Вчера беше много красива гледката край “Народния театър”, орнаментите по фасадата горе блестяха като златни — тези снимки ги направих точно по времето, когато си забелязах цифрата на байк компютърчето:-)
PS LOL, малко преди (или след) като се захласвах по театъра с фотоапарат в ръка, друг блогър тайно ни е наблюдавал, и дори е блогнал несъстоялата се среща между непознати — хей, свиркайте следващия път, не се покривайте в мрака като наблюдатели само;-)
Днес за малко избягахме от София, на едно вълшебно място, където не ходим често напоследък… В София имаше слънце, а там валеше сняг…
…и беше студено, но ние се справихме. Нашият отговор беше fire! :-)
Няма нищо по-хубаво от огъня през зимата — на открито, в камината или в печката… Дава ти топлина, светлина, уют и… мъничко вълшебство:-)
Парламентът в София нощем, отразен в една локва:)
Много си обичам тази случайна снимка, затова я публикувам сега (днес пак снимах отражения) — когато я бях направил (януари 2007), още нямах блог;-)
(EXIF има в thumbnail’а; а за статив май ми послужи тогава една голяма саксия за цветя;-)
Да се разхождаш вечер, да няма вятър, и да видиш една локва… изкушението е голямо;-)
(Снимката е от тази вечер, направена е в близо до НДК/”Витошка” в София; EXIF има в thumbnail’а; за статив ползвах парче тротоарна плочка:-)
Обичам светлините на града нощем…
(Снимката е от зимата на 2004, направена е в близо до НДК в София; EXIF има в thumbnail’а.)
Навън е студено, вчера валя сняг, а пък аз се подсетих за летните дни нещо… Например, за тази тревичка Agropyron repens (благодаря, Надет!:-)
(Снимката е от същата разходка с колела, когато снимах и дивата ягода; и е една от онези снимки, които показват, че при определени условия един малък цифров фотоапарат може да покаже някои качества, обичайно присъщи само на по-големите DSLR-и — за сравнение вижте тази снимка от последната ни фоторазходка с Емича:-)
Вчера в София заваля първият сняг за тази година. Бях удивен, защото все още е октомври, навън температурите паднаха до около нулата и заваля мокър сняг на големи парцали…
А снимката по-долу отдавна се каня да публикувам. Бяхме отишли на театър с Ани една зимна януарска вечер на 2004-та година (“Този път кой съм”, с участието на Сава Войнов), и когато излязохме навън след представлението, в това състояние заварихме паркираните ни от два часа колела:
Обичам да карам колело. Дъждът и снегът рядко могат да ме спрат…
Понякога дори е по-интересно да караш при по-необичайни атмосферни условия (проливен дъжд; мъгла; сняг; лед…) и тази снимката обикновено я показвам на хора, които ме питат “А кога зазимяваш колелото си?” или “А зимата как караш колело?” — дори не се налага да й добавям коментар… :-D
Доядоха ли ви се ягоди, а? ;-P
PS Снимката е от тазгодишната 100 км обиколка на Витоша (нашият pre-release edition седмица преди самата обиколка); за EXIF вижте thumbnail-а:)
Ясен наскоро публикува една много симпатична катеричка и като я видях, се присетих, че все още не съм публикувал снимките от Лондон:)))
Е, снимките сега няма да успея да ви покажа, но нека видите поне снимката на ето тази симпатична катерица, която срещнах в парка “St. James”, докато се разхождах безцелно там в неделя…
Много се гордея с това мое попадение! Един от малкото моменти, когато моят верен Pentax се показа на висота при снимка на животно и успя да фокусира и да измери правилно светлината, въпреки сумрачния следобед:)
PS (2007/Oct/19@12:00): Публикувам и необработен вариант на същата снимка, Дончо ми даде идеята:)
(Кадърът е от неделната ни фоторазходка)
