optimiced | bg

От този tweet попаднах на една интересна статия и после и на още една.

Вместо дълги словоизлияния, ще оставя рекламата на Lego от далечната 1981 да говори сама за себе си.

Ето я:

Една снимка, малко текст, нищо излишно… едно простичко (но силно) послание.

* * *

Ето няколко снимки на Lego конструктори от същия период (80-те години на миналия век). Това е серията Lego Fabuland, за най-малките (е, освен Lego Duplo, разбира се):

(Тези картинки съм ги откраднал от различни места по Мрежата… :)

(А това е моя снимка. :)

* * *

И само за сравнение — Lego, серия Friends, 2011 година:

(Айде още малко откраднати картинки от различни места по Мрежата… :)

Наречете ме “човек от миналия век”, “откачалка” или каквото си искате, но няма да дам и 1 евроцент за тези розово-лилави грозни неща. Това не е Lego. Това е обида, за всички деца — и момичета, и момчета…

* * *

И не е случайно, че серията Fabuland (чието производство е спряно през 1989 година) и в момента се продават в eBay и се смятат за много ценни…

* * *

Ето така светът върви към оглупяване… one small marketing step at a time. :-/

Работили ли сте някога в офис, където едновременно работят 10-20-50-100 или дори повече колеги, без никакви прегради между тях — т.нар. “open office space”? А чувствали ли сте се добре?

Попаднах на изключително интересна (и полезна, според мен) статия на Maria Konnikova:
The Open-Office Trap

Кратък откъс от нея:

[…] In 2011, the organizational psychologist Matthew Davis reviewed more than a hundred studies about office environments. He found that, though open offices often fostered a symbolic sense of organizational mission, making employees feel like part of a more laid-back, innovative enterprise, they were damaging to the workers’ attention spans, productivity, creative thinking, and satisfaction. Compared with standard offices, employees experienced more uncontrolled interactions, higher levels of stress, and lower levels of concentration and motivation.