#ДАНСwithme #366 (#1Y) – една изгубена година…

Не мога да повярвам, че измина една година.

ЕДНА. ГОДИНА. Цялата пропиляна!

Една година свинщини! То не беше избирането на Пеевски за шеф на ДАНС (за един ден)… то не бяха загражденията и хилядите полицаи около парламента, жандармерията и палките и щитовете и бронираните коли… то не беше Нощта на Белия Автобус, битите граждани, барикадите…

…то не беше “освобождаването на българите от страха” (пак основно с палки и щитове, а също и чрез манипулиращи медии, собственост на мафията)… то не беше “понижаването на цената на тока” (почти довело днес до фалит НЕК и енергийните дружества)… то не беше “строим Южен Поток!” “не, не строим Южен Поток!” “не, все пак строим!” и започналата наказателна процедура срещу България от страна на Европейската Комисия…

…то не бяха приказките за “интернет лумпените”, “соросоидите”, “(платените) протестъри”… “рестартирането” на АЕЦ БелеНЕ… заплахите на Волен за саморазправа с гражданите и журналистите… то не беше международната изолация на България и редовното изнизване на г-н Олигарски от всякакви задни изходи и входове… то не беше замиращата ни икономика и пониженият ни днес кредитен рейтинг…

…то не бяха битите студенти и граждани, когато студентите и те се събудиха и блокираха университетите си… то не бяха десетките хиляди хора по “Цариградско шосе”, скандиращи “ОСТАВКА!” и “Мафия!”… и балоните с надпис “ОСТАВКА!” и “#МиренПротест”, и “#ignoreVolen”…

…децата, възрастните, колелата и скейтовете… полицията в жегите, на която оставяхме бутилки с минерална вода… срещите с приятели… милиардите заеми на правителството, за да “оцелее” още малко… надеждата в очите ни… видеото “на живо” с Иво Божков от мястото на почти всеки протест… скъсаните от дългото ходене маратонки и обувки… уговорките “довечера в 6:30 на обичайното място, нали?”… “ще подадат ли оставка?”… “още малко, още само един ден, седмица, месец протести… я, станали една година днес протестите!”…

Помните ли? Аз помня.

Време е да сложим точка! Пак на мирен протест довечера? Да! 18:00, площад “ОСТАВКА” в София! :-)

#ДАНСwithme #1

Първият протест #ДАНСwithme, пред парламента.

(Снимките са от 14-ти юни 2013. А пък един от най-младите участници в протестите… вече проходи и проговори за тази една година!

@SimonaSax, поредният #ДАНСwithme протест, юли 2014.

Как лети времето само…:-)

От доста време вече не съм ходил на #ДАНСwithme. Силите ми свършиха в един момент, може би след около 4-5 месеца почти непрекъснати протести и разходки по жълтите павета, някъде в началото на зимата на 2013. Но довечера ако съм на протеста, ще се радвам да се видя със стари приятели там. Ние, гражданите, надали ще променим нещо. Ние вече направихме достатъчно — променихме себе си, усетихме нови надежди. Видяхме, че ни има! Да, някои от нас ще заминат а други ще “емигрират навътре в себе си”, но това е цената да не помним миналото си, историята, и от 1989 година та до днес, да се въртим безпомощно в кръг…

Това правителство е ясно, че ще падне, рано или късно — и то, по-скоро рано. Тъжното е, че ще остави само разруха след себе си. Можеше да градим една година. Вместо това отново… оцелявахме. :-(

Довечера в 18:30, обичайното място, нали? :-)

#ДАНСwithme
#идвайте!
#миренпротест
#КОЙ?
#occupySU
#ОСТАВКА
#ДАНСnomore

P.S. Сега видях и че Йовко е писал

Децата са подарък…

Много хубаво е писал човекът…

Dads. Do your faces light up when you first see your child in the morning or when you come home from work? Do you not understand that a child’s entire sense of value can revolve around what they see in your face when you first see them?

~ http://www.danoah.com/2010/09/you-just-broke-your-child.html/

(…и малко дългичко, но си струва четенето)