This digitally fused breathtaking panorama was captured late last month across one of the Chena Lakes in North Pole, Alaska, USA, and includes the Pleiades open cluster of stars on the image right. The shot is unusual not only for the many wonders it has captured simultaneously, but because lakes this far north tend to freeze and become non-reflecting before a sky this dark can be photographed.

На тази снимка се вижда нощното северно небе на Аляска и звездите, метеорит, и северното сияние в целия му блясък… отразени във водите на едно от езерата Чена (Chena Lakes).

Знам, че там е студено. Много студено. И все пак, един ден бих се радвал да видя тази гледка с очите си… :-)

Засега съм зарязал идеята за фотоблог, и така междувременно пълня категорията “Daily Photo” тук малко по малко… Ето още две снимки:

Read more

Снимката е от 14 май тази година, мястото – една маса за пинг-понг близо до моста на НДК:)

Обичам да играя на тенис на маса, и както си геймихме веднъж с Ани и хоп! И се появи този неочакван участник, бъдеща красива пеперуда:)

Преместихме го внимателно по-далеч от нас тогава, и продължихме играта. Но снимката не му се размина;-)

Сега вече е есен, но пък защо да не си спомня за пролетните дни? А и като гледам снимката на зеления симпатяга, някак веднага се сещам и за Minuscule.tv и за тревата, която Ани снима наскоро… :-)

Беше вчера следобяд, мястото е Седемте рилски езера, височината е 2 и половина километра, а снимката е направена от езерото “Сълзата”.

Беше доста студено, духаше силен вятър и въпреки това, красотата на това място си струваше еднодневното уморително тичане нагоре и надолу, в мъгла и слънце, дъжд и вятър, през скали и клекове, по маркираните пътечки и извън тях:-)

Не мога да повярвам, че това беше вчера — а днес съм в София, и вече мисля за работа, за утрешния ден, забравил съм за умората, за невероятната красота на Планината и мисля само за глупостите, които ме очакват утре…

Ще сложа няколко от най-хубавите снимки тези дни, ако ми остане дух. Сега не ми се говори повече…

Раничките са готови, колата е пред къщи, и скоро тръгваме на път с приятели, да видим Седемте Рилски езера.

Време е да видим отново, макар и за ден-два, някои вълшебни места в Рила:-)

Казвам “до скоро” на Големия град, и с нетърпение очаквам двата дни off-line живот на височина над 2 километра:)))

Отивам аз на работа един от тези дни, и се оглеждам по едно време — усещам, че някой ме наблюдава!

Внимателно и под прикритие.

Кой ли?

Ето го :)))

Много красива котка, но малко плашлива (имаше и мъничко малко коте наоколо, което имаше сериозен проблем с очите, може би силен конюктивит, опитахме се да го лекуваме, капехме му капки в очите и ги промивахме — но малкото нещо изчезна последните дни, може би някой го е взел да го лекува вкъщи, или поне така се надявам) …и все пак, може би ще станем дружки с нея:)

Случва се някое животно да те усмихне по един особено приятен начин — като този “хищник”, който ме наблюдаваше от безопасно разстояние от храсталака;-)

(Първо малко предистория…)

Колкото повече се затрупвам с работа, колкото повече стресът расте, толкова повече ми се бяга – към планините, към морето, към природата…

Понякога бягството е виртуално — хвърляш по едно око на стари снимки от стари пътешествия и приключения… А понякога става случайно — както днес.

Търсих подходяща снимка от Рила, за да използвам част от нея в header-а на един сайт. Докато прелиствах снимките от папка “Рила: 01-03 октомври 2006”, попаднах на две мои “бисерчета”, които така и не видяха бял свят (досега).

…Спомням си как се разхождахме с Ани из рилската гора над село Говедарци, беше ранен следобед на първи октомври. Гората беше тиха и вълшебна, слънчевите лъчи си пробиваха път между клоните на дърветата, краката ни потъваха в мекия мъх, тревата и килима от борови иглички, покриващи земята… Внезапно погледът ми срещна сякаш късче диамант, блещукащо в тревата, в която росата на места все още не се бе изпарила. Подминах мястото… Блясъкът изчезна. Върнах се половин крачка назад — пак беше там, сякаш малко късче прозрачен скъпоценен камък лежеше в тревата и искреше във всички цветове на дъгата, жълто, оранжево, синьо-зелено… Спрях като омагьосан, повиках и Ани, тя също го видя.

Наведох се — беше капка роса, хваната между две ниски тревички. Под определен ъгъл спрямо слънцето и погледа, се получаваше ефект като от призма или като малък скъпоценен камък. “Физика, оптика…”,– помислих си аз тогава… и в следващия миг си дадох сметка, че това не е вярно, и съм свидетел на Магия:-)

Наведох се и се опитах да хвана част от магията върху матрицата на моя малък Pentax. Два от кадрите се получиха добре, доколкото беше възможно тогава. Ето ги пред вас (ще се наложи да кликнете върху снимката, ако искате да видите кроп от близкия план, с много повече детайл) – първата…

Read more

“Хванато” днес, иначе тази красива табела на едно магазинче на улица “Княз Борис I” съм я подминавал неведнъж…

Питах се само — за чая ясно, ама дали не могат да ми продадат малко време, че това е, което не ми достига напоследък — свободно време за любимите разходки, за снимане и рисуване, за пътуване, време за мисъл, време за игра, време за планина и море, време за любов…

UPDATE (2007/Sept/04): Днес видях, че “Дневник” са писали за магазина преди време: http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=362975 :-)

(Note: Същият EOS350D, с обектив 28-105 mm.)