Интересен пример за нестандартна ситуация при използването на правилото за пълен/непълен член спомена наскоро Павлина в своя блог, което предизвика и кратка дискусия (вижте коментарите в края на публикацията).
Естествено, пълният член беше отново заклеймен, като “стар”, “труден за разбиране”, “дискриминативен” (“ама защо няма и пълен член за женски род?”), и още и още…
Аз рядко пиша за българския език (и изобщо за езиците) …но чат-пат се случва и това.
Та, позволете ми да не се съглася: Пълният член не е умрял (въпреки някои инсинуации)! ;-)
Истината е, че ние самите, българите, го “убиваме” с нашата неграмотност и нежелание за четене на книги… :(
А правилото за пълен/непълен член не е трудно.
В едно изречение, просто опитваме (мисленото) заместване с “него” или “той”, и готово. Интуитивно е, не е трудно за запомняне, нито пък не е трудно за разбиране:
Пример: “В речта на президента бе казано следното […]”. Заместваме: “В речта на президента (него) бе…” и готово, тук ползваме непълен член. Обратното, ако кажем: “И тогава президентът каза […]”, пак заместваме, “И тогава президентът (той) каза…” и е ясно, че ползваме пълен член. Нито е трудно, нито е сложно.
Естествено, има и примери които са по-сложни, обаче те са рядкост, не са правило, а са изключение…
