Това лято за първи път снимахме на филм от много години насам… Вярно, подводни снимки само (и с доста смешен фотоапарат при това!), но все пак, на лента… :)

Благодарение на Джори, сега успяхме да поекспериментираме с “истински” лентов фотоапарат (Pentax SP1000 + 50mm/F1.8) и изщракахме едно непретенциозно филмче на Kodak.

Това са резултатите — 12 кадъра от лятото… Някои, не много добре фокусирани, други са се получили недобре балансирани… но, това е! :-)


около 40+ години по-късно, това е “внучето” на SP1000: Pentax Optio S50 :)


Цвете…


Паяче на слънце


Рибка (прогони-зли-духове)


Casio (вечният дизайн;-)


А това май съм аз! ;) (Ани направи портрета)


И пак аз! ;) (Ани направи портрета)


The Lonely Cyclist


До преди това лято — най-хубавата бира по морето! А сега… не ми се говори! (Каменица/AB InBev, не ви ли е срам?)


Портрет на котарак


Портрет на Ани (на Иракли)


Морето…


Иракли…

Интересно е да се снима на лента… Магическото “щрак” на затвора, превъртането на лентата, налучкването на експозицията (светломера на фотоапарата не работеше, за съжалаление)… Усещането беше странно, интересно, добре забравено… (Може би ще повторим някой ден?)

Fun fact: преди същият фотоапарат е бил на Йовко! ;-)

UPDATE: 13-ти кадър добавих, още един потрет… :)

13 thoughts on “Pentax SP1000 + 50mm/F1.8 + KodakGold 200/36

  1. @nixonixo:

    Замислихме се, дали не искаме да си купим един SP1000 + 50mm/F1.8… Доста е зарибяващо! “Рисунъкът” на този 50/F1.8 е изключително красив, особено в дефокусираните области — примерно, на снимка #4 си личи изключително много… Има нещо като магия, някакви вълшебни щрихи в кръгчетата дефокусирана светлина… :)

    Такъв рисунък никога досега не съм успявал да постигна с нашия Canon S5 IS например… Оптиката им е толкова различна! А и не само оптиката — сякаш на лента динамиката се увеличава…

  2. И динамиката на филма е по-голяма и сензора на S5 IS е мноооого малък спрямо кадъра на 35-милиметровия филм за да видиш такива картинки. Цифровият сензор има бленда-бленда и половина динамика само, цветния диапозитив и той там някъде – малко повече докарва, цветния негатив мисля, че беше поне на 4-5 бленди, а черно-белият филм – цели десетина :)

    А един SP1000, SP500, FG, FM2n или каквото и да е друго + 50/1.8 или 50/2 е толкова без пари в момента, че какво има да му се чудиш. Виж скенера е тегавата работа :(

  3. @yovko:

    Да, за динамиката се досетих, че всеки кадър от лентата (24×36 mm) би трябвало да има много по-голяма динамика от един малък сензор (6×4 mm примерно, както е на S5 IS). Също и вероятно самият филм има по-голяма динамика, сравнено с цифровите сензори…

    Та, защо не един лентов Pentax да не си вземем, някой ден? Това няма да ми пречи да си щракам и с цифрови фотоапарати, все пак… :)

    А колко е голям проблемът със скенерите за негативи? Много ли е скъпо удоволствието? А обикновен скенер + приставка за негативи? Замислих се за скенер, защото в момента сканиране на филм в относително ниско качество (около ~ 1900x1200px, да речем, което е много по-малко от истинската резолюция на един качествен цветен филм — вероятно хубав негатив е поне 4000×2700 поне!) е доста пари, поне 3-4 лева, към това трябва да се добави и цената на един филм (още поне 3-7 лева, минимум), и проявяване… Предполагам, че един скенер ще си възвърне инвестицията в рамките на стотина филма? :)

    (А пък ако се поръча сканиране във висока резолюция, цената на един филм ще скочи вече до невъзможни нива…)

  4. Купуването на скенер е лесна работа, но самото сканиране е занимание неблагодарно и отнема много много време и иска много много учене и проби, особено ако се работи с цвят от цветен негатив.
    Аз бих препоръчал намирането на добър минилаб с добри оператори (все още има такива). Стандартното им сканиране, колкото и да изглежда с ниска резолюция, е предостатъчно за печат на малки и не чак толкова малки размери снимки. Обикновено минилабовете печатат с 300dpi, т.е. за 10х15 са нужни не-повече от 3 мегапиксела.
    В идеалния случай мислиш, мериш, кадрираш, натискаш спусъка в решаващия момент и после ти остава само да дадеш филма, да си вземеш снимките на хартия и да им се радваш ;)

  5. @C.:

    Принципно си прав. То ако се направят снимките на хартия (цветен негатив > хартия), то дори стъпката със сканирането може да се избегне изцяло. :)

    Но това води до няколко проблема: ще ти трябва много място да складираш албумите; ще се наложи и да пазиш сканирана версия на негатива (за да изебгнеш промяната в цветовете с времето), и за да имаш цифрова версия (за екран); и отделно и цената на 40 кадъра по 10×15 хич не е малка…

    Сканирането на негативи, от друга страна, въпреки че е бавно занимание (и ще се иска доста експериментиране и проба и грешка в началото), все пак ще има предимствата, че ще се пазят цифрови копия на негативите във високо качество, и че няма да се плаща за сканиране и/или печатане, при проявяването на всеки филм…

  6. Страхотни снимки! Не е задължително техниката да е скъпа и кадъра перфектен… Идеята, историята и най-вече недостатъците правят една снимка много по-добра – според мен.
    @C.
    Минилаб-овете могат да ти направят и сканиране на висока резолюция, стига кописта да цъкне копчето. Но си прав, вадил съм и снимки, които дори на ниска резолюция си излизат много добре.
    @Mishel
    40 кадъра 10/15 са ти приблизително по 0.30лв = 12лв

    Скенерите са интересни и от няколко седмици се каня да пробвам един, но все няма време. Иначе цените са им високи и хубав скенер за около 300лв. – не знам кое е по-изгодно.

  7. @Dodi Markov:

    Техниката ако е скъпа, имаш много по-добри шансове за хубав, качествен кадър… и да се получи на него точно това, което си представяш, докато го композираш. Отделно, ако снимаш диви животни или птици, примерно, нямаш абсолютно никакъв шанс да направиш каквато и да е снимка с лоша техника… Или пък ако снимаш при относително тъмно време…

    Но, от друга страна: При подходящи условия, дори и с не много скъпа техника, може да се направят много добри снимки, стига да имаш търпение… и да знаеш, какво правиш. ;)

    Все пак, в случая с този Pentax SP1000 + 50/1.8, трябва да отбележа, че за времето си това е бил страхотен фотоапарат и много добър обектив — а всъщност, почти 40 или повече години по-късно, това все още е много добър обектив! Така че, е напълно възможно да се направят нелоши кадри с него дори и днес. (Представи си, от друга страна, кой да е компактен цифров фотоапарат от днес, как правиш с него кадри след 40 години?… надали… :) )

  8. @Mishel

    След 40 години сапунерките сигурно ще са забранени със закон. :)

  9. Не разбирам от фотография, но за мен Иракли е символ на много приятни спомени. Благодаря, че ми припомни. Поздравления, страхотни снимки.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *