Най-добрите вина (две класации)
Много обичам вино, признавам си! Затова с интерес прочетох следните два материала:
Първият е една класация на 18 вида мавруд:
Кой е най-добрият мавруд на пазара? Дегустация на 18 вида от магазините
Вторият е за най-добрите вина на приемливата цена до 10 лв.:
Не съм специалист по вината, не съм сомелиер, но съм ценител. Ценител-amateur, ако мога така да се изразя:)
Така че, веднъж като се отърва от грипа, синузита, кашлицата и т.н., и се изправя на крака, си мисля да пообиколя магазините, да понапазарувам, и после да проверя, дали наистина оценката ми за най-хубави вина (според личната ми класация) съвпада с тази на специалистите.
В най-лошия случай, поне доста червено вино ще да изпием с приятели, което си е плюс, отвсякъде погледнато! ;-)
Stop Second Hand Smoke
В светлината на скорошни разговори с приятели познати на тема “намесват ли се пушачите в нечия чужда територия, ако пушат в присъствието на хора, за които пушенето не е приятно/полезно?” ми се иска да пусна два линка.
Единият се отнася за кампания, използваща деца. Фондацията за борба с рака на белите дробове, използва образите на деца с части от тела на възрастни, за да покаже вредата от пасивното пушене.
Ето някои от плакатите, използвани в кампанията.
Посланието е силно. Ръката на възрастен държи цигара пред лицето на дете. Ние, хората, често правим това, просто не го осъзнаваме…
* * *
Вторият линк е за една новина.
Учени от Университета Рочестър в Ню Йорк са установили, че жените, които като деца са били изложени на цигарен дим, впоследствие имат проблеми с плодовитостта. Не 1-2% от тях, а над 40% от тях.
Ето и подробностите. Изследването недвусмислено показва, че всъщност пушенето уврежда нашите деца. Неродените деца. А също и тези, които вече са се родили, но са изложени на цигарения дим на техните родители, у дома (ако родителите са пушачи). И не само там — помислете, в България на практика няма почти нито едно заведение за обществено хранене (с изключение на една-две чайни, McDonalds и Starbucks), където да не се пуши.
* * *
Не ми се иска да повдигам полемика в блога, просто ми направиха впечатление тези две неща, затова ги споменавам.
Дълбоко вярвам, че ако някой е избрал за себе си да прекара част от живота си, държейки цигара в ръка, това е негово неотменимо право; но е редно да го упражнява там, където е способен да навреди с дима само на себе си. В останалите случаи, се засяга свободата на хората около нас — независимо от това, дали са деца или възрастни…
И не само свободата. Здравето. Нашето здраве…
(UPDATE 2009/Apr/11): Още една интересна статия – в “Капитал” (PDF).
(2009/04/15) To learn more…
За идеите и мечтите…
Бях позабравил хубавите идеи в книгите на Ричард Бах. Една стара публикация в блога на Йовко ми припомни някои от тях:
[…] …колко трудно е да направим правилния избор и колко важно е да следваме най-доброто, което сме научили… и че ние наистина знаем кое е най-доброто!
[…] Лошите неща не са най-лошото. което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи НИЩО!
[…] Ние можем да намираме оправдания или да имаме здраве, любов, дълголетие, знание, приключения. пари, щастие. Ние определяме живота си със силата на нашия избор.
[…] …както звездите, кометите и планетите притеглят към себе си космическия прах — казваше Аткин на Лесли, щастлив да говори на човек, тъй възхитен от работата му, — така и ние сме център на мисли и привличаме идеи с всякакъв размер и тегло, от проблясъци на интуиция до цели системи, толкова сложни, че за изучаването им е нужен цял живот.
(—Ричард Бах, “Едно”)
Бях позабравил и мечтите си тези дни, когато един изключително тежък грип ме повали, а после и усложненията след него разбиха здравето ми на пух и прах.
Започвам да си припомням, колко е хубаво да се разходиш навън; да изпиеш чаша ароматно кафе сутрин; да видиш слънцето и да усетиш вятъра; да започнеш да изпитваш глад; да нямаш непрекъснато висока температура; и да усетиш, че отново си способен да започнеш да се връщаш към нещата, които си изоставил преди болестта да те повали…
Имам немалко творческа работа планирана за този месец. И се надявам да се справя. И се надявам да оздравея, и отново да мога да се кача високо в планината с Ани, да видя познати пътечки, камъчета и дървета… :)))
PS Мислех и да публикувам няколко снимки тук, от октомври 2006, когато бутилка френско шампанско видя най-високото езеро от Седемте Рилски езера, но май ще го направя друг път:)
Шрифтово семейство
Представяме ви семейство Шрифтови:) Те обичат да ходят на ресторант. На джентълмена I.T.C. му личи по закръгленото коремче, неговата дама Juice пази линия и се облича доста предизвикателно, а келнерът ги познава отдавна и винаги поднася обичайните напитки, още преди да са си поръчали от менюто.
Понеже продължавам да лежа болен и нямам много развлечения, на Ани й хрумна тази забавна идея – двамата заедно да нарисуваме малка илюстрация, като използваме само един шрифт и знаците от клавиатурата. :-)
Дано да ви хареса… а аз ще опитам да поспя малко… :-)
PS Ето още подобни примери за вдъхновение.
За списание .net
Ани днес е писала много хубаво в блога си за работата си в списание .net (български вариант на издаваното в UK списание .net за уеб и графичен дизайн).
Поводът и аз да хвана перото за малко (и да линкна към нейната история), е, че днес излиза първият брой на списание точка нет без главен редактор (това е брой #12 от началото на излизането на списанието в България). И това е едноличното решение на издателя на списанието, колкото и странно може да звучи това.
Тъй като не съм обвързан от NDA, мога най-малкото да кажа, че цялата история е доста грозна. И се радвам, че приключи.
Ани беше най-добрият главен редактор, който списанието познава (и вероятно, ще познава;-) — мога смело да го твърдя, защото заради перфектността на всеки брой, почти нямахме личен живот и много рядко общувахме в последно време… 28 дни от всеки месец бяха посветени на списанието. Дните и нощите бяха посветени на списанието. И всичко това — почти даром…
Май не си струваше усилието (особено като гледам, как у нас мениджърите често “възнаграждават” честната, всеотдайна посветеност на работа и кауза…) — освен в едно. Благодарение на Ани, списание .net тръгна. И то тръгна успешно. Дизайнери и дивелъпъри го харесаха, получи се обратна връзка, получи се “искрата”. И благодарение на този шанс, @molif вече знае, че може. Може много неща! :-)
И най-важното е — човек да не забравя за мечтите си! И да посвети душата си, сърцето си, енергията си на нещата, които обича да прави и които го правят щастлив.
Последно, ще си позволя само да цитирам Тишо още веднъж:
Винаги печелиш, когато губиш. Абсолютно всяка ситуация е положителна за теб. Печелиш, когато печелиш. Печелиш и когато губиш. Ако имаш правилната нагласа, разбира се. Съкратили са те от работа? Бизнесът закъсва? Това е сигурен знак, че е време да си намериш по-добре платена работа или да избереш по-интересна професия, която ще повиши качеството ти на живот. Когато една губеща организация се лиши от теб, тя ти прави услуга. Когато един губещ пазар се лиши от твоя бизнес, той също ти прави услуга. Огромна услуга. Ето, вече си свободен да се съсредоточиш върху истинските си мечти. Спри да отлагаш и започни да действаш. Коя е правилната посока ли? Ами правилно е всичко, което ти доставя удоволствие…
Списанието заслужаваше усилията на Ани. Мениджърът (издателят) — определено не.
Затова в известен смисъл се радвам. Списанието е без главен редактор, но аз отново имам Ани, която мечтае, рисува и танцува…
Надявам се да мога да я подкрепя във всичките й начинания!
Сега вече къщата ни е с един freelancer в повече, и можем да направим цял екип… :-)
PS For those who are curious, there’s also an English version of the Ani’s post about .net magazine.