.

Казват, че президентът Ал Гор бил популист. Други казват и че глобалното затопляне е мит.

Не знам защо, но когато вчера ми се наложи да изляза за малко (бях се затворил цял ден вкъщи и рисувах с Fireworks), следобяд, и ме лъхна въздух с температури от порядъка на 45-50 градуса, безмилостно горещ и изпепеляващ, като в пустинята…

…бях много повече склонен да повярвам на Ал Гор, отколкото на опонентите му.

Спомних си и за “дъждовния период” в София, преди да дойдат горещините…

* * *

Още две-три години ще са достатъчни, за да разберем, тенденция ли е това, което наблюдаваме да се случва с климата на Земята (и локално, и глобално), или съвпадение/случайност.

Казват, че Земята умее да се саморегулира. Освен може би в случаите на твърде силно нарушаване на баланса в природата, предизвикано от намесата на нашата цивилизация.

Е, предполагам, по един или друг начин Земята ще успее да се справи и този път, дори и с цената на нашето изчезване, ако се наложи… пък дано не съм прав…

* * *

Now back to work, че има да се рисува още много, преди сайтовете, над които работя, да се превърнат в реалност… а засега те са на етап Fireworks PNG файл:)

Фонтаните на НДК през нощта (3)

Преди време бях публикувал малко снимки от една нощна фотосесия на фонтаните НДК (сесията си имаше и втора част).

Нямам кой знае какво да добавя по темата, честно казано (или поне със сегашния ми цифров фотоапарат), но ето че вчера ми хрумна една хрумка. Комбинирах нощния режим на моя Pentax със светкавица и малко водни пръски. Ето резултата:

Фонтаните на НДК през нощта - игра със светлината

Ефектът за мен е интересен… В снимката има сякаш два плана – единият са блесналите и в миг “замръзнали” пръски вода във въздуха (“хванати” от светкавицата), и пастелните цветове на разноцветния фонтан на заден план, получени от по-дългата екпозиция на нощния режим (минимум една секунда).

(//On the sideline: Ако се питате, как са получени пръските вода, то отговорът е много прост: вчера беше много горещо, и вечерта излязохме да се поразходим с Ани. Край фонтаните на НДК беше по-хладно, наистина, и оттам до мисълта да си събуеш сандалите и да си цопнеш краката в студената вода за малко… а оттам и да решиш да поекспериментираш с нощния режим на фотоапарата ти е точно… един “цоп” и един “бълбук” разстояние:-)))

Та, да се върна на фонтаните и фотографските ми идеи от вчера:)

Следващото ми хрумване беше, какво ще се случи, ако снимам един от фонтаните “комбинирано”, от 3-4 метра (светкавица + нощен режим).

Read more

Изгрев

След продължителната ми серия от залези и дъги, ето и един изгрев, близо до морето :)

Изгрев...

Изгревът е сниман е от влак в движение, малко преди да пристигнем във Варна, рано сутринта на 4 октомври 2005 (на път за годишната среща на APC :-)