29 дни непрекъснати мирни протести, 29 дни умора…
В следващите няколко параграфа, бих искал да се обърна към онези, които все още не са се включили в мирните протести по един или друг начин. Към онези, които са безучастни. Към онези, които се колебаят или не виждат смисъл в това “да излезеш навън”.
Това е тяхно право, и аз го уважавам. Но аз ще използвам правото си да напиша няколко думи, поне докато “свобода на словото” е все още що-годе възможно понятие в България.
* * *
Първо, защо го правим? Защото, както доста точно се изрази Йовко наскоро, ние сме за един “минимум морал в политиката”. Санитарен минимум. Дъното беше стигнато на 14-ти юни тази година, когато за 15 минути, Парламентът одобри Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС. Това беше началото на края на това правителство, съставено в момента от БСП, ДПС и АТАКА (и с мълчаливото съгласие на ГЕРБ).
(Датата е 14 юни 2013, мястото е площадът пред Министерски съвет, часът е 18:30. Така започна всичко преди 29 дни. 10’000 човека излязоха на мирен протест, за да протестират срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС, и за минимум почтеност в политиката. Забележете, няма знаменца, няма свирки, няма плакати. Всичко е импровизирано набързо, просто се събрахме заедно, за да протестираме мирно, и за да се чуе гласът ни!)
Второ, с философстване не става и няма да стане. Може всеки от нас да избере да си седи вкъщи, да си ходи на работа, да вечеря пред телевизора и да се надява, че “нещата ще се успокоят”, че “правителството има нужда от нов шанс”, че “нещата няма да станат по-зле” и “бе от мен нищо не зависи, оставете ме на мира, не ме занимавайте”.
Но с философстване не става, и ето го доказателството, пред очите ни е — вижте правителството на Орешарски, вижте Парламента в текущата си конфигурация: седят и си работят по план, не философстват, не си губят времето! Днеска подписали да вземем заем от Русия има няма 3-4 милиарда долара, да строим един (не)нужен газопровод. Утре ще приемат да строим АЕЦ Белене, айде хоп още 10-20 милиарда отишли (назаем, разбира се, и познайте кой ще ги връща!)… Вчера назначили агенти на ДС по ключови дипломатически постове. Утре Пеевски – шеф на ДАНС. Вдругиден може би ще поканят братя Маргини да станат шефове на новото Инвестиционно министерство? Тук комисионна, там комисионна (за милиони говорим!), тук откраднали милион, там милиард, керванът си върви, кучетата лаят, а хората …какво?
Да си седим вкъщи и да философстваме? Да си подадем лявата буза, после дясната, а после…?
Вместо да ходим на “безсмислени протести” срещу мафията и олигархията, да седим вкъщи, да ходим на работа, да ходим на море или планина, събота в МОЛ-а, в неделя на кино… Да се престорим, че нищо не се случва?
Това решение ли е? За мен, не е!
Трето, загуба на време ли са протестите? Да, огромна. И на време, и на енергия, и на пари! И няма никаква гаранция, че можем да успеем.
В същото време обаче, ние сме граждани, ние сме част от едно (зараждащо се) (плахо) гражданско общество, и като такива, имаме право на глас. Но не само пред урните за гласуване, веднъж на всеки четири години. Не, ние имаме право на глас във ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ, когато обстановката го налага, а моментът е настъпил, повярвайте!
На 14-ти юни тази година се случи нещо непростимо и немислимо. Нещо като опит за държавен преврат. Случилото се не беше “грешка” (както се опитаха по-късно да го представят другарите Станишев и Орешарски), а част от един много по-голям, по-зловещ и по-коварен план. 14 юни беше само връхчето на айсберга.
И ако този план успее, ако ние си седим безучастно и гледаме, докато мафията превзема държавата, медиите и силовите структури, и не ни оставя и глътка чист въздух за дишане, след години мнозина от нас ще осъзнаят, че днес е било времето да излезем навън и да извикаме “ОСТАВКА!” и “За повече морал в политиката!”. Ала ще е късно тогава…
Четвърто, има ли протестът някаква ясно изразена цел? Някои казват, “протестът няма цел”, “исканията на протестиращите не били ясни”, “няма смисъл от нови избори, утре пак същите хора ще ги изберем в парламента” и т.н.
Не съм съгласен! Протестът има цел, тя не е размита. ОСТАВКА! Кабинетът на Орешарски (тройната коалиция БСП + ДПС + АТАКА) очевидно работи за интересите на мафията. Пеевски + ДАНС е само част от големия план. Парламентът и с просто око се вижда, че не става за нищо. Марионетното правителство на БСП и ДПС се крепи върху подкрепата на крайнонационалистическата партия на Сидеров. В парламента има общо четири партии, и те и четирите (в различна степен) работят против интересите на народа.
Затова, когато ни зашлевиха “шамара Пеевски” стана ясно, че пътят е един — оставка! Незабавна, категорична оставка, после нови избори, нов парламент и нов опит за нормалност!
Това е. Толкова е просто! И затова излизаме — по жълтите павета, по Цариградско шосе, в кръг около парламента…
Пето, защото ако си седим по къщите и мълчим, утре може да няма и свободни медии, нито блогове. Може да измислят Министерство на цензурата. Може да почнат да филтрират в Интернет “медиите” Twitter и Facebook (както днес вече официално филтрират сайтовете за залагания). А може би дори ще отворят нови концентрационни лагери за “неудобни хора” — за същите тези хора, които не се страхуват днес да говорят открито, да излизат на улицата на мирен протест, и да викат “ОСТАВКА” и “Орешарски, иди си с мир!”.
Не ви се вярва? Но е възможно!
Висш функционер от БСП наскоро каза, че “парламентарните избори не са решение”. Откога парламентарните избори в една демократична държава не са решение за всяка една по-сериозна политическа криза?! Откакто БСП+ДПС+АТАКА са на власт, така ли? И навън няма криза, така ли? Няма многохилядни граждански протести, 29 дни подред? Няма проблем, че партия АТАКА крепи правителството на БСП и ДПС? Няма проблем, че от 240 депутати, на работа всеки ден ходят по-малко от 125? Няма проблем, че депутатите идват с автобуси и бронирани автомобили и минават през кордони от полицаи с щитове и палки, които ги “пазят” от “хората пиещи кафе всяка сутрин пред Парламента”? И това не е криза?!
Да не би да отиваме към диктатура, в такъв случай? Може би скоро ще ни наложат един диктатор, който “пряко” ще се избира от Парламента, а парламентът ще е ограден от 5 метра висока стена, бодлива тел, вишки със снайперисти и ров с крокодили отпред?
Защото, повярвайте, не сме далеч от този момент. На вчерашния мирен протест (28-ми поред), полиция и жандармерия беше отцепила район около Парламента, който беше по-голям от площта на Ватикана!
(UPDATE: 69 акра са равни на 280’000 квадратни метра; защо Google Maps е изчислил площта в акри не знам, но това няма значение, така или иначе, все пак си има и онлайн конвертори, нали?;-)
Имаше десетки бронирани автомобили на жандармерията, полицейски автобуси, и стотици полицаи! Свободният достъп до целия център на София беше заварден, все едно сме в някакъв евтин екшън тип “Под обсада”, или все едно започва гражданска война и властта се подготвя за окопаване!
Нормално ли е това?
Нашият протест беше мирен, със свирки и барабани, със знаменца, с кучета, с майки и бащи с децата си, с велосипедисти и пешеходци, с млади и стари хора, момичета и момчета, всякакви хора! Но ни обединяваше едно нещо — протестирахме мирно, и искахме гласът ни да бъде чут! И срещу нас се изправиха стотици полицаи, които “пазеха”… какво? Празната сграда на Парламента и район около нея, на който спокойно може да се поберат 30 футболни игрища? Това ли е разбирането за “демокрация” и “нормалност” на сегашното правителство?! Това ли е дефиницията за “няма криза”?!!
Шесто, струва ли си да излезеш навън и да кажеш ясно, какво мислиш? За мен си струва! Разбира се, всеки е свободен и да не направи нищо. Или да не вярва в мирния изход. Или просто… да не вярва, че има някакъв смисъл да се протестира.
Но спомнете си. Едно време Адолф Хитлер когато се е издигал на власт бавно и неуморно, в началото на трийсетте години от миналия век, мнозина са си казали “е аз какво ли пък ще направя, я да си стоя вкъщи по-добре, да си работя, да си гледам живота, и да не преча, не може да стане по-зле”…
…А то може. Винаги може! Историята помни.
А ние сме гражданско общество. Гражданите не сме добитък. Ние можем и трябва да бъдем коректив на властта, когато тя се самозабрави и започне открито да действа против нашите интереси.
Нашият глас ТРЯБВА да бъде чут, когато се случват важни събития — а те са точно такива в момента! Мафията се опитва открито да превземе държавата и ни се смее в лицата, прикрита зад политиците, които четат глупави речи, правят смешни изявления, и се крият зад стотици полицаи и жандармерия… (Но междувременно, продължават да изпълняват точките от своя план.)
Ако това правителство не падне днес, всяко следващо ще може да прави по-лоши и по-лоши неща, докато за нас, гражданите, не остане друг изход, освен да избягаме оттук…
Затова сме на улицата днес, а не за да изберем утре ГЕРБ или БСП в новия парламент!
Истината е, че не ме интересува, десница или левица е спечелила изборите. Интересува ме депутатите и министрите да си вършат работата, да не крадат (или поне да е умерено и не толкова явно), и това е.
Ние не сме изправени леви срещу десни сега; ние сме граждани срещу мафията, а мафията е там, във властта, зад прозорците на Министерски съвет и Народното събрание, наднича леко уплашено през завесите и вика при себе си все повече и повече подкрепления, във вид на полицейски части които уж да пазят мира, но и във вид на подкупени медии от империята на Пеевски, които сипят лъжа след лъжа, и във вид на сплашване на малкото свободни медии у нас (например, БНТ).
Толкова е просто.
Седмо и последно: Просто ИЗЛЕЗТЕ НА ПЛОЩАДА! Ако милеете за България, за свободата си, за достойнството си, ако ви е омръзнало да живеете в страх, ако ви е писнало от песимистичните (но често верни) размисли, как “всички крадат, веднага щом се докопат до властта”, ако искате промяна, ако искате да видите поне един санитарен минимум в политиката: излезте на площада!
Присъединете се към #ДАНсwithme!
Излезте с мир, носете си знаменце или свирка, нарисувайте си сами плакат, поканете приятели и познати. Или просто елате от любопитство, но елате — елате да видите сами!
С философстване няма да стане. Днес промяната към по-добро, или поне минималният шнс за промяна, зависи от всички нас. От нас зависи да го използваме. От нас зависи да направим нещо. От нас зависи, ще има ли минимум морал политиката, или ще продължат да ни тъпчат и ограбват, и да се подиграват с нас!
(Датата е 11 юли 2013, мястото е площадът пред Министерски съвет, часът е 18:30. Така продължи всичко, 29 дни по-късно. Вече имаме знаменца, свирки, рисувани плакати, и енергия. Събираме се всеки ден, за да искаме мирно промяна! Събираме се, защото нямаме избор. Не сме от някаква партия. Ние сме граждани. Гражданите на България!)
Но, разбира се, всеки е свободен да стои вкъщи или да излезе навън. Но лично аз, излизам всяка вечер на мирен протест, защото усещам, че и мъничкото останала свобода ни я отнемат, днес, капка по капка, всяка минута.
И че ако не излезем навън днес, утре може няма да има за какво да протестираме…
Изборът е ваш. Изборът е наш.
Това правителство е приключено, то е нелегитимно, ала за да видим нещо по-различно, по-добро, гласът ни трябва да бъде чут. А за да бъде чут, той трябва да бъде силен. И се надявам да се видим на площад “Незамисимост” довечера.
Затова, #идвайте на #ДАНСwithme и нека “лошите” се страхуват от мирния ни протест, а не ние да се страхуваме!
45 + 23 години стигат, а? ;-)
–Мишел
(@optimiced)