Един вдъхновяващ текст на Derek Powazek:

http://powazek.com/posts/2290

Направо ми се прииска да се затичам да си купя бягаща пътечка и/или велоергометър или друг вид тренажор за вкъщи, и да почна и аз да “преследвам хамбургери”! :-)

Защото (не мога да си кривя душата), често и аз съм така — натоварвам мозъка си (код, дизайн, четене, писане, клавиатура и мишка + монитори…), часове наред, а през цялото това време тялото бездейства и се обездвижва… и накрая, за “почивка”, гледам филми или пак чета…

Нормално е в един момент тялото да се преумори и от цялата тази “работа”, и от цялата тази обездвижваща “почивка”. И за съжаление, малките разходки или пък карането на колело (от дъжд на вятър… тоест, от сняг на вятър;-) не са достатъчни… Необходимо е сериозно натоварване.

На фитнес обаче не ми се ходи особено много, а и е свързано със сериозни разходи. Плуване — доста приятна алтернатива, но за съжаление, недостатъчно натоварваща, а и също е свързана с разходи (и време, и пари). Колело? Може, но пък зимата се обажда един особен вид мързел и резултът е… колелатата събират прах. Бягаща пътечка или велотренажор няма да си купя (по редица причини).

И… ами то май не останаха много опции, освен да се боря с мързела сам! Важното е да карам тялото си да се натоварва от време на време, с разходки, колело, плуване и още по-дълги разходки. И да правя от време на време и по 30-40 лицеви опори! Понякога се получава, понякога — не…

Може би ключът е в комбинацията от няколко неща, а не едно?

Което ме присети да допиша този текста и отида да направя още една серия лицеви опори, а после планирам… стабилно да се обездвижа за почти целия ден с мозъчен труд… Засега — това е положението! :)

PS Всъщност, не обичам хамбургери… освен вегетарианските такива;) Но резултатът от обездвижване + стабилно хапване така или иначе е коремче, каквото и да си говорим…