optimiced | bg

(click the image to see in original size)

Сега вече знаете! :-P (по моя идея и идея на Ани…)

Meta info:
Software: Adobe Fireworks
Time: ~ 30 m
Idea: 2010/Jan/21 / Completed: 2010/Feb/28 @ 13:20

(click the image to see in original size)

Естествено, може да ме оборите, но не е това целта… :)

(Daily Design категорията надали ще се завърне скоро, по-скоро ще зачезне съвсем… или ще стане Weekly или Monthly Design… За утешение, предлагам ви да разгледате Петъчния Заек на @molif!)

Meta info:
Software: Adobe Fireworks
Time: ~ 5 m
Idea: 2010/Feb/26 @ 23:40

(PS Black inspires…)

(cc)2010 by xkcd

(via @krokodilerian)

Един вдъхновяващ текст на Derek Powazek:

http://powazek.com/posts/2290

Направо ми се прииска да се затичам да си купя бягаща пътечка и/или велоергометър или друг вид тренажор за вкъщи, и да почна и аз да “преследвам хамбургери”! :-)

Защото (не мога да си кривя душата), често и аз съм така — натоварвам мозъка си (код, дизайн, четене, писане, клавиатура и мишка + монитори…), часове наред, а през цялото това време тялото бездейства и се обездвижва… и накрая, за “почивка”, гледам филми или пак чета…

Нормално е в един момент тялото да се преумори и от цялата тази “работа”, и от цялата тази обездвижваща “почивка”. И за съжаление, малките разходки или пък карането на колело (от дъжд на вятър… тоест, от сняг на вятър;-) не са достатъчни… Необходимо е сериозно натоварване.

На фитнес обаче не ми се ходи особено много, а и е свързано със сериозни разходи. Плуване — доста приятна алтернатива, но за съжаление, недостатъчно натоварваща, а и също е свързана с разходи (и време, и пари). Колело? Може, но пък зимата се обажда един особен вид мързел и резултът е… колелатата събират прах. Бягаща пътечка или велотренажор няма да си купя (по редица причини).

И… ами то май не останаха много опции, освен да се боря с мързела сам! Важното е да карам тялото си да се натоварва от време на време, с разходки, колело, плуване и още по-дълги разходки. И да правя от време на време и по 30-40 лицеви опори! Понякога се получава, понякога — не…

Може би ключът е в комбинацията от няколко неща, а не едно?

Което ме присети да допиша този текста и отида да направя още една серия лицеви опори, а после планирам… стабилно да се обездвижа за почти целия ден с мозъчен труд… Засега — това е положението! :)

PS Всъщност, не обичам хамбургери… освен вегетарианските такива;) Но резултатът от обездвижване + стабилно хапване така или иначе е коремче, каквото и да си говорим…

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!

—Стефан Цанев

(С благодарност за @molif, че ми го изпрати…)

Парченца от стихотворението казват повече, отколкото на пръв поглед се вижда… а може би съм просто в такова настроение… :)