“Тук нищо не минава през прозорци и врати освен сиянието лунно, лъчите звездни и вятърът над хълма.”

Хобитите са в къщата на Том Бомбадил и Златоронка:

“Накрая Том и Златоронка станаха и бързо разчистиха масата. Помолиха гостите да си почиват и ги настаниха в кресла, със скамейчици под морните им крака. В широкото огнище пред тях огънят пламтеше с нежен аромат, сякаш бе разпален от ябълкови дърва. Когато подреждането свърши, изгасиха всички светлини в стаята освен една лампа и две свещи на лавицата над камината. Със свещ в ръка Златоронка застана пред тях и пожела на всеки лека нощ и дълбок сън.

— Почивайте в мир до заранта! — каза тя. — Не обръщайте внимание на нощните звуци! Тук нищо не минава през прозорци и врати освен сиянието лунно, лъчите звездни и вятърът над хълма. Лека нощ!

Сред трептящи отблясъци и тихо шумолене тя излезе от стаята. Звукът на стъпките й бе като поток, който кротко се спуска от хълма по прохладните камъни сред нощния покой.”

—Джон Толкин, “Властелинът на Пръстените”, том I, глава 7
(превод: Любомир Николов)

Един любим момент от една много любима моя книга… И следващият път като пожелавам на дъщеря ми “Лека нощ!”, мисля да цитирам Златоронка. :-)